logo

Актрисата Галя Александрова: Аз съм живият пример за доброто!

Актрисата Галя Александрова: Аз съм живият пример за доброто!

Галя Александрова е любима на две поколения старозагорци актриса, а отскоро е популярна и като най-мразената телевизионна свекърва у нас заради образа на Бонка, който пресъздава в сериала "Пътят на честта" по Нова телевизия. Причината и за двете е големия й талант, както и умението да пресъздава до крайно автентична степен нравите на героите си.

Специално заради Бонка Галя променя изцяло цвета на косата си и от естествено руса става чернокоса. А това, което предизвиква героинята й още след първите епизоди на хитовия сериал, се определя като фурор, който ще бъде още дълго аплодиран. В живота й обаче, не винаги са отеквали аплодисментите.

Галя Александрова е преминала през много изпитания на духа - наложило й се е да преживее лицемерие, подлост, чужди амбиции, задкулисни игри, които днес безмерно са калили духа и психиката й. Когато е на 40 преживява и изключително тежка катастрофа, пътувайки за среща със своята близка приятелка Стоянка Мутафова. Жестокият инцидент, за който актрисата не обича да говори, я оставя в инвалидна количка за година и половина, а прогнозите на лекарите са, че тя може би никога повече няма проходи.

Но съдбата има други планове и днес Галя не само, че ходи, но и играе невероятно. И вече е една от категоричните любимки като Бонка в "Пътят на честта"! Разговорът ни с нея е откровен, емоционален и с много ценни признания.

 

- Трудно ли е да се пресъздаде такава лошотия, каквато излъчва и прави Бонка в „Пътят на честта”? Колко ви коства тя?

- Нещото, което влагам, освен актьорското си майсторство и опит, е много силна концентрация, работа и анализ върху това, което са написали сценаристите като текст за мен.

Работя много върху поведението на Бонка, но тя не ми отнема нищо, по-скоро ме обогатява като образ – както откъм чисто професионален, актьорски опит, така и откъм нови познанства с колеги, актьори, режисьори, екипи.

Всичко това е много въздействащо. Чувствам се обогатена и от съвсем случайните познанства, които се случват къде ли не, дори тук, в сладкарницата, в която правим интервюто. Това се случва непрекъснато, откакто тръгна сериала. Хората ме поздравяват по улиците, а в социалните мрежи поканите за приятелствата са една след друга. Вслушвам се и в оценките, които ми дават. Много ме мразят като Бонка, но пък много ме обичат като Галя Александрова.

- Любовта и омразата ги дели тънка граница, но не е лесно да накараш човек да мрази така силно, а Бонка го прави с невероятна лекота…

- Обичта и омразата са чувства, които изискват много – за да накарате един човек да ви обича, трябва много да направите. А е нужно по-малко, но по-концентрирано, за да го накарате да ви намрази. Но омразата, така или иначе, е чувство.

Бонка от "Пътят на честта" преживяла жестока катастрофа!

Между мен и Бонка няма никакви допирни точки и аз много се забавлявам, когато чуя, че има хора, които допускат, че Галя Александрова играе така този образ, защото е също толкова зла. Това е твърде наивно и елементарно като мисъл, но какво да правим, има и такива хора. Ами ако играех убиец и съм го изиграла добре, означава ли това, че съм убиец наистина в живота?!

Това, с което мога да направя сравнение, е свързано с моя личен житейски опит, защото моята свекърва е била такава и вероятно още е, не знам нищо за нея. Двете бивши свекърви на дъщеря ми също бяха такива.

Пресъздавала съм роли на тъщи и свекърви, както от българската класика, така и от световната драматургия, където не е толкова ясно и силно изразена връзката снаха-свекърва или пък зет-тъща, но това съществува навсякъде по света. И трябва да си наистина много интелигентен, за да приемеш един чужд човек в семейството си.

Неслучайно навремето, когато аристократите е трябвало да се сродят, са се избирали по потекло, по ценностна система, богатства, понякога и по любов (смее се).

- Извън образа на Бонка – има ли нещо, което Галя Александрова още не е разкрила от себе си като актриса?

