Митко Павлов не пропусна да захапе депутатите след гласуването на първо четене на законопроекта за българския език. И го направи по начин, който едва ли е останал незабелязан – с публикация, написана почти изцяло на латиница. Популярният водещ използва социалните мрежи, за да демонстрира отношението си към законодателната инициатива, подкрепена от парламента на 4 ноември.
Вместо обичайния политически коментар той заложи на ирония, спомени от ранните години на интернет и умишлено смесване на български и английски.
Още първите думи от публикацията подсказват, че Павлов няма намерение да приема темата прекалено сериозно.
"Толкова сам shtaslif, priateli..Tolkova..", започва той. И се връща към времето, когато голяма част от българите общуваха в интернет чрез латински букви.
Той припомня епохата на mIRC и популярните чатове, в които шльокавицата беше ежедневие за цяло поколение. И включва в разказа си и родителите си, които полагали усилия да му осигурят добро образование.
Майка му и баща му го изпращали на уроци по английски език, а впоследствие той продължил да го изучава и в университета. Сега, според ироничния му прочит, всички тези усилия най-после получили своето признание.
"Nai-nakraia niakoi napravi neshto za nas!", възкликва водещият, продължавайки демонстративно да използва латиница. И се шегува, че винаги е знаел колко добре говори английски, но едва сега може да оцени истински ползата от изучаването му.
"Te go napraviha za nas! Blagodaria vi!", добавя той с поредната порция сарказъм.
"Kleta maika Bulgaria. Great англий!" С тази комбинация от латиница, кирилица и английски думи водещият поставя финалния акцент на своята иронична реакция.
Какво всъщност гласуваха депутатите?
Повод за публикацията е решението на Народното събрание от 4 ноември да подкрепи на първо четене законопроекта за българския език, внесен от "Възраждане". Според представената информация предложението е получило подкрепата на 153 народни представители, без гласове "против" или "въздържал се".
Проектът предвижда правила за използването на българския книжовен език в публичната сфера. Те засягат области като държавната администрация, образованието, медиите и електронната комуникация.
Според вносителите целта е да се създаде единна законодателна рамка за опазването и развитието на българския език.
Забраняват ли шльокавицата?
Тук има важно уточнение. Законопроектът все още не е окончателно приет. След гласуването на първо четене предстои разглеждането му на второ четене. Освен това предвидените правила не се отнасят до личното общуване между гражданите.
Следователно не става дума за обща забрана хората да си пишат на латиница в личните съобщения или в разговорите помежду си.
Именно затова публикацията на Митко Павлов трябва да се разглежда като сатирична реакция към законодателната инициатива, а не като пример за нарушение на вече действащ закон.
