Ще се превърне ли посещението на театър в лукс, достъпен за все по-малко хора? Именно такава прогноза направи актьорът Деян Донков в навечерието на „Нощ на театрите“, като посочи изкуствения интелект за един от факторите, които могат коренно да променят бъдещето на сценичното изкуство.
Според него, колкото повече технологиите навлизат в ежедневието и предлагат дигитални заместители на реалността, толкова по-ценни ще стават истинските човешки преживявания.
А театърът, в който актьорът и зрителят споделят една и съща емоция тук и сега, може да се превърне в скъпо бутиково удоволствие.
„Това звучи малко плашещо, но за театъра е интересно“, призна Донков пред Нова телевизия. И добави, че вярва, че в свят, в който изкуственият интелект ще може да създава все по-убедителни образи и симулации, непосредственият контакт между артист и публика ще придобива още по-голяма стойност.
За него магията на театъра не се изчерпва с изпълнението на сцената. А едни от най-любимите му моменти са кратките минути след края на представлението, когато вижда лицата, усмивките и погледите на зрителите. Именно тази неподправена човешка реакция според него е сред най-ценните качества на живото изкуство.
Освен за бъдещето на театъра Деян Донков разказа и за новото предизвикателство в професионалния си живот – филмовата адаптация на успешния му моноспектакъл „Камбаната“. Актьорът определя работата по проекта като изключително силно преживяване.
Нещо повече - той допуска, че това превъплъщение може да се превърне в любимата му роля пред камера.
Историята, която вече е намерила своята публика на театралната сцена, получава нов живот чрез киното, а за Донков това е възможност да разгърне образа по различен начин.
До актьора беше и неговата половинка Анна Кошко, която също разказа за сериозно творческо предизвикателство. Младата актриса се превъплъщава в легендарната Мерилин Монро – роля, която по думите ѝ е изисквала огромна физическа и психическа подготовка.
Кошко не скри, че процесът е бил труден и е поставил на изпитание силите ѝ. Важна опора за нея се оказал именно Деян Донков, който режисира спектакъла.
Анна признава, че без неговата вяра и подкрепа едва ли би успяла да преодолее всички трудности по пътя към образа.
Донков засегна и един от най-болезнените проблеми в българския театър – възнагражденията на артистите. Според него актьорският труд отдавна не получава необходимото финансово признание. Тази действителност обаче не променя убеждението му, че изкуството трябва да остане пространство за свобода, въображение и духовен полет.
Защото независимо от технологичните промени, финансовите трудности и предизвикателствата пред професията, истинската стойност на театъра се крие в човешкото присъствие.