"Не бих слязъл от екрана току-така. Никога не съм бил лаком за пари!" Това признава Павел Владимиров в откровено интервю за БЛИЦ, след като се завърна в Нова телевизия близо две десетилетия след първите си стъпки в телевизията.
Новият водещ на "Сделка или не" не се притеснява от сравненията с Румен Луканов и Ненчо Балабанов и дори издава, че през този сезон предстоят още по-големи печалби. А самият той има необикновена история с играта - преди години в демонстрационен рунд запазил кутия № 13, в която се оказали 100 000 лева. Наградата, разбира се, била символична - два лева от Румен Луканов.
Пред БЛИЦ Владимиров говори и за уроците от Милен Цветков, за риска, за големите си професионални мечти и за страстта си към стрелбата. Разказва как е работил с инструктор с над 20 години опит в полицията на Лос Анджелис и SWAT, защо обича оръжията, но не би убил животно, и какво още иска да постигне в киното.
- Връщаш се в Нова телевизия след близо 20 години. Чух те да казваш в ефир, че се чувстваш като "блудния син". Помниш ли какви мисли ти минаха през главата, когато прекрачи прага?
- Когато идвах за пръв път към старата и в момента пустееща сграда на Нова телевизия през 2007-ма, крачех през ноемврийската кал, чудех се къде съм попаднал и дали това не е метафора за пътя, който трябва да извървя до успеха.
А сега, когато прекрачих прага, срещнах толкова много колеги, с които имаме хубави общи спомени, че не ми остана време да мисля за нищо друго.
- Застана начело на "Сделка или не" след Румен Луканов и Ненчо Балабанов. Имаше ли опасения, че ще попаднеш в епицентъра на неизбежните сравнения?
- Опасения и сравнения винаги има и ще има, но ние сме различни хора и типажи. Румен е емблема на „Сделка или не“ и човекът, който най-дълго е водил предаването през годините - за мен - един изключителен непукист в добрия смисъл на думата. Всичко това само по себе си е достойно за уважение.
С Ненчо сме близки от много години и той остави своята ярка следа в предаването през последните сезони с неподражаемото си чувство за хумор и талант. Изобщо не е лесно да се наложиш като ново лице в подобна компания, но клише, не клише, давам най-доброто от себе си и смятам, че нещата се получават, а и аз също нося своята собствена харизма, която добавям към шоуто!
Да оставим настрана сравненията обаче и да обърнем внимание на шоуто и наградите. За близо месец в "Сделка или не" паднаха три наистина големи суми - две дами си тръгнаха с по 9000 евро, а един млад господин от Златоград с 10000. Радвам се, че ще благодарение на предаването ще постигнат част от мечтите си и ще позакърпят семейния бюджет. Иначе само за вас ще подшушна, че предстои да паднат и по-големи награди още през този сезон! Гледайте, ще става все по-интересно!
- Плащал ли си някога лична професионална цена, за да останеш част от телевизионния бизнес? И има ли действително кръг от хора, които си разпределят ефира днес?
- За мен нищо не е на всяка цена. Иначе всеки, които иска да успее, си плаща цената. Хората те виждат на екран или успял в друга сфера, но не осъзнават през какво реално си преминал, колко жертви си направил и колко работа си свършил. У нас е национален спорт да се плюят богатите и успелите.
Разбира се изключвам примерите с уредени назначения, които има и ще продължава да има във всяка сфера на живота. За разпределяне на ефира не знам, но и баба знае кои са основните играчи на медийния пазар у нас, не че на запад и в Америка е по-различно.
- И в контекста на шоуто - появиха се публикации, че вече си успял да ядосаш Банкера със сравнението "Чичо Скрудж". Винаги ли става дума само за закачка или понякога между вас има и истинско напрежение?
- Аз питая дълбоко уважение към опита и познанията на Банкера. Сравненията и обръщенията ми към него са по-скоро закачка и намигване, отколкото сериозни квалификации, а и разведряват и свалят напрежението от участника.
Напрежението за мен идва по-скоро тогава, когато не успявам съвсем точно да разбера разсъжденията му, а трябва да ги предам в синтезиран вид на участника - все пак не съм финансист. Но пък и Банкера затова си е толкова неразгадаем и енигматичен вече 20 години.
- Преди години си участвал в симулация на "Сделка или не" и си запазил кутия № 13, в която е имало 100 000 лева. Разкажи ми малко за това. И ако го пренесем в живота - имал ли си там своя "кутия № 13", риск, който не си посмял да поемеш, а после си съжалявал?
- Беше стандартно представяне на новия сезон на "Сделка или не". Румен Луканов предложи да се пробвам в една симулация на играта с намален брой кутии и взех, че ударих стоте хиляди лева, тогава, след като запазих кутията с любимия № 13. Разбира се, той ми даде два лева с намигване, да не съм капо. (смее се)
Обичам рисковете и не съм имал проблеми с поемането им. Излизането от зоната ми на комфорт и новата роля на водещ в "Сделка или не" също носи такива. Но общо взето максимата, че Господ обича смелите е вярна според мен и рисковете винаги са се оправдавали на по-късен етап.
