Симона Загорова посрещна 30-ия си рожден ден с грандиозно парти, много музика и най-близките си хора. За празника успя да събере на едно място майка си Глория и баща си, а двамата дори я поздравиха с песни. В откровено интервю пред репортер на БЛИЦ певицата разказва за детските си мечти, живота в сянката на известните си родители, майчинството и любовта. Симона признава, че има нов мъж до себе си, който обича дъщеря ѝ Галина, и не крие, че се чувства истински щастлива.
– Мони, честит юбилей! 30 години е възраст, на която човек вече има какво да погледне назад. Каква е твоята най-важна равносметка дотук?
– Най-важната равносметка за мен до момента е, че човек трябва да се чувства щастлив, да вярва в мечтите си, да се бори за тях и да се обгражда с правилните хора, за да може да бъде най-добрата версия на себе си. Разбрах, че семейството и приятелите са най-важното нещо, както и това да правиш онова, което те прави щастлив.
– Когато беше на 20, как си представяше Симона на 30? Животът ти прилича ли изобщо на онова, което тогава си си представяла?
– Животът ми между 20 и 30 години е в разцвета си. Чувствам се вече доста по-уверена. Когато бях на 20, си представях, че ще бъда точно тази версия на себе си, която съм днес. Винаги съм визуализирала мечтите си. Дори мога да ти кажа какво си представям за себе си на 40. Сигурна съм, че когато човек визуализира мечтите си, по този начин ги манифестира и ги превръща в реалност.
– Видяхме, че си отпразнувала рождения си ден с голямо парти. Ти ли организира всичко и държеше ли този юбилей да бъде отбелязан точно по този начин?
– Аз организирах голямо парти, защото държах 30-годишният ми юбилей да бъде отбелязан точно по този начин. Бях се постарала и за украсата, и за визията. Исках да събера всичките си приятели и колеги заедно, да си попеем и да си изкараме по най-добрия начин, както само ние си знаем. Много съм доволна, че празникът премина толкова грандиозно.
– Чувстваш ли някаква психологическа граница с навършването на 30 или за теб това е просто число?
– Не чувствам никаква психологическа граница с навършването на 30. За мен това е просто число. Аз все още се чувствам като на 16–18 години в главата си. Смятам, че съм запазила детското в себе си и не мисля това да се променя.
– На рождения ти ден отново успя да събереш майка си и баща си на едно място. Какво е чувството да ги виждаш днес заедно в толкова важни за теб моменти?
– Успях отново да събера майка ми и баща ми на моя празник. Много съм щастлива, че и двамата ме уважиха. Баща ми дойде от чужбина, а майка ми нямаше търпение за празника. Разбира се, че винаги чувствам огромно щастие, когато ги виждам заедно. Радвам се, че ме поздравиха и с няколко от техните песни. Наистина, кое дете не би се радвало да види родителите си заедно?!
– Напоследък и двамата започнаха по-открито да говорят за раздялата си и отношенията помежду си. Като дете мечтаеше ли някога те отново да бъдат семейство?
– Като дете, да, мечтаех моите родители отново да се съберат. Това е абсолютно нормално за едно дете. Но аз винаги съм била много разбрано дете. Те седнаха и ми обясниха, че нещата между тях не се получават и че раздялата е най-добрият изход от ситуацията. Аз приех това. Винаги съм живяла с майка си, но съм виждала и баща си доста често. Така че не ми е липсвало внимание нито от единия, нито от другия, въпреки че са разделени.
– Опитвала ли си като малка да ги помириш или да ги накараш да се съберат?
– Разбира се, че съм опитвала... Не точно да ги помиря, но тайничко съм се надявала те да се съберат. В същото време винаги съм уважавала тяхното мнение. Не съм се бъркала, не съм разпитвала какви са причините да се разделят и съм приела тези факти.
– Трудно ли е човек да има за майка жена, която цяла България познава?
