На 15 март в "Грамофон" талантливата певица K.LINA ще изнесе първия си концерт. Това е сбъдната мечта, за която младата изпълнителка работи от доста време насам и със сигурност е събитие, което ще внесе много свежа емоция в музикалния календар.
А това, което Калина, както е истинското име на K.LINA, споделя откровено пред БЛИЦ, няма как да не развълнува мнозина. Може би защото тя разтваря душата си по неподозиран начин. И може би защото не се притеснява да назовава нещата с истинските им имена.
Малцина родни творци днес се осмеляват да си бъдат и добри критици, а K.LINA го прави - при това със замаха, с който твори и парчетата си.
- Калина, съвсем скоро ще имаш своя първи самостоятелен концерт. Сигурно си в трескава подготовка и огромно вълнение?
- Да, много съм развълнувана. Нямам търпение да дойде 15 март, от много време си мечтая за това събитие, което винаги съм искала да направя, но все отлагах. Вече реших, че е време да поема нещата в свои ръце, да започна с концертна дейност, а не само да ходя по фестивали лятото.
На сцената с мен ще се качат Пламена Християнова – на барабани, Васи Георгиева – на китара, а гост изпълнители ще бъдат Пеева & Никол, с които вече имаме съвместни песни. Ще бъдем силна женска група! И много се радвам, че ще мога да споделя този момент с едни от най-близките ми приятелки, а не само колежки.
- Срещна ли някакви трудности? Като млад изпълнител, който тепърва ще гради кариера, имала ли си моменти, в които да си била, например, на ръба да се откажеш, защото някоя врата неочаквана се е оказала затворена?
- Според мен в България в момента доста се развива концертната сцена. Поп музиката също върви в добра посока. Имам приятели артисти, които постоянно организират събития, има няколко столични заведения, в които почти всяка вечер има жива банда.
В днешно време е възможно да се развиваш самостоятелно, но органично нещата стават много по-бавно. Иначе със сигурност съм имала моменти, в които съм си мислила дали да не се откажа, защото понякога имам съмнения в себе си.
- Имаш съмнения в себе си ли? Защо?
- Да, имам съмнения, но не толкова за посоката на себеизраз – музиката и изкуството, колкото за това дали съм достатъчно добра, достатъчно силна психически за нещо такова. Мисля, че всеки човек минава през такива периоди. За това пея и в най-новата ми песен "Отлагам". Тя е може би най-личната ми досега.
- Знаеш ли, че когато човек има такъв тип притеснение, това издава, че е много отговорен за онова, което прави, а когато е отговорен, значи със сигурност е на прав път, защото успехите изискват такова отношение…
- Колко хубаво казано! Благодаря ти! Наистина съм много отговорна за всичко, което правя и явно оттам идва и притеснението. Мисля, че съм си най-големият критик, защото винаги искам нещата да са по-добре. Много често ми се случва да записвам песен по няколко пъти, защото все нещо не ми харесва.
Според мен това е начинът, по който човек се развива най-много. Всеки трябва да е критичен към себе си, ако иска да се развива. Така гледам и аз на развитието в живота си, макар и по-бавно, по-късно.
Разбира се, съветвам се и с приятелите си, със семейството, с моя приятел, с когото и работим заедно по проектите. Той самият е много критичен към мен, заради което, признавам, и често му се сърдя, но съм му и много благодарна едновременно.
- А защо смяташ, че правиш нещата по-бавно и със закъснение? Според мен не само, че не си закъсняла, а даже много смело вървиш напред.
- Реално пуснах първата си песен, когато бях на 20, което не е късно, да. Но може би със закъснение стигнах до истинското си звучене и до начина, по който искам да се изразявам и вокално, и визуално. Такова усещане имам. Човек нали постоянно се себеоткрива с хода на годините, започва да вярва повече в себе си и да знае какво му подхожда, какво не.
В последните 1-2 години се развих доста, също защото започнах да ходя на уроци по пеене при Камелия Тодорова. Тя много ми помогна да си подобря техниката и наистина има огромна разлика. Благодарна съм й, че ми отделя от времето си.
- Камелия Тодорова вдъхновява ли те – не само като ръст на кариерата, но и като вокално майсторство, въпреки че нейната и твоята музика са различни стилово?
