logo

Северина Нейкова от "Гласът на България": Музиката буквално ме е спасявала в много трудни моменти!

Северина Нейкова от "Гласът на България": Музиката буквално ме е спасявала в много трудни моменти!

Северина Нейкова е от хората, които никога не се отказват да преследват мечтите си. И на сцената на „Гласът на България” по bTV тя нагледно показа как трябва да се пее, за да се сбъднат те. Талантливата чаровница, за която това не е първа телевизионна изява, изпълни изключително убедително „Liberian Girl” на Michael Jackson. Първи се обърнаха Иван Лечев и Камелия, измежду които и Северина трябваше да избира. В крайна сметка дуела за сърцето й спечели Камелия.

Северина е на 23 години. Баба й успява да я запали по музиката, когато е едва втори клас. "Гласът на България" е най-голямата й мечта и иска да покаже, че може да я постигне. Въпреки крехката си възраст тя е преминала през много трудни периоди в живота си, от които е излизала невредима именно благодарение на музиката. За нея и за тях Северина Нейкова разказва за първи път пред „ШОУ”!

- Северина, ти впечатли много в „Гласът на България”. Очакваше ли да продължиш и то точно в отбора на Камелия?

- Преди да се кача на сцената бях казала, че най-много искам да се обърне Графа, защото ми е един от любимите изпълнители. Но факта, че той не се обърна, не ме натъжи. Дори ме мотивира да показвам още повече от себе си. Избрах Камелия, защото така го почувствах. Знам, че всички, които ме познават и знаят каква музика слушам, са очаквали да избера Иван Лечев, но точно заради това се спрях на Камелия – за да е по-различно, за да е по-неочаквано за зрителите.

- С какви впечатления си от Камелия извън блясъка на сцената?

- Много земен човек. И доказан професионалист. Не съжалявам за избора си в никакъв случай. Камелия ми даде много ценни съвети, които тепърва ще следвам. Нормално е да очакваш най-доброто от хора, които са се занимавали с музика от толкова много време. И за мен тук даже няма значение в какъв жанр музика пее тя, защото нещата, за които си говорихме, не опират до това, а до цялостния израз за всякакъв тип музика. За мен Камелия е човек, който разбира много от музика, не само от поп фолк.

Участничка от "Гласът на България" захвърли патериците!

- Виждаш ли се на финала?

- Мисля, че всеки един от участниците си мечтае за това. За мен най-важно е да мога да достигна до сърцата на хората, колкото и клиширано да звучи. Музиката е дар, буквално подарък от Бога за нас, хората, които ние трябва да си споделяме, за да си помагаме взаимно. В много, много трудни моменти за мен именно музиката е била тази, която буквално ме е спасявала и изправяла отново на крака. Затова искам да достигна до много големи сцени, защото мечтата ми е да се занимавам с музика. Искам да пея. Много искам да помагам на хората по този начин. Например да може те да си пуснат моя песен и тя да им повлияе по този начин – чрез музиката си да им казвам „спокойно, всичко е наред, всичко ще се оправи”.

- Всъщност сме те чували и преди това как пееш – в ролята на Цвети в популярен български сериал. Актриса или певица, кое те влече повече?

- От съвсем малка пея и да си призная – това е голямата ми страст. А ролята ми в сериала се случи много спонтанно, неочаквано. Когато разбраха, че мога да пея, решиха да отворят и такава линия в сценария , което много ме зарадва. Свързаха се Вензи, който също влезе в няколко серии от сериала. С него направихме един кавър в студиото на „Монте Мюзик” и за мен това бе вълнуваща възможност. А в „Гласът на България” усетих, че сега е момента, в който трябва да опитам. Познавам двама от участниците от миналогодишния сезон и те също ме насърчиха да се явя.

Павел & Венци Венц: Подлагаме се на сериозни изпитания! Вдигаме левела!

- Имате ли допирни точки с Цвети – героинята ти от сериала?

- Нещото, което най-много ни доближава една до друга, това е музиката. Но Цвети е много по-наивна от мен, чак прекалено. Аз се опитвам да не бъда чак толкова доверчива. Тя сякаш много лесно позволяваше да я нараняват, за разлика от мен.

- Казваш, че музиката буквално те е спасявала в трудни моменти. Какво по-точно имаш предвид?

- Всичко, през което минаваме, ни изгражда като хора – така е с всеки, но при мен един от най-трудните периоди бе загубата на баща ми. Бях на 6 години. Това е нещо, което не се преживява. Някой ден ще имам сватба, имах и абитуриентски бал вече, а този човек не беше до мен на този ден. В този момент именно музиката беше до мен. И много ме успокояваше. Със сигурност знам, че на много хора им е трудно и ежедневно се справят с какви ли не неща. Никой никога не трябва да подценява нещата, през които някой друг преминава, защото всеки човек изпитва по различен начин емоциите си. Вярвам и знам, че музиката буквално спасява.

Михаела Филева нанесе жесток удар на Графа!

- Със сигурност вярваш и в това, че твоят баща намира как да ти помага отнякъде, да бъде до теб във важните моменти…

- Вярвам, че е така, да. Имала съм моменти, в които усещам подкрепа. Дори има песни, които, когато ги чуя, се сещам за баща ми и.. буквално усещам, че в този момент той се чувства щастлив. Звучи странно и шантаво, но знам, че е така. Знам, че ме чува, че се боря, че ми е тежко, че се справям и има моменти, в които ще падам, но и такива, в които ще се изправям. И дори и да не го виждам, както казваш ти, вярвам, че ми помага по някакъв начин.

По принцип хората на изкуството сме по-сетивни, доста емоционални като натури, което обаче, понякога е и бреме, защото всяка една емоция се изпитва в много по-дълбока степен. Понякога е хубава, друг път не е. Но по-хубаво да чувстваш, отколкото да си като камък.

- Свръх емоцията е и бреме, както казваш, но пък чрез музиката ти се освобождаваш от него. Уникална възможност, с каквато не всички хора разпологат…

- Определено. А и аз съм от хората, които не обичат да задържат емоциите в себе си, защото колкото повече ги задържаш, толкова по-концентрирани стават те. И в един момент оказват влияние – и на теб, и на околните.

Но музиката е тази, заради която си заслужава всичко останало. На мен много пъти са ми казвали – остави това, не се занимавай с музика, намери си друга работа, музикант къща не храни, в България не можеш да се реализираш с музика и т.н. А аз мисля, че в България има много талантливи хора, които могат да покажат много, но на тях просто трябва да им се подаде ръка. Никой не трябва да се справя сам с всичко.

- Предполагам си мечтаеш и за самостоятелен албум?

- Разбира се. Но аз много обичам и да пиша текстове. Много често ми хрумват, докато вървя по улицата. Спирам и започвам да пиша в телефона, за да не ми избяга от съзнанието./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай