logo

Катя и Здравко от „Ритон”: Не играем и не сме фалшиви. Уважаваме публиката и я чакаме с любов!

Катя и Здравко от „Ритон”: Не играем и не сме фалшиви. Уважаваме публиката и я чакаме с любов!

Остават броени дни до пищния концерт-спектакъл на любимците на поколения българи дует „Ритон”! На 30 май сцената на зала 1 на НДК ще се превърне в истинско пиршество за сетивата, защото Катя и Здравко ще поднесат поредния си музикален шедьовър от хитове. По традиция двамата са подготвили много нови песни за своята публика, но също и всичките си големи хитове.

На сцената до Катя и Здравко ще излязат вече добре познатите на публиката музиканти и беквокалистки, с които „Ритон” работят от шест години. Това са Алекс Нушев – бас китарист, композитор и аранжор, Щерион Пилидов - китара, Георги Марков на барабаните и Юлиан Янев – пиано. Беквокалистки са Меги Ценова-Нушева, Христина Нейкова и Елена Сиракова. За пръв път за мултимедия и осветление „Ритон” се доверяват на момчетата от Stage Master, които работят предимно с чужди изпълнители. Правят всички турнета на Енрике Иглесиас. А за звука разчитат на Sava Pro.

Концертът на 30-ти май е и своеобразен старт на традиционното национално турне на „Ритон”, което засега е в няколко големи града в България (на 12 август в Летен театър, Варна; на 11 септември в Летен театър, Пловдив и на 25 септември в зала „Канев център”, Русе).

 

- Остават броени дни до концерт-спектакъла ви на 30 май в зала 1 на НДК. Рутината или еуфорията е по-голяма в този момент, след толкова много концерти през годините?

Катя: Всеки концерт е различен, защото ние винаги представяме нови песни, което е и сериозен стрес. Има много нови текстове, които трябва да знаем и да сме изпипали до съвършенство. Не си помагаме с аутокю или с други помощни средства. Освен това трябва до такава степен да си изградил сценичния образ на тези песни, че да можеш да пресъздадеш на публиката нужните биотокове.

- Много нови песни, но винаги се връщате към вечните си хитове, които са и ваша своеобразна визитна картичка!

Катя: Всъщност в този концерт сега ще има песни от всичките ни албуми до момента, като започнем от първия „Прегърни ме”, излязъл през 1980-та, та до ден-днешен.

Здравко: Ще изпеем и пет съвсем нови песни от албума, който в момента подготвяме. Вълнуваме се много, защото ще е за първи път пред публика, а нейната оценка е най-важната.

Ето кого избраха "Ритон" за кръстник на един от новите си хитове!

- С какво можете да сравните емоцията преди концерт? Или я има повече неизбежната рутина, която притъпява вълнението…

Катя: Истината е, че ако няма тръпка и емоция, по-добре да се откажеш да работиш тази професия, която има свойството да те държи непрекъснато нащрек, в случай че си й отдаден. И точно това ти поддържа духа млад. Рутина я има в някаква степен, тя е неизбежна, да, но ако си изградил професионализъм през годините, е съвсем нормално следствие. Вълнението е огромно. Хората може би не си го представят така, но за нас всеки един концерт е много различен като вълнение и заряд.

- Цялото това вълнение и хипер заряд обаче, не водят ли на моменти и до изтощение? До жажда за бягство, дори и моментно?

Здравко: Това, което може да ни умори, винаги е свързано с организационните моменти около концерта и многото репетиции. Но това е приятна умора. Намираме време и за релакс. Единственото лошо, от гледна точка на кондицията, е това, че 90% от ангажиментите, свързани с организацията, са пред компютъра. С други думи, застоявам се твърде много на стола. Но и това е временно.

- В такъв случай има ли рецепта за сценично дълголетие?

Здравко: Мисля, че това, което всеки артист изповядва, е негов личен избор, базиран на професионалните му умения. Но най-важното се съдържа в една думичка – обич, обич, обич. Човек трябва да си обича професията и тази обич да бъде едно послание за всичко, което прави. Само това. Ако обичаш работата си, не трябва да спираш да работиш и никога да не си и помисляш, че си направил достатъчно в кариерата, че си направил достатъчно музика, че изпял достатъчно песни…

Катя: Точно така. Да не спираш и да не разчиташ на песни, които си създал или изпял преди години. Един артист не трябва да лежи на стари лаври, защото това е пагубно. Много е важно публиката да не бъде подценявана. Тя трябва да буди голямо уважение.

