Благодарение на "ШОУ" двойникът на Георги Парцалев стана известен край морето. Това е сервитьорът Николай Вълчев, когото срещаме в бургаския квартал Крайморие.
Миналата година репортерът ни случайно попадна на Вълчев, който не се уморява, въпреки наближаващите си 60 години, да обслужва клиентите с усмивка, да угажда на всички, да е мил, любезен и отзивчив.
"Ето такива кадри вече все по-рядко се срещат, Николай, или както тук местните го нарича Джонито и чичо Манчо, е сервитьор от класа", споделят бизнесмени, измъчени от липсата на всякакъв вид персонал по Черноморието.
Сякаш времето е спряло. Сякаш от миналата година, когато се запознахме и направихме интервюто, нищо не се е променило в красивото Крайморие и е минал само миг. Щом ме вижда, Николай се усмихва широко, прегръща ме и казва:
"Добре дошла отново в Крайморие, вашето интервю в "ШОУ" ме направи известен!". Разказва ни, че след публикацията много колеги, от цялата страна, са хукнали да го интервюират, славата му се разнесла навред, а съкварталците му много се гордеели с него.
"Още ме поддържа тази слава на чичо Манчо от филма на Парцалев "С деца на море. Аз съм обикновен човек, но вие така ми вдигнахте рейтинга, сега идват повече клиенти, заведението се посещава от повече хора.
Когато излезе материала за мен, моите съкварталци ми казаха: "Браво, Николай, ти прослави Крайморие, до сега никой не знаеше къде се намира Крайморие. Дори кметската наместничка ме похвали", не спира да сипе благодарности двойникът на Парцалев.
Разказва още, че освен славата, която му донесла интервюто, животът му с нищо не се е променил от последната ни миналогодишна среща. Работи си в механата, в която се труди от дълги години, събира парички за дърва за зимата. И не се уморява от многото работа през летния сезон, даже напротив, доставяла му удоволствие.
Дори когато не е на работа, Николай прекарва по-голямата част от свободното си време в заведението, ако има нужда, веднага става да помага на по-младите си колеги.
Не му омръзва, казва, че няма вече такива добри сервитьори, нямало кой да помогне, да обучи младия колега, да му предаде спечифичността на професията. С голямо удоволствие предава занаята си на по-младите момчета и се надява те да схванат всичко, на което ги учи.
Лили Иванова призна пред кого прекланя глава!
Обяснява си това, че плажа е пълен, а хотелите и къщите за гости почти празни, с липсата на пари. "Идват хора от Ямбол и от Сливен, спят си направо на плажа, носят си буркани, плодове, зеленчуци, бедни хора, как да им се сърдиш, как да очакваш да се хранят на ресторант. Това го забелязвам вече трета година.
А в Крайморие и плажъте без пари, и паркингът също. Другата причина е, че народът вече предпочита Гърция, в голяма част от нашите заведения липсва работна ръка, качествана храна и добри питиета, а и цените са високи вече, освен на ястията и на алхохола, на тока, на водата, за това не си позволяват да излизат често вечер на кръчма.
Не се прави така, за това избягаха нашите туристи. Но пък същевременно чувам българите, които ходят в Гърция и Турция на море и ползват ол инклузив, са крайно недоволни.
В Созопол, в Несебър, тези емблематични градове за нашето Черноморие, няма достатъчно туристи този сезон. Можем да ги върнем българите по нашето Черноморие и платежоспособните клиенти с качествено обслуежване и с добра кухня. Аз съм стар сервитьор, вече няма такива като мен почти, чувствам се като последния мохикан".
На въпрос как се разпознава благодатният клиент, Вълчев отговаря: "Не ги деля на бедни и богати, към всички съм еднакъв. Когато човек има желание, той си оставя бакшиш. А и богат да е, когато няма желание, не оставя. Но да не забравяме, че много хора са бедни, събирали са цяла година пари, за да дойдат на море, платят си квартирата и като дойдат тук в заведението, си поръчват супички, от обедното меню, малко си позволяват по-изискани и скъпи ястия и питиета", споделя още сервитьорът.
Със смях разказва, че не се е оженил през изминалата година, но сега чака свои приятелки от Словения да пристигнат, за да купонясват заедно, да ходят на дискотека, на ресторант, да се забавляват на брега на морето. Другите гости, които чака, са брат му и племеникът му, към когото има особен присантиман и много обича. "Той е моето съкровище", казва още Николай.
Легендата Руси Русев: Търговец ми се похвали, че е направил 100 хиляди марки от моя касета!
Иначе Вълчев е особено комуникативна линост. Има много нови запознанства, който отиде при него в заведението, веднага завързва приятелски разговор, разменяли си телефоните и поддържали връзка. И все още децата, когато минавали или влизали в механата, викали:
"Мамо, мамо, това е чичо Манчо", радва се на славата си Николай. Припомняме, че в покойния Георги Парцалев е братовчед на дядото на Николай. От там идва и родовата прилика между двамата. Двамата се преди много години в заведение в Бургас, докато актьорът бил на вечеря, а Николай му сериврал. Тогава разбрали, че са далечни роднини.
Николай ме изпраща широко усмихнат. Казва, че лятото предстои, а с него очаква и хубавите емоции. Иска да му е забавно и весело, а ние му пожелаваме винаги да е такъв-истински, ноподправен и да печели сърцата на всички с голямата си душа и нестихващия си ентусиазъм.
Красимира ГЕШЕВА, КРАЙМОРИЕ
