Михаил Билалов отново влиза в кожата на Петър Туджаров - Джаро, един от най-емблематичните злодеи в българските телевизионни сериали. Завръщането на героя в шестия сезон на "Под прикритие" отново насочва вниманието към актьора, чийто живот извън екрана е не по-малко интересен.
Малцина знаят, че преди да стане телевизионна звезда, Билалов е работил като готвач, продавал е картини, занимавал се е с реклама и дори е учил ландшафтен дизайн. А в София е сменил толкова много адреси, че самият той трудно би могъл да ги изброи без усилие.
Роден на 19 май 1965 г., Михаил Билалов израства в Бургас в семейство на актьори. Детството му преминава между различни градове, театри и пътувания.
"Аз съм от чергарско семейство - пътуващи хора, пътуващи актьори. Те се движеха с влакове и денкове през цялото време, а аз - между багажа", разказва той, цитиран от "Супер магазин".
Актьорът признава, че дори има навика да брои жилищата, в които е живял.
"Имам навик да броя в колко жилища съм живял в София. Някъде към 20-ина са...", споделя Билалов. А още по-изненадващо е признанието му, че е прекарал повече време в Париж, отколкото в българската столица.
След като завършва Софийската класическа гимназия и актьорско майсторство в НАТФИЗ, Билалов започва обещаваща театрална кариера. Вместо да остане в България обаче, заминава за Франция.
"Като цяло там ме задържа фактът, че тук беше много ужасно през онези години. Нямах желание да се връщам. Особено в началото", признава актьорът.
В Париж продължава обучението си, но се сблъсква с трудностите на чуждестранния артист. Въпреки че владее френски, често му предлагат ограничен кръг роли - предимно на руски шпиони и генерали. Така започва да търси реализация извън актьорството.
Работи като продавач на картини, в рекламна агенция и като готвач. По-късно учи ландшафтен дизайн и създава собствена фирма за проектиране на паркове и градини.
"Когато си на двайсет и няколко, вярваш, че навсякъде чакат само теб", казва той за амбициите на младостта си.
След близо 15 години във Франция Билалов постепенно се завръща към българската сцена. През 2009 г. участва в постановката "Козата, или коя е Силвия" на Явор Гърдев в Народния театър, а през 2010 г. печели "Икар" за най-добра мъжка роля.
Истинската масова популярност обаче идва с "Под прикритие". Образът на Джаро се оказва толкова убедителен, че някои зрители започват да възприемат актьора като истински човек от подземния свят.
Билалов си спомня как веднъж по столичната ул. "Раковски" до него се движел черен джип. Стъклото се спуснало и непознат мъж от задната седалка започнал да повтаря тихо: "Джаро, Джаро...". Ситуацията го развеселила, защото мъжът сякаш искал да му покаже, че двамата принадлежат към един и същи свят.
Зад силните екранни образи Билалов крие и болезнени семейни спомени. Актьорът разказва, че е израснал без баща, а по-големият му брат Огнян е поел важна роля във възпитанието му.
"Нямах баща и малко по момчешки се възпитавахме с брат ми. Той беше 10 години по-голям", споделя Билалов.
Именно на брат си посвещава моноспектакъла "Бум-Бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър".
Личният живот на актьора също е свързан с Франция. Там той се запознава с японката Санае, за която се жени. Двамата имат две дъщери - Данае-Анна и Олга-Елена, които израстват в Париж и говорят български.
Макар семейството да живее между две държави, Билалов не крие колко важни са децата му.
"Не е важно какво искам аз, а какво искат те. Искам да са независими от мъжете, с които са", казва той. И настоява дъщерите му да имат собствено мнение, дори когато то противоречи на неговото.
След раздялата със Санае в живота му влиза сценаристката Ваня Николова, с която се познават покрай „Под прикритие“. Билалов говори откровено за влиянието ѝ върху личния и професионалния си път.
"Ваня ме накара да се върна в тази професия и ми показа, че мога да изпитвам отново такова силно чувство", признава той.
Михаил Билалов никога не е бил от актьорите, които подбират прекалено внимателно думите си. Особено когато стане дума за отношенията между мъжете и жените.
На въпроса какво търси у една жена той отговаря без заобикалки: "Секс!" Но веднага уточнява, че за него привличането започва много преди физическата близост.
"Една жена, която не ми запали мозъка, да си я представям ежедневно... Предварителната работа, фантазмът за мен е доста по-интересен, отколкото самото действие", обяснява актьорът. Според него сексапилът е не само във външността, а и в погледа, устните и аромата на жената.