– Не е лесно от толкова малка да се сблъскваш с известността и с прожекторите, които са насочени към теб. Малко или много детството ми е било свързано с това да се съобразявам как се държа и какво правя, защото ме наблюдават много хора. Но това, че майка ми е толкова разпознаваема, известна и страхотна, е истинска благословия. Аз съм благословена с родители като моите. Много се гордея с нея и с всичките ѝ успехи. Виждам как хората оценяват работата ѝ. Тя има изключително голяма фенска аудитория и много хора обичат песните ѝ. Аз мога само да се радвам за това. Означава, че е постигнала всичко, за което е мечтала. И се гордея, че е моя майка.
– Дразни ли те, че непрекъснато ви сравняват – и като гласове, и като визия, и като поведение на сцената?
– Свикнала съм да ни сравняват и това може би е нормално. Все пак сме майка и дъщеря, и двете сме на сцената, приличаме си, гласовете ни също си приличат. Но смятам, че майка ми е прекрасен пример за това как трябва да изглежда, да се държи и да успява една жена. Така че се радвам, че приличам на нея. Напротив, сравнението дори е комплимент за мен.
– В началото заложи повече на поп музика, след това започна да записваш и попфолк. Дълго ли се бореше със себе си за това в какъв жанр всъщност искаш да бъдеш?
– Завърших Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София с поп и джаз пеене, след това и Нов български университет, отново с поп и джаз пеене. Много обичам да пея поп музика. В началото на кариерата си правех такъв тип песни, но винаги тайничко съм искала да се занимавам и с попфолк, защото той е в кръвта ми. Смятам, че когато започнах да правя такива песни, намерих своето място. Чувствам се много удовлетворена и щастлива от жанра, с който се занимавам в момента.
– Получавала ли си спънки или предразсъдъци заради жанра, с който е свързано името на майка ти?
– Винаги хората са имали предразсъдъци към мен – дали съм надута, дали мога да пея, дали някой друг не ми плаща проектите и така нататък. Но смятам, че това са нормални неща в света на известните. Хората не те познават, може би съдят по примери на други популярни личности и си мислят, че задължително и ти си такъв. Смятам, че едва когато човек те опознае и види що за човек си, може да прави заключения. А що се отнася до музиката ми, предпочитам тя да говори за мен. Хората виждат, че обичам истински песни с хубави, качествени текстове. Смятам да продължа да вървя по този път и занапред.
– Как е твоята дъщеричка Галина? Вече показва ли интерес към музиката и сцената?
– Галина има изключителен усет за музиката и много добър музикален слух. Смятам, че тя ще бъде следващата певица в семейството. Тепърва започваме да учим песнички, а тя вече иска да записва в студиото. Така че съм сигурна, че ще поиска да стане певица. И ѝ го пожелавам! За мен обаче най-важното е тя да бъде щастлива. С каквото и да реши да се занимава, аз ще я подкрепя.
– Глория каква баба е – строга, спокойна или от тези баби, които позволяват всичко?
– Майка ми е много балансирана баба, ако мога така да се изразя. Когато трябва, е строга, когато трябва, е спокойна, а когато трябва, позволява много неща. Имат изключително силна връзка с Гали и много се радвам за това. Винаги се търсят, искат да прекарват време заедно, да си играят, да ходят навън. Много съм щастлива. Майка ми е страхотна баба!
– В какви отношения си днес с бащата на Галина? Успявате ли да оставяте личните различия настрана, когато става дума за детето?
– Отношенията с бащата на Галина са нормални. Запазили сме нормален тон заради нея. Важното е детето да получава любов и от двете страни. За мен тя е най-важна и всичко останало остава на заден план.
– Има ли днес мъж до Симона Загорова?
– Да, имам мъж до себе си и съм много щастлива! Радвам се, че срещнах толкова добър човек, който обича Гали и тя го обича. Така че смея да кажа, че наистина съм щастлива. Но повече подробности за личния ми живот мисля да запазя за себе си.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
