logo

Любомир Петкашев или Начо от "Пътят на честта": Отдавна чаках тази роля!

Любомир Петкашев или Начо от "Пътят на честта": Отдавна чаках тази роля!

Любомир Петкашев пресъздаде брилянтно образа на честния до болка добряк Начо в "Пътят на честта". Толкова добре, колкото може да се случи, само ако и в живота си актьорът е такъв типаж.

Начо стана бързо любимец на зрителите, какъвто със сигурност е и Любо Петкашев за своята публика, особено пък след този разговор, наситен с разтърсващи емоции и факти за живота му.

Броени дни преди големия финал на "Пътят на честта" един от най-големите любимци в сериала - Начо или Любо Петкашев, е повече от откровен пред нас.

 

- Ако се върнем към момента, в който взехте сценария за първи път в ръцете си и видяхте какво се случва в отношенията между Бонка и Начо, какво си помислихте?

- Истината е, че още щом прочетох само една страница, сякаш се получи нещо като любов от пръв поглед с Начо. Някак веднага го усетих и почувствах. Като че ли това е ролята, която много отдавна съм чакал без да го осъзнавам.

Отвличане, две убийства и финал в "Пътят на честта"! СНИМКИ

Аз съм си представял, че играя нещо подобно – не точно Начо – а различни ситуации, в които виждаме, че той попада сега. Представял съм си ги и дори съм плакал… без да имам никакъв сценарий пред себе си.

- Кое ви е разплаквало в тези представи?

- Представял съм си разни тежки ситуации и съм се вълнувал така, сякаш са истини. Ще ви призная нещо – харесват ми по-потиснати персонажи, смачкани, страдащи. Но да не ме разберат погрешно – не обичам да има такива хора в живота, но такива типажи са ми интересни да ги играя. Хора с мъка и страдание в душата.

Актрисата Галя Александрова: Аз съм живият пример за доброто!

Усетих, че Начо е точно такъв – смазан човек. Синът му беше убит, после Бонка психически го довърши с това, че изгони снаха му и внучето му.

- Но в последните епизоди все повече виждаме как Начо оказва съпротива на Бонка – проявява твърдост в позициите и решенията си… Ще ни изненада ли с още нещо във финалните епизоди?

- Така е, но напълно нормално, защото човек не е никога еднопланов в живота си. Както се вика, дори и смачканият човек в един момент може така да избухне, че да помете всички.

Когато нещо се случва, то те променя и вади от теб неподозирани реакции. Когато на един добър човек му посегнат на внучето или на детенцето на улицата, ще се хвърли и ще го видиш в съвсем друга светлина.

А дали Начо ще изненада още… (въздъхва) Това е хубав и труден въпрос. Изненада за зрителите със сигурност ще има, но не мога да кажа каква е. Може да е неприятна, а може и да не е…

Хората все така сме настроени, че очакваме доброто винаги да побеждава, някой да дойде и да оправи положението, да спаси, когото трябва, а злото понякога надделява и в живота.

- Когато има усещане за напластено зло, всеки очаква дори една частичка добро, която да внесе по-светли нюанси в ситуацията…

- Така е, разбираемо, особено пък, когато злото е толкова явно и в такива драстични дози. В случая Бонка е много проклет характер и за нея не е трудно да върши нон стоп лоши неща.

Аз съм си представял много пъти същите ситуации от сериала, как биха се развили по друг начин в реалния живот. Много често така се вглъбявам в образите, които пресъздавам, че в един момент те наистина оживяват.

Бонка от "Пътят на честта" преживяла жестока катастрофа!

На мен не ми се случи да изиграя Начо, аз станах Начо наистина… Репетирам денонощно онова, което той стаява в душата си.

Мисля като него и се държа като него дори и извън снимките. Той просто много ме грабна. Страдах заедно с него и даже в един момент се стигна до толкова голяма крайност на вътрешното изживяване, че ние с Бонка имахме един период, в който се намразихме и извън снимките.

- Сериозно?

- О, да. Почти не си говорихме. Подминавахме. Пренесохме сюжета от сериала в реалността. После, разбира се, се оправихме, но това е моментна емоция, която те владее и няма как да й избягаш. В един момент на Начо просто му се дощя един по-сериозен бунт да направи, но той се съобразява с това, което е написано за него в сценария.

- Такова дълбоко превъплъщаване в образа не води ли до емоционален, а често и до психически преразход?

- Изисква се много наистина, но се оказва двустранно… Хем ти взима много енергия, хем те зарежда по неповторим начин. Окриляващо е усещането, когато постигнеш спойка в собствената си представа за образа и започнеш да го реализираш така, сякаш си ти самият. Няма изтощаване – взима ти много, а всъщност ти дава повече.

- А как приемат тези ваши крайни вглъбявания в образите близките ви?

- В случая с Начо за тях няма кой знае каква разлика, защото аз и в живота съм си горе-долу такъв. А и иначе вече не се стряскаш, защото отдавна са ми свикнали.