- Интересен въпрос… замислям се. Аз имам над 120 роли на театрална сцена, а също и роли в телевизионни постановки, в киното. Не зная какво още може да се разгърне от мен, но във всяка роля се старая да бъда различна, нова, да не се повтарям, затова и подготовката ми за всеки следващ образ ми отнема много време. Моята творческа лаборатория е такава. Например сега, последните няколко дни, трябваше да бъдат заснети много тежки сцени и то по 10-12 сцени на ден, и през цялото това време не съм се обаждала на децата си.

- Изобщо? И те ли не ви търсят в такива моменти?

- Изобщо, да. Те знаят, че това се случва винаги, когато имам тежки задачи, в които не просто се концентрирам, но изцяло се вглъбявам и не разпилявам енергията си, независимо дали става дума за кино или за театър. Преди представление, например, аз ходя час и половина по-рано в театъра, за да се изолирам напълно преди да изляза на сцената. Същото е и след това – после ми трябва време, за да мога да се приземя обратно към реалния живот. Това е голям емоционален преразход, от който ми трябва време, за да се възстановя.

- Споделяла сте, че завистта винаги е ходела след вас, но всъщност тя следва винаги можещите… Покрай „Пътят на честта” вероятно е ескалирала до неподозирани висоти, как усещате тежестта й?

- Геният на българина е в завистта, казал го е още Алеко Константинов, но това е и родната народопсихология. Актьорската професия е много трудна и много самотна – аз имам много малко приятели, но за сметка на това са достойни и добри. Рядко допускам хора до себе си.

Истината е, че не ме интересува кой какво говори. Много мразя да ме вкарват в интриги, макар че ми се случи в продукцията, но не от страна на други актьори или на режисьори, а от по-ниските нива в екипа. Това обаче, ме разстрои и се почувствах омерзена.

- Имате предвид по-ниски нива в екипа на „Пътят на честта” ли? И за какъв тип интрига става дума?

- Да, за същото говоря, но няма да навлизам в подробности. Стана ми неприятно, огорчиха ме. И ако ме питате как се възстановявам след подобно нещо – с хубава музика и хубави мисли, а също и с поезия. Разговарям с децата си, с приятели, но на други теми.

- А как реагираха децата ви след първите епизоди на „Пътят на честта” и първите постъпки на Бонка в него?

- Близките и децата ми знаят прекрасно, че аз съм добра актриса и добър човек. Знаят, че както мога да пресъздам роля на благородник, така мога и на зъл човек. А в случая с Бонка специално, още след първите серии моят внук ми се обажда и ми казва: „Децата ме питаха как може да си толкова лоша и зла, а аз им обясних, че всъщност си много добра, а това е роля”.

И след време, когато си ходих за представление в Стара Загора, внукът ми ме предупреди така да си направя програмата и разпределението на времето, че да мога да отида до училището му, защото всички деца искали да се снимат и да вземат автограф от мен (смее се).

Ето тази любов и обич са способни да изчистят всичката отрицателност и завист, които някога някои са се опитали да натрупат върху мен. Обичта е най-красивото чувство и може да надвие всичко. И да, когато отидох в училището, срещата с децата беше много вълнуваща.

Интересното е обаче, че не само децата, но и жените, и мъжете даже, използват Бонка като нарицателно и често се шегуват в екипа. Например идват при мен с думите: „Абе, дай сега да се снимаме с теб, за да може, ако жена ми направи нещо, да й покажа и да й кажа: „Ще те пратя при Бонка” (смее се)

- Вероятно ще ви изненадам с тези думи, но може би има и нещо положително в Бонка – това, че тя е явна и неприкрита в омразата и лошотията си, за разлика от много лоши хора в живота, които ефектно прикриват подлостта си зад лъскави фасади…

- В това има много истина, да. Бонка е много първична, проста жена, а много по-опасни са онези, които са перфидни, прикрити, лицемерни. Бонка цяло Царево я знае, че е такава, после и в София я научиха що за човек е, но явно не е намерен подхода към този тип жени, за да се култивират по някакъв начин. А и аз не съм сигурна, че тя би могла, защото й липсват интелекта, познанията. Бонка не чете, не е духовна жена, а това е от определящо значение.