- Зная, че преди години си се учил от Милен Цветков. Пазиш и две ризи, които той ти е подарил. Често ли се сещаш за него и има ли негов съвет, който помниш и до днес?
- Милен беше неконвенционален. Подходът му към разговорите и интервютата беше по-нестандартен, отколкото на други телевизионери. Това го има в мен още преди да го познавам, но като че ли след работата ми с него, го затвърдих.
Разбира се, той беше сериозен журналист, което все пак го ограничаваше в известен смисъл, а моите изяви предимно в шоубизнеса ми даваха по-голяма свобода като че ли. Ако приемем, че в съвременния свят с всичките му ограничения и тънкообидност изобщо има свобода.
- Да се върнем пак при Банкера. Ако той ти се обади, но не в студиото на "Сделка или не", а в живота, и ти предложи достатъчно примамлива сума, за да слезеш завинаги от тв екрана, ще приемеш ли? Има ли изобщо такава сума?
- Противно на фразата, че "всичко си има цена", не бих слязъл от екрана току-така. И рима има даже. (смее се). Никога не съм бил лаком за пари, а и не мисля, че ще ми е комфортно да не работя. Обичам работата си, във всички направления, в които я върша и тя ми носи удовлетворение, което няма как да постигна, ако не правя нищо. Е, нормално е да се пенсионирам някой ден, ако съм жив и здрав, не мисля да векувам на екрана, но няма да е скоро!
- Бил си водещ, актьор, имитатор, глас на аудиокниги, журналист… Има ли професионална мечта, която още стои в неотворена кутия?
- И продължавам да бъда всяко от изброените. Даже мога да се похваля, че през ноември в аудиоплатформата Storytel излизат две култови заглавия. Първо на фаталният 13-ти, детската книжка за малки и големи "Семейство Тъпашки" на ненадминатия Роалд Дал. Бях лично одобрен от британското издателство на писателя да я озвуча. Мисля, че надминах себе си - децата и родителите много ще се забавляват.
В края на ноември пък излиза втората и последна биографична книга на Принца на мрака - Ози Озбърн "Прощален ритуал". Освен, че изключително харесвам убийствената музика, темперамента и емоционалността на Ози, го чувствам и много близък. От една страна и двамата сме зодия Стрелец и сме правили куп пакости като по-млади и второ – имах нещо като рок-група в училище и тази музика е в ДНК-то ми.
За мечтите, разбира се, че ги има, някой беше казал, че ако нямаш мечти, по-добре да не продължаваш да живееш. А и човекът е странно създание - постоянно иска нещо ново, нещо, което все още не е постигнал. Засега мечтите ми са свързани с киното, но не искам да конкретизирам, за да успея да ги сбъдна. (смее се)
- А аз мога да потвърдя, че стреляш добре, защото сме били заедно на турнир по стрелба. Стреляш ли още? И кое е най-доброто ти попадение досега - на стрелбището или извън него?
- Да, обичам оръжията и тези в древността, и в настоящето - като изработка и занаят, а древните и като артефакти. На Етъра, например, има един майстор на ножове, който създава произведения на изкуството и винаги, когато отида там разглеждам работата му.
Разбира се, в тези размирни времена държа да кажа, че съм пацифист и предпочитам да използвам оръжията на стрелбищата, а не на бойното поле и дано никога да не ми се наложи. Не ходя и на лов, защото сърце не ми дава да убия по-едро създание от комар или хлебарка. В тази връзка не ям кюфтета от конско месо, защото конят е изключително интелигентно и благородно животно.
С оръжията може би всичко започна от чичо ми, който беше военен и заедно с баща ми беше моят герой от детството – висок, красив мъж, който приличаше на Ален Делон в майорска униформа, която изключително много му отиваше. Жените бяха луди по него.
Баща ми пък беше старши лейтенант от запаса и още пазим униформата му от времената, когато все още имахме голяма и боеспособна армия. Наред с това любимите ни игри в детството бяха "Стражари и апаши", пък и израснахме с екшъни като "Командо", "Рамбо" и "Умирай трудно".
Сега продължавам да стрелям, когато имам време. Това обаче става все по скъпо хоби напоследък. Голям кеф е да участвам в предизвикателствата на учителите на холивудските звезди - Тони и Любо от Crossfire Tactics. Едни от най-добрите ми стрелби в състезанията са свързани със събарянето на мишена /попър/ на дистанция от 60 м с пистолет /9X19/. Но, разбира се, все още имам много да уча, особено в динамичната стрелба с късо нарезно оръжие.
С пушките съм доста по-добър, стрелял съм с почти всичко от левър-екшън карабини (пушката на Поразяващата ръка), през различни помпи, до класически ловни дву и надцевки, М16 и АК47 или т.нар.калашник.
За един от екшъните, който снимахме в "Ню Бояна" имахме инструктор с над 20 години опит в LAPD и oтрядите SWAT, учехме различни полицейски и военни тактики на придвижване и прикриваща стрелба. Беше много забавно, миришеше на барут, а и бая шумно, защото стреляхме в закрити помещения. Колкото до най-доброто ми попадение, надявам се и вярвам, че тепърва предстои!
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
Снимки: Нова телевизия и Личен архив
