Дениз Хайрула се присъедини към многобройните личности от света на шоубизнеса, културата и обществения живот, които изразиха своята скръб след новината за кончината на Любен Дилов-син. Двукратната участничка в „Ергенът“ публикува емоционален пост в социалните мрежи, с който отдаде почит на писателя, журналист и общественик.
В откровената си публикация Дениз разказва за първата им среща, когато е била едва на 23 години. По думите ѝ Любен Дилов-син е бил човекът, когото винаги е посочвала като „най-умния човек, когото познава“.
„За първи път срещнах толкова интересен за мен човек – със синя брада, човек-енциклопедия, чувство за хумор, ум, интелект, изключително ниво на обща култура, ирония и самоирония“, споделя тя.
Хайрула подчертава, че е благодарна за възможността да го познава и определя срещата си с него като истинска благодат. Според нея Любен Дилов-син е бил от онези редки личности, които оставят траен отпечатък върху хората около себе си.
В публикацията си тя разказва и забавен спомен от началото на тяхното познанство. По време на снимки за сутрешен телевизионен блок Дилов попитал дали някой може да го закара, ако му е на път. Дениз предложила помощта си, но не скрила притеснението си, че шофира стар и силно амортизиран „Голф 3“ със спукано гърне.
„Казах му, че не съм с луксозна кола, а и на всичкото отгоре със спукано гърне. Той отвърна, че всичко е наред и се качи“, спомня си тя.
Пътуването се оказало истинско предизвикателство, тъй като заради шума от автомобила двамата едва се чували. Въпреки това Дилов не обърнал никакво внимание на неудобството.
„После разбрах, че е много над тези неща“, признава Дениз, допълвайки, че този жест е показал колко непретенциозен и земен човек е бил той.
В края на своето послание тя споменава и друг член на фамилия Дилови, който ѝ е преподавал в университета, определяйки семейството като „хора книги, думи, умове, велики умове“.
„Този пост беше непредвиден за съжаление, но това е човек, който заслужава да бъде почетен“, пише още Хайрула.
С публикацията си тя завършва с кратко, но силно послание:
„Довиждане, Любо Дилов. Предай поздрави горе.“
