Викторио беше сред колоритните участници в последния сезон на „Фермата“, но приключението му в риалити формата завърши по неочакван и драматичен начин. Сериозен здравословен проблем го изпрати по спешност на операционната маса и го принуди да напусне предаването преждевременно. Освен с трудностите, които преживя, младият стюард привлече вниманието и с романтичните си трепети към Симона, оказала се замесена в любовна история и с Виктор Русинов от „Ергенът“.
В откровено интервю пред БЛИЦ Викторио разказва за спешната операция и възстановяването си, за разочарованието от неочаквания край на участието му и за истинските си чувства към Симона. Той признава как е реагирал, когато е научил за отношенията ѝ с Виктор, и разкрива дали романтиката им е продължила извън „Фермата“. Говори още за напрежението с вуйчо си Кристиан, за засиленото женско внимание след предаването и за опасна ситуация по време на полет, която никога няма да забрави.
- Участието ти във „Фермата“ приключи неочаквано заради здравословен проблем. Какво точно се случи, че се стигна до спешна операция?
- Истината е, че това беше нещо, което изобщо не очаквах. Влязох във „Фермата“ с нагласата да изживея едно от най-интересните приключения в живота си, а в един момент се оказах в ситуация, в която здравето ми трябваше да бъде на първо място. Получих сериозен проблем с червата, който наложи спешна операция. Направиха ми лапароскопска операция.
Най-трудното беше, че нямах възможност да продължа по начина, по който си представях. Когато си поставиш някаква цел, особено когато си вложил толкова емоция в нея, последното нещо, което искаш е да се откажеш по независещи от теб причини. Но в такива моменти разбираш, че има неща, които не можеш да контролираш и трябва да приемеш ситуацията.
- Как се чувстваш днес? Възстанови ли се напълно след операцията?
- Днес съм много по-добре и гледам напред. Възстановяването ми напомни колко лесно приемаме здравето си за даденост, докато не се случи нещо, което да ни накара да спрем.
Аз съм човек, който обича да е в движение, да тренира, да се среща с хора и постоянно да прави нещо. Затова принудителното забавяне на темпото не ми беше никак лесно. Трябваше да приема, че не мога просто да стана и да продължа от мястото, на което съм спрял.
- Съжаляваш ли, че се наложи да напуснеш „Фермата“ по този начин? Какво остана недовършено за теб?
- Разбира се, че съжалявам. Не за това, че взех правилното решение за здравето си, а за това, че не успях да завърша преживяването така, както бях планирал.
Когато влязох, имах очаквания за себе си, за нещата, които искам да преживея, и за това докъде мога да стигна. Исках да видя как ще се развия в тази среда, как ще се справя с трудностите и какво още мога да покажа от себе си.
Но може би най-недовършеното остана усещането, че историята ми там приключи, преди самият аз да съм готов да сложа точка. Не всичко обаче зависи от нас. Излязох от предаването, но не излязох без нищо. Останаха ми хора, емоции и приятелства, които продължават и извън него.
- Ако получиш втори шанс, би ли влязъл отново във „Фермата“?
- Да, бих обмислил сериозно такъв шанс. Смятам, че не успях да изживея всичко, за което бях влязъл и има още какво да покажа от себе си.
Този път вероятно бих влязъл с малко по-различна нагласа. Вече знам, че подобен формат не е само физическо изпитание. Той е и психологически тест, в който трябва да се научиш да живееш с хора, които не си избрал, да управляваш емоциите си и да вземаш решения под напрежение.
- Една от най-коментираните истории във „Фермата“ беше сближаването ти със Симона. Кога превърхвърчаха първите искри между вас и кой направи първата крачка?
- Истината е, че при мен нещата започнаха още преди да вляза във „Фермата“. След случилото се с Виктор проведох един разговор с Ивета, в който ѝ споделих нещо, което може би не се е виждало толкова ясно отвън. Още след кастинга в мен имаше някаква емоция към Симона и нямах търпение да вляза, за да я видя отново.
Тогава все още не знаех какво точно ще се случи между нас. Просто имаше нещо, което ме караше да искам да я опозная по-добре. А когато вече бяхме вътре, всичко започна да се развива по свой начин.
Мисля, че между нас имаше привличане, което постепенно започна да се усеща и от останалите. Не бих могъл да посоча един конкретен момент, в който всичко се е променило. Понякога нещата се случват естествено — започваш да търсиш компанията на даден човек, разговорите стават по-различни и в един момент разбираш, че този човек вече не ти е безразличен.
Аз по принцип съм емоционален човек и когато някой ми хареса истински, трудно мога да се преструвам, че не е така. Не обичам прекалено много стратегии и сметки в отношенията.
- Какви са отношенията ви днес? Продължи ли романтичната история и след края на предаването, или всичко остана в пределите на „Фермата“?
- Когато си в подобна среда, емоциите са много по-интензивни. Живееш с тези хора, споделяте трудностите, нямаш обичайните разсейващи фактори от ежедневието и понякога се сближаваш с някого много по-бързо, отколкото би се случило навън.
Със Симона си останахме приятели и между нас няма лоши чувства. От моя страна имаше истински чувства и не съжалявам за това, което сме преживели. Просто понякога нещата не се развиват така, както си ги представяме. Всеки е продължил по своя път, но сме запазили уважението помежду си.
- Разбра се, че Симона е имала отношения и с Виктор Русинов от „Ергенът“ извън формата. Ти кога научи за това и как реагира?
- Аз, както и всички останали в предаването, разбрахме за Виктор по едно и също време. Да кажа, че бях шокиран, е меко казано. Имах нужда от време да осмисля информацията, преди да проведа адекватен разговор със Симона. Реакцията ми в предаването беше 100% искрена — в никакъв случай не е била продиктувана от стратегия или някакви задни мисли.
- Чувствал ли си се като част от любовен триъгълник? Имаше ли момент, в който се запита дали Симона е искрена с теб?
- Не бих искал да поставям етикети на отношенията ни само защото ситуацията изглежда по определен начин отстрани. Когато има повече хора, обща среда и неизяснени отношения, много лесно се създава впечатление за любовен триъгълник.
Разбира се, човек си задава въпроси. Когато започнеш да изпитваш чувства, вече не гледаш на всичко толкова безпристрастно. Започваш да обръщаш внимание на неща, които преди не би забелязал.
Аз не съм човек, който може да изпитва истински интерес към някого и да остане напълно безучастен. Но също така не искам да се поставям в ролята на жертва или да обвинявам някого за собствените си очаквания.
За мен най-важното е да мога да погледна назад и да знам, че съм бил искрен в намеренията си. Не мога да контролирам чуждите чувства или решения, но мога да нося отговорност за своите.
- Във „Фермата“ видяхме доста обтегнати отношения между теб и вуйчо ти Кристиан. На какво се дължеше напрежението и какви са отношенията ви днес?
- С Кристиан имаме много близка връзка и може би точно затова понякога си позволяваме повече един към друг, отколкото бихме си позволили с други хора. Когато познаваш някого толкова добре и имате история извън предаването, влизате в подобна среда с много повече натрупани отношения.
Ние сме и доста различни като характери. Аз съм по-емоционален, понякога реагирам бързо и действам импулсивно. Той е по-спокоен, по-рационален и обича да обмисля нещата. В ежедневието тези различия могат да бъдат предимство, защото се допълваме. Под напрежение обаче могат да доведат до сблъсък.
Но не бих позволил едно телевизионно предаване да определи отношенията ми с човек, който е бил до мен през толкова важни моменти от живота ми. За мен семейството е много повече от един спор или няколко напрегнати ситуации пред камерата.
- Имаше ли момент, в който съжали, че сте влезли заедно в предаването? Кой от двамата ви е по-инатлив?
- Разбира се, че не съжалявам, че влязохме заедно. Той беше човекът който инициира влизането ни в предаването и аз съм му безкрайно благодарен.
Мисля, че и двамата имаме доза инат в себе си, просто го проявяваме различно. Аз мога да реагирам импулсивно и да настоявам за своето в момента. При него инатът по-скоро е в това, че е убеден в преценката си и трудно се отказва от нея.
Но ако трябва да избера кой по-трудно отстъпва в даден спор, със сигурност това съм аз.
- Работиш като стюард — професия, която много хора свързват с пътувания и приключения. Как избра този път и кое е най-хубавото и най-трудното в работата ти?
- Избрах тази професия, защото винаги съм харесвал динамиката, срещите с различни хора и възможността да виждам различни места. Не съм човек, който се чувства особено добре, когато всеки ден е абсолютно еднакъв.
Най-хубавото е, че работата ти дава различна перспектива. Срещаш хора с различни характери, навици и истории, а това неизбежно те учи да общуваш по-добре и да се адаптираш към различни ситуации.
От друга страна, хората често виждат само красивата страна — пътуванията, самолетите и снимките от различни дестинации. Не виждат умората, променливия график, липсата на нормален режим и факта, че понякога трябва да си максимално концентриран, независимо как се чувстваш.
Тази работа ме е научила, че зад привидно лесните неща често стоят дисциплина и отговорност. А това са качества, които са полезни не само в професията, но и в живота.
- Коя е най-необичайната ситуация, в която си попадал по време на полет? Имало ли е момент, в който си се страхувал истински?
- Работата на борда те учи да бъдеш подготвен за ситуации, които не можеш да предвидиш. Има моменти, в които трябва да реагираш спокойно и професионално, дори когато обстановката се промени неочаквано.
Имам една малко по-специфична ситуация, в която на борда се качва пиян пътник, който твърди, че е представител на някаква църква и поиска да предаде „Божието слово“ на командира на полета.
Впоследствие започва да заплашва всички на борда и че самолетът ще се разбие при кацането в София.
Най-стряскащото в ситуация беше, че още преди качването на въпросния пътник командирът на полета беше установил проблем с един от двигателите. Наложи се в Лондон да се качат инженери, за да извършат необходимия ремонт.
За щастие си кацнахме невредими в София.
- Как промени животът ти след „Фермата“? Разпознават ли те хората на улицата и получаваш ли повече женско внимание?
- Определено има промяна след „Фермата“. В началото ми беше много странно, когато хората ме разпознаваха на улицата и искаха да се снимат с мен. Не бях свикнал на такова внимание, но с времето започнах да го приемам като нещо много хубаво. Истински го оценявам и всеки път се радвам, когато някой ме спре, за да ми каже нещо хубаво или да си направим снимка. Това наистина ме топли и ме кара да се чувствам щастлив, че съм оставил някаква следа у хората.
Що се отнася до женското внимание, определено усещам повече интерес отпреди. Няма да лъжа, приятно ми е! Все пак няма как да не ти стане хубаво, когато усещаш, че си интересен за някого. Не съм от хората, които се главозамайват от подобни неща. А и нека си признаем - малко повече женско внимание никога не е излишно!
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