- Имам огромно уважение и респект към нея,особено говорейки за смелост, защото тя е направила нещо много смело преди години, заминавайки зад граница, без да познава никого, за да се развива. Тя до ден-днешен е в страхотна форма и има желание да пуска нови песни. И аз искам да съм като нея, с нейното творческо дълголетие.
- Миналата година с Братя Аргирови направихте модерна версия на емблематичните хитове „Гот е“ и „Замирисва на море“, а в клиповете изглеждате като хора, които много са се забавлявали през цялото време. Така ли е?
- С Братя Аргирови винаги е много весело. Те постоянно се шегуват, разказват интересни истории. Беше ми много приятно да работя с тях, защото ми дадоха креативна свобода. Довериха се изцяло и за визията в клипа, дело на Румен Русев. Даже си облякоха и лъскавите костюми, които им бях избрала, без да се бунтуват. А римейка, който направихме на „Замирисва на море“, сега е номиниран в предварителната селекция на наградите на БГ Радио.
В клипа искахме да покажем красотата на българското Черноморие. И много хора след това ни питаха къде сме снимали, дали не е някъде в Южна Италия, защото е много красиво всичко. Събрахме на едно място много красиви места, за които много хора, за жалост, не знаят, защото си избират по-комерсиални дестинации.
Искахме да покажем и силата на приятелството, с леко намигване към „Оркестър без име“. Това е един от най-любимите ми клипове. Много бих се радвала, ако читателите на БЛИЦ гласуват за нас.
- В твоята музика има много директни фрази и позиции, една специфична форма на провокация. Какво е посланието и смяташ ли, че провокирайки съзнанията на хората, ще стигнеш по-лесно до тях?
- Аз винаги пиша това, което мисля и чувствам. Понякога някои от фразите са наистина по-социално отнесени, но това е красотата на изкуството – че можеш да кажеш какво наистина мислиш без цензура. Може би музиката ме кара да бъда по-искрена и по-директна, защото иначе в живота си не съм такава.
- Слушам те и си мисля, че разчиташ на това, което правиш в музиката, за да се променяш и като човек.. Греша ли?
- Не, много правилно ме усещаш. Улавяла съм се, например, че песни, които звучат по-леки, по-момичешки, не ме дърпат толкова, въпреки че имам и такива зад гърба си. Ще ги изпея на концерта, но тези, по-новите, със сигурност ме карат да се чувстват в свои води.
Но повечето от нещата, които пея в песните си, не бих се осмелила да кажа в лицето на някой човек (смее се). Просто съм възпитана да бъда по-дипломатична, по-спокойна. Доста съм прихванала и от една от моите баби, която всъщност ме и отгледа. Тя винаги е била много внимателна с другите хора, много премерена… (тук Калина се натъжава, почти се разплаква, б.а.) Извинявай, натъжих се много...
- Била е много специален човек за теб… И никак не е случайно, че говорим за нея броени дни преди първия ти концерт!
- Да, много ми е мъчно, защото тя си отиде преди месец. Сигурно е горда сега с мен, поне така се надявам. Тя беше човек, който винаги е бил ориентиран повече към ценностите, към семейството. Но виж, другата ми баба, която е сред нас, майката на майка ми, е по-кариерно ориентирана, много се интересува от начина, по който се развивам. Даже иска да бъде оперна певица (смее се).
- Сериозно ли? Това е голям контраст с твоята музика. А опитвала ли си, защото може да се окаже, че ти се отдава?
- Истината е, че аз много искам да вкарам такъв елемент в някоя от бъдещите си песни. Слушам често и Лейди Гага, тя има леки оперни мотиви в някои от песните си. Много я харесвам, защото изкуството й е много драматично, театрално.
- Чакай, чакай… Лейди Гага може да се разхожда пред цял свят със сурова пържола на главата, но теб не очаквам да видя в такава светлина?
- (смее се) Не мисля, че бих се появила точно така, защото това вече е правено и е толкова иконично. Но всичко е възможно, никога не се знае.
- Какво ти предстои след концерта? С какво ще продължим?
- Със сигурност няма да има още ваканция за мен. Искам да създавам много нова музика. Планувала съм да запиша някои от песните, за които имам сега само демо версии, и да ги визуализирам.
Много искам, ако не тази година, то догодина, да изкарам и първият си албум. Просто искам да се развивам, да не спирам, а музиката ми да докосва все повече хора./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