Но нещото, което много разочарова, предполагам не само мен е, че в момента добротата се мисли за будалък, за някаква глупост, но това могат да го разсъждават само глупави хора. Сякаш хората са по-склонни да простят бездарието и гадостта пред добротата и таланта, а това е безумие! Затова не вървим напред в житейски план.

- Как калихте толкова устойчива психика в живота, където сте преминали през не един или два трудни периода?

- Психиката идва от характера и възпитанието, а аз съм благодарна на моите родители, че са ми дали едно чудесно възпитание. Израснала съм в духовна среда, сред добри хора. Баща ми никога не е искал да вижда сълзи в очите ми. И двамата с майка ми са ми казвали неведнъж, че от всяка една ситуация може да се излезе, да се намери решение, стига да имаш характер и воля за това.

По нататък тази психика се калява и с житейските изпитания, а те започват още от театралната академия, още от студентските изпити. За да бъдеш актьор, трябва да имаш здрава психика, за да издържиш професията. Тази професия, между другото, се сравнява с миньорския труд.

- Казахте ми в предварителния ни разговор, че не искате да се връщаме към тежкия период на катастрофата, но преживяното с всичките му осъзнавания не дава ли нов и много по-стабилен прочит на живота?

- За всичките тези осъзнавания е нужна и ценностна система. Всеки сам отчита колко лоши неща му се случват в живота, но и именно заради това не трябва да се съдят и обсъждат другите, просто ей така, за да се пълнят устите. Не можеш да прецениш другия, защото не си в неговите обувки, не си вървял по неговата пътека…

- Откроявате ли знаците на съдбата по пътя си?

- Аз много вярвам, не религиозна, но вярваща. И благодаря на Господ, на ангелите и на родителите ми, които не са до мен, но бдят отгоре. Знаци има, човек трябва да може да ги чете, но и не трябва те да се превръщат в суеверия.

- Чувствате ли признанието в своя живот като актриса, в пълната му степен?

- Да, чувствам го това признание – и от гост режисьорите, които идват в театъра, и от публиката, която ме боготвори, но не само заради сериала, а много преди него.

Аз съм минала през седем театъра и във всеки един съм започвала от нулата, защото публиката не ме е познавала. И с времето, с ролите, които правя, постепенно си създавам своя публика, която е и моят най-голям коректив.

- Има ли роля, която отъждествявате в съзнанието си като най-голямата до момента?

- Най-голямата роля е винаги последната, както и най-голямата обич е последната. В момента за мен това е Бонка. За следващата роля в театъра в Стара Загора пък, си партнирам с Йосиф Сърчаджиев в „Криворазбраната цивилизация”.

За тази роля специално всички много се изненадаха, защото избрах да изиграя по-малката роля, просто защото ми е по-интересна и творчески по-предизвикателна. Преди малко ме попитахте дали има още нещо, което мога да разкрия от себе си – отговорът е да – когато я има творческата провокация. Не можеш все да играеш главни роли, но някои не могат да го разберат, особено по-младите.

- Да се върнем пак на Бонка – какви още върхове на лошотията ще стигне?

- О, не мога да кажа (смее се) Само си представете – започва един криминален филм и още в самото начало някой издава кой е убиецът. Ще гледате ли този криминален филм? Не.

- Факт, да, тогава ще префасонирам въпроса така – ще ни изненада ли Бонка с още нещо?

- Да, определено. Ще се случат много неща, неочаквани, интересни. Принципно всяко зло трябва да бъде наказано, това е вселенски закон – и всеки, който го причинява, ще си получи заслуженото. Но пък съдбата връща и много добрини, затова неслучайно казват – „направи добро и го хвърли зад гърба си”.

Аз съм живият пример за доброто, защото въпреки многото мръсотии, които продължават да ми причиняват, никога не съм се отдавала на тези гадости, не съм тръгвала да отмъщавам. Правя си изводите и продължавам напред. Винаги съм гледала да помогна на хората. И Слава Богу сега, имам тази Бонка, която ме направи толкова известна и почти национален герой като нарицателно (смее се).

- В такъв случай ви пожелавам да се видим и в края на втори сезон от „Пътят на честта”, за да видим какви ги е сътворила още Бонка!

- С удоволствие (смее се) За мен ще бъде точно толкова интересно да проследя докъде ще стигне тя, колкото и за вас./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай