Известната писателка и сценарист Милена Фучеджиева предизвика вълна от реакции с емоционална публикация във Фейсбук, в която разказва за болезнена история, свързана с покойния Стефан Данаилов и съпругата му Мария.
По думите ѝ двамата са взели решение да поставят надгробен знак с името на баща ѝ – известния писател и дългогодишен директор на Народния театър Дико Фучеджиев – в Алеята на славата на Централните софийски гробища. Това според нея е станало без съгласието ѝ и в разрез с последната воля на писателя.
Дико Фучеджиев, който почина през 2005 г., е автор на произведения като „Небето на Велека“ и „Реката“. В продължение на 16 години, от 1976 до 1992 г., той ръководи Народния театър.
Милена Фучеджиева разказва, че след смъртта му лично е изпълнила желанието му неговите тленни останки да почиват в родното село Граматиково.
„След смъртта на баща ми през 2005 г. аз погребах пепелта му в семеен гроб в село Граматиково. Преди това разпръснах част от пепелта му над река Велека“, пише тя.
По думите ѝ именно това е било желанието на баща ѝ – да остане близо до родителите си и любимата си река.
Няколко месеца по-късно обаче писателката научила от свои познати, че в Централните гробища в София има място, обозначено като гроб на Дико Фучеджиев.
Първоначално тя не повярвала, тъй като знаела къде действително е погребан баща ѝ. Впоследствие, според нейния разказ, разбрала, че решението е било взето от Стефан Данаилов.
„Оказа се, че Стефан Данаилов без мое разрешение, без да ми се обади, е взел това решение и е „погребал“ баща ми в София“, твърди Фучеджиева.
Тя определя постъпката като проява на неуважение към нея като единствена наследница на писателя.
В публикацията си Милена Фучеджиева отправя остри критики и към покойната Мария Данаилова. Според нея съпругата на Ламбо е имала силно влияние върху решенията в семейството и вероятно също е участвала в инициативата.
Това обаче е лично предположение на писателката, а не независимо потвърден факт.
Фучеджиева не крие огорчението си от случилото се и дори коментира с горчива ирония, че баща ѝ вероятно е единственият човек в България с два гроба.
Единият е истинският, в Граматиково, където почиват останките му, а другият – символичен, в София, поставен според нея по чужда инициатива.
След като публикацията предизвикала множество реакции, писателката решила да направи допълнителни уточнения.
Тя допуска, че Стефан Данаилов може да е действал с добри намерения, тъй като двамата с Дико Фучеджиев са били приятели. Въпреки това смята, че подобен жест не е трябвало да бъде предприеман без нейното знание.
„Да, абсурдно е“, пише тя в продължението на публикацията си.
Според Фучеджиева е възможно актьорът да е искал да отдаде почит на своя приятел, но начинът, по който според нея е направено това, е довел до дълбоко лично огорчение.
Писателката повдига и въпроса за документите, въз основа на които е бил поставен надгробният знак в Централните гробища.
Тя заявява, че не е подписвала документи за подобно място и че при желание журналисти биха могли да проверят обстоятелствата около създаването му.
Към момента твърденията ѝ за това кой е взел решението и как е било осъществено то не са подкрепени с публично представени документи.
Милена Фучеджиева, която е позната и като сценарист на популярните телевизионни сериали „Седем часа разлика“, „Пътят на честта“, „Ягодова луна“, „Връзки“ и „Недадените“, споделя, че преживяното е допринесло за отчуждението ѝ от семейство Данаилови.
Въпреки болката тя подчертава, че за нея паметта за близките хора не е свързана единствено с гробовете и паметниците.
„Те живеят в мен и чрез мен. Пръстта не е биография. Аз няма да имам гроб. Баща ми има два. Кой е като него“, завършва емоционалната си изповед писателката.
Разказът ѝ отново поставя въпроса за границата между желанието да бъде почетена паметта на известна личност и правото на близките да определят как да бъде изпълнена последната ѝ воля.
Дали символичното място в София е създадено по инициатива на Стефан и Мария Данаилови и при какви обстоятелства, би могло да бъде изяснено чрез документите на гробищната администрация.
Засега историята остава разказана от гледната точка на Милена Фучеджиева – като болезнен спомен, който тя е решила да направи публичен повече от две десетилетия след смъртта на баща си.