Много пъти, докато стоя в кухнята, например, защото много обичам да готвя, си репетирам на глас. Нужно ми е да се чуя как звуча, защото целта, която гоня, винаги е да звуча максимално естествено и правдоподобно.

- Какви реакции имат хората навън към вас, най-вече разпознавайки един от любимите си образи на Начо от „Пътят на честта”?

- Хората много харесват Начо. Поздравяват ме, а често ми изказват и съжаление заради Бонка (усмихва се) Има и такива, които директно ми казват какво трябва да направя с Бонка, да не я търпя, да я размажа дори (смее се).

Пиарката от "Пътят на честта" неузнаваема преди пластиките! СНИМКИ

Наскоро ми се случи дори, докато пътувам в трамвая, на ум да си репетирам дадена сцена. И така се бях унесъл в другия сюжет, че в един момент очите ми са се насълзили, хората, които седяха отсреща аха да ме попитат дали имам нужда от някаква помощ (усмихва се).

- А какъв сте в живота – по-експресивен, какъвто сте в нашия разговор, или по-вглъбен в себе си, какъвто е Начо?

- Интересен въпрос. В реалния си свят приличам много на Начо с тази разлика, че когато се наложи в дадена ситуация, реакцията ми като съпротива е възможно да е по-силна.

Характерът ми е по-силен, особено ако ми се е случило преди това много да търпя нещо. Но така е в живота – който дълго търпи нещо, в един момент избухва много лошо, защото е натрупал повече барут в себе си.

- Какво може да ви накара да избухнете?

- Някаква наглост. Това ме вади извън равновесие. Например, когато става дума за политическа наглост, много се изнервям. Просто ми се е случвало дори да чета вестник и така да ме хване яд, че да го смачкам и захвърля настрани.

Това, което наистина ме кара да избухвам са моментите, в които виждам, че се вършат лоши неща от хора, които трябва да се борят с тях!

Шок! Мъжът на Стела от "Пътят на честта" изчезнал безследно!

Да вземем този пример – бандитът е лош човек, но кой трябва да е против него? Полицията! Но когато полицаят му сътрудничи, това два пъти повече ме вбесява, отколкото самият бандит. Или пък някой, който трябва да се бори с корупцията и е назначен за това, да бъде най-корумпиран?! Има нещо много нагло в това!

- Преди години вашият син пострада лошо, беше пребит от трима непознати на улицата… Така и не стана ясно с какъв мотив?

- Трима млади бандити от „Люлин” го нападнаха… за забавление.

- За забавление??!

- Да! Абсурдно е, но е факт. Черпят се в някаква кръчма и тръгват да си търсят някой, за да се проявят. Синът ми не беше единствен. Бяха трима в центъра, един от който наш популярен хорист, с когото се засякохме в „Пирогов”. Просто са търсели да си проявят героизма.

- За тази работа има боксови зали!

- Съгласен съм… Но, уви. Тяхната гледна точка е различна. Сбиват се, пребиват за нищо, ей така. В техните бандитски среди това са положителни точки, активи.

- Успяха ли да ги заловят?

- Единият, който беше пълнолетен, влезе в затвора. За другите двама нямам представа какво е станало.

- Имаше ли някаква психологическа травма в сина ви след това случай?

- О, аз много се притеснявах именно за това, да не би случайно да се отключи нещо. Един ден го попитах, докато бяхме в приятелска актьорска компания в едно заведение, дали има нещо остатъчно от тази ситуация, а той ми отвърна така: „Не, напротив, това ме прави по-силен!”

- В личен план знам, че сте щастливо женен и то от много години, и за да е така, съпругата ви със сигурност не прилича на Бонка?

- (смее се) о, да, не прилича. Женени сме от ’82-ра година насам. Но то не е и лесна работа, това са 37 години все пак (усмихва се). Но жена ми има огромна любов към децата, към снахите, изобщо не е като Бонка. Но това е, което крепи и нас – любовта и възможността да я даваш, защото не всеки я има.

- Не ви питах за театъра, който също е голяма любов. Там има ли роля, която все още чакате да ви се случи?

- Вече надали, аз съм на 65 години. Имал съм много роли, по-цветните на младини. По наше време имаше задължително разпределение след завършването. Така аз се озовах във Враца, където изкарах 11 чудесни години с роли, с любов и много емоции.

През последните 10 години пък, съм в Народния театър, където тези емоции продължават.

Иначе на младини, ролята, която ми донесе най-голямо удовлетворение, беше в пиесата „До трети петли” на страхотния руския режисьор Василий Шукшин. Приказка за Иванушка Глупака, който бива изгонен и пратен да донесе бележка, че е умен.. и да се върне до трети петли. Беше малко като сатира на социализма и на живота като цяло.

Изумително представление, с жив оркестър на сцената, с танци, с невероятна игра! Руската култура е абсолютен връх, световен, поклон!

- За финал – какво следва за вас след „Пътят на честта” в телевизионен аспект?

- Продължавам да работя активно и в тази посока. Все още не мога да издавам, но следващото лято започвам снимки за нов телевизионен проект./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай