„Дъщеря ми оздравя от епилепсия!“ С тези думи Цеци Красимирова разкрива една дълго пазена семейна тайна, зад която стоят години на страх, безсънни нощи, майчини сълзи и отчаяна надежда. Жената, която поколения българи помнят като една от най-красивите ни манекенки, признава, че зад блясъка на модните подиуми и светския живот се е криела тежка лична драма.
В продължение на осем години единствената ѝ дъщеря Джудит се е борила с епилепсията и е приемала сериозни медикаменти. Диагнозата, поставена от лекари в София, преобръща света на младата майка.
„Тази диагноза ѝ беше поставена от докторите в София. И въпреки това аз отказвах да повярвам в нея. Повтарях си: „Господи, помогни ми!“, спомня си Красимирова.
За една майка няма по-страшно изпитание от това да гледа как детето ѝ страда, без да знае какво ще донесе утрешният ден. Цеци обаче разказва, че не изгубила надежда дори в най-тежките моменти.
Осем години страх и една молитва, която променя всичко
Именно в този труден период Красимирова намира упование във вярата. По думите ѝ тя започва да посещава молитвени събирания, а хора от евангелска общност ѝ вдъхват надежда, че дъщеря ѝ може да оздравее.
Особена роля в историята имат хора, които моделката нарича „брат Илиан Миланов“ и „сестра Вили“. Те я насочват към пастор, за когото вярват, че може да помогне на момичето.
„Този пастор ще помогне твоето дете да бъде изцерено съвършено!“, уверил я брат Илиан.
Следва момент, който Цеци описва като истинско чудо. Няколко души се събират и се молят над дрешка на Джудит. Седмица по-късно момичето преминава през нов медицински преглед.
„И при следващото изследване, което беше седмица след това наше събрание, дъщеря ми беше съвършено здрава! А цели 8 години преди това беше на тежки медикаменти. След молитвата нямаше никакъв помен от епилепсията! Без лекарска намеса! Спряхме постепенно и медикаментите“, разказва развълнуваната майка.
За Красимирова преживяното е категорично доказателство за силата на вярата. Тя не крие убеждението си, че именно Бог е помогнал на детето ѝ.
Това обаче е личното ѝ обяснение за случилото се. Медицинската ремисия при епилепсията е възможна, а разказът не позволява да се установи каква е причината за подобрението. Спирането на противоепилептични лекарства трябва да става единствено под лекарски контрол.
Днес най-важното за бившата манекенка е, че кошмарът според нея е останал в миналото.
„Сега дъщеря ми е на 27 години и е напълно здрава“, споделя с облекчение Цеци.
Стана майка едва на 18 и избра детето пред модния подиум
Малцина знаят колко рано започва майчинството за една от най-известните български красавици.
Цеци разбира, че очаква Джудит, когато е едва 18-годишна. Това се случва малко след като е обявена за най-добър модел на Европа – в момент, когато пред нея се откриват възможности за голяма международна кариера.
Вместо да постави славата и модния подиум на първо място, тя избира да се посвети на детето си. Бащата на Джудит е бившият спортист и настоящ бизнесмен Йордан, известен като Данчо Георгиев, с когото Красимирова преживява младежка любов.
Години по-късно майка и дъщеря започват нов живот в Испания, където се установяват след 2010 г.
Джудит израства далеч от постоянния интерес на българските медии. Завършва висше образование със специалност „Сценичен грим“, а още като дете проявява впечатляващи математически способности.
Макар да е наследила красотата на майка си и двете често да са оприличавани на сестри, младата жена няма амбиции да покорява модните подиуми.
Тя избира Барселона за свой дом и предпочита спокойствието пред светските прожектори.
Мечтата за внуче засега остава несбъдната
След тежките изпитания със здравето на Джудит Цеци вече имала повод да мечтае и за нова радост в семейството – появата на първото си внуче.
Преди около година бившата манекенка се подготвяла за възможността да стане баба. Плановете обаче се променили, след като дъщеря ѝ установила сериозни разногласия с годеника си испанец.
Двамата решили да се разделят, преди да създадат семейство и да се появи дете.
Така мечтата на Цеци да гушка внуче се отлага, но най-голямото ѝ щастие остава непроменено – дъщеря ѝ е жива, пораснала и според думите ѝ здрава.
„Господи, помогни ми!“ – същите думи я спасяват и от смъртта
Оказва се, че болестта на Джудит не е единственото изпитание, което е накарало Цеци Красимирова да потърси спасение във вярата.
Тя е убедена, че Бог е спасил и нейния собствен живот в един от най-страшните моменти в историята на българския светски и криминален свят.
На 6 декември 2003 г. Красимирова се намира в Амстердам заедно с бизнесмена Константин Димитров, известен като Косьо Самоковеца.
Двамата излизат от бутик за луксозни бижута в района на площад „Дам“, близо до „Гранд хотел Краснаполски“, когато проехтяват изстрели.
Самоковеца е убит на място, а Цеци е ранена тежко от рикоширал куршум.
Секундите на ужаса остават завинаги в паметта ѝ. Тя разказва, че раната била опасно близо до жизненоважен кръвоносен съд.
„Този куршум влиза в мен, два милиметра над сънната артерия, и продължава да се движи. То беше чудо за всички доктори, че изобщо съм жива“, спомня си красавицата.
В онзи миг, когато животът ѝ буквално виси на косъм, през ума ѝ минават само няколко думи.
„Господи, помогни ми!“
Същата молитва, която години по-късно ще повтаря и когато се страхува за живота и здравето на дъщеря си.
„И сякаш Бог сложи ръчичката на главата ми. И той ми помогна, той, защото това, което ми се случи, е Божие чудо“, споделя Красимирова.
Зад красотата се крие история за болка, надежда и оцеляване
Животът на Цеци Красимирова изглежда като низ от невероятни обрати – международна слава, любов, майчинство в съвсем ранна възраст, куршуми, среща със смъртта и продължителна битка за здравето на най-скъпия ѝ човек.
Но отвъд всички драматични събития остава една проста човешка истина. За нея най-големият успех не е красотата, популярността или животът в чужбина, а възможността да види дъщеря си щастлива.
Днес Красимирова говори за преживяното през призмата на своята силна религиозна вяра. Не претендира да даде медицинско обяснение за случилото се, но е убедена, че молитвите са били решаващи за семейството ѝ.
А зад признанието „Дъщеря ми оздравя от епилепсия!“ стоят осем години тревога, които една майка едва ли някога ще забрави.
Защото понякога най-голямото щастие не е да получиш нещо ново от живота, а да не загубиш онова, което обичаш най-силно.