Здравко: Ние не сме от този тип хора, които биха лежали на стари лаври и може би в това е разковничето. Но пак казвам – има ли обич, всичко се постига. Има творци, които са се отказали да създават нови песни, защото виждат, че те много трудно достигат до хората при това море от информация и възможности. В същото време обаче, това не е съвсем така. Аз мисля, че хубавото винаги достига до хората – това, което си направил от обич и от уважение към публиката.

- Неслучайно отворих темата за творческото дълголетие, защото има и примери за творци, известни през годините с няколко песни, но които въпреки това продължават да присъстват активно в публичното пространство?!

Катя: Ако се замислим, то цял живот е било така. Това са така наречените временни явления…

Здравко: Тази тема много ни е измъчвала през годините, но това е непреодолимо. Просто се случва. Има едно такова изречение, което гласи: „Писано е”. Писано е така да стане. И в края на краищата – прави това, което трябва, пък да става, каквото ще.

Понякога става така, че работиш много, а постигаш малко, а друг път малко работиш и имаш големи резултати. Но това е само на пръв поглед. Когато говорим за едно цялостно и генерално уважение на творчеството на един изпълнител, неминуемо работата и вложеното старание му се отразяват. Няма как да е иначе, няма да е логично, а логичното винаги се случва, макар и понякога и малко по-късно.

Фенове подариха на "Ритон" нещо невиждано! (ВИДЕО)

Човек трябва да живее с надеждата, с амбицията и трябва да работи. И да не допуска в никакъв случай да дойде ден, в който да се обвинява, че е могъл да направи нещо, а не го е направил; че е могъл да работи и още, но е мързелувал. Защото неминуемо идва момент, в който, ако не си се развивал, а само си лежал на тези стари лаври, падането става много стремглаво, а пропастта е много дълбока.

Катя: Хубавото на тази професия е, че в повечето случаи започва като хоби. Когато нещо ти доставя удоволствие, работата е като песен в буквалния смисъл на думата (смее се). Няма нищо по-тягостно от това да вършиш работа, от която не изпитваш удоволствие.

Здравко: Докато е жив, човек не трябва да бъде убеден, че е постигнал най-високия връх нито в професионален, нито в личен план. Стремежът трябва да е винаги нагоре и към светлината – това е двигателя към творческото дълголетие.

Аз няма да забравя думите на един голям наш композитор, на когото се оплакахме преди години, че правим толкова много, а успехите не са правопропорционални на труда. Той каза: „Изобщо не се отчайвайте! Продължавайте да работите по същия начин! Инвестирайте в бъдещето!” И ние правим точно това – инвестираме в бъдещето. Бързият успех и бързата слава не са донесли никому нищо добро. Какво от това, че хората те разпознават по улицата, че ти искат автограф или се снимат с теб?! Това нищо не означава и е най-измамното нещо на света.

Катя: Води към болестта, наречена звездомания, а тя е или много трудно лечима или нелечима. И води и към дълбоката пропаст.

- В един от емблематичните си хитове пеете „Елате ни на гости”, а малко хора си дават сметка, че всъщност живеете посланията си… Май не е случайно?

Здравко: Благодаря ти за това, че вникваш винаги толкова дълбоко в това, което правим и сме в същността си. Такива, каквито сме на сцената, такива сме и в живота. Това, което преживяваме и ни се иска да преживеем, което харесваме и не ни харесва, е изпято в нашите песни. Когато искаме стихове от даден автор, а след това и музика, разбира се, винаги имаме някаква цел. Знаем предварително какво послание искаме да дадем на публиката чрез тази песен. Не играем. Не сме фалшиви.

Не искаме чрез фалш да постигаме, каквото и да е. Може би щеше да е друго, ако бяхме артисти и в живота. Ако беше така, нямаше да има нужда да ти отговаряме и на предишния въпрос (смее се). Иначе щяхме да сме на принципа – една песничка и вечна слава.

Катя: Това е и посланието на всичките ни концерти – не искаме чрез плейбек да лъжем хората и да ги караме да си купуват билети. Искаме с това дори да ги подтикнем да бъдат малко по-критични, да разберат, че един концерт, в който се пее на плейбек, е пълна измама!

Здравко: Но пък е много по-лесно, нали… Когато пуснеш миксиран звук и запис на мощна апаратура в голяма зала, всички казват „Колко е перфектно!”. Да, перфектно е, защото една фраза е записана 100 пъти в студиото и е избрано най-доброто. На сцената е друго и там трябва да си автентичен! Нямаш право на поправка. Живият звук е нещо друго – натурален е, не е толкова напудрен и изваян, но много по-желан от публиката, защото е истински.

Аз се радвам, че напоследък публиката става все по-критична и усеща, когато концертите са на плейбек. Става по-критична и защото е информирана и изисква богата и съвременна сценография и звук.

Съдбовен детайл помага на "Ритон" за концерта!

Прекрасното в нашата професия е, че хората те оценяват на момента – или ти казват „не”, или „да” – но когато е „да”, няма по-щастлив миг. Затова много ми се иска най-после и у нас да се появи на афишите надпис: Концерт на живо! Или на плейбек – за да знаят хората за какво си дават парите.

Не да обявяваш баснословни цени на билетите, а да предлагаш имитиращ продукт. И никой не се замисля, че духовният имитиращ продукт е стотици пъти по-опасен от чисто хранителния, защото ти отровиш ли духовността, няма нужда да отравяш нищо друго. Искаме да бъдем такива, каквито сме били и такива да ни запомнят хората. Човек трябва да бъде истински с цената на всичко – и на врагове в един момент, и на обстоятелства.

- Интересно ми е кой даде идеята концерта да е под надслов „Чакаме ви с любов”?

Здравко: Това е любимата песен на Катя… (усмихва се). Освен това е и песен, с която обикновено завършваме концертите, за да предадем цялата емоция към хората от това, което чувстваме, щом падне завесата.

Катя: Да, особено любима ми е. Посланието е хубаво. Важно е да има любов винаги. И наистина чакаме хората с огромна любов, която да им предадем и се надяваме и те да ни отвърнат със същото. 

Чрез нашия концерт този път се включваме и в подпомагането на строежа на новия храм в Банкя "Свети Лазар". И приканваме хората, които искат да изразят уважението си към нас с букет цветя, да инвестират заделените средства в специално поставени в залата четири кутии. И така инвестирайки във Вярата, в Благородството и в Храма, делото им ще остане за поколенията.

Здравко: Ценим безмерно уважението, което почитателите ни демонстрират към нас, когато отрупат сцената с цветя след спускането на завесите. Цветята са прекрасни, но след дни умират. Уважението може да бъде демонстрирано и с благотворителен жест. По този начин парите им няма да „умрат” с цветята, а ще продължат да „живеят” години и десетилетия наред. Защото няма нищо по-благородно от това да участваш в построяването на един храм. Нека оставим добър завет за следващите поколения и жителите на Банкя.

Катя: А през 2015-та, когато правихме промоцията на албума "Пътят към твоето сърце" в столичен клуб, събрахме 2200 лв. само от средства, заделени за цветя, с които положихме основа за закупуването на първата педиатрична линейка в България, която днес вече е факт. 

- Да върнем малко времето назад, от момента на възхода на „Ритон”. Първите стъпки към големия успех тръгват от руска сцена, от програмата „Мелодия друзей”, нали така?

Катя: Точно така, „Мелодия друзей”. Може да се каже, че малко по-малко успехите за нас дойдоха след тази първа за нас много голяма сцена. Бяхме още студенти, когато ни поканиха да вземем участие в обща международна програма, да не си помисли някой, че сме имали самостоятелни концерти тогава. Беше своеобразен изпит за нас тази сцена тогава, на „Лужники”, пред 12 000 души. Тогава песента от филма „Тримата мускетари” ни отвори вратите за руската сцена. Последваха участия и в още международни програми, а впоследствие започнахме да концертираме и със собствен оркестър.

"Ритон" с невероятен жест за новия храм в Банкя! (СНИМКА)

- Връщате ли се често към подобни спомени? Паралелите винаги са неизбежни, но понякога са нужни, за да се справи човек с моментна трудност…

Здравко: Гледаме напред, а спомените оставят ярък отпечатък в нас и са потвърждение за цялостното ни развитие. Защото говорим за години, в които още не ни познаваха. В България в онзи момент имахме едва два сингъла. И понеже участията ни в Русия започнаха да се увеличават, а в родината ни все още бяхме неизвестни, хората се питаха кои са толкова тези българи, които толкова често пеят на руска сцена. Тогава Тома Спространов ни издирвал телефона, за да ни покани в предаването си, накрая го взел от Тончо Русев, който е нашият първи музикален продуцент. Така тръгна и пътят на нашия успех.

- Да се върнем към наши дни и да направим сладък финал на разговора ни. Какво е общото между „Ритон” и Енрике Иглесиас?

Здравко: (смее се) може би това е въпрос към хората, които работят с него, а вече и с нас.

Катя: Аз му звъннах на Енрике и му викам: „Бе, Енрике, имаш ли нещо против да ползваме твоята фирма Stage Masters”? (смее се)

Здравко: А той ти отвърна: „Как! За мен е гордост!” (смее се)

Катя: Разбира се! (смее се)

Здравко: Даже каза „Вземете ги! Те при мен се ошлайфаха, за да достигнат вашето ниво!” (смее се)

Интервю на Анелия ПОПОВА