Мария Чакърдъкова е готова да отвори нова страница в живота и кариерата си. Дъщерята на легендарната Николина Чакърдъкова подготвя най-голямото си самостоятелно предизвикателство – спектакъла „Нова ера“ в Зала 1 на НДК на 24 април 2027 г. Но зад усмивката и силния глас на певицата се крият лични изпитания, трудни решения и житейски уроци.
В откровено интервю пред БЛИЦ Мария проговаря за болезнените моменти в „Трейтърс“, сълзите след отпадането ѝ и съвета, който получила от знаменитата си майка. За първи път разкрива и любопитни подробности за началото на музикалната си кариера, която първоначално криела от Николина. Певицата говори без притеснение и за развода си, отношенията с бившия си съпруг, децата и вярата в любовта, която не е загубила въпреки житейските изпитания. А най-голямото ѝ желание днес е публиката да я опознае не просто като дъщерята на Николина Чакърдъкова, а като Мария – жената и артистът със собствен глас, мечти и път.
- Мария, влезе в „Трейтърс“ с желание да се впуснеш в едно различно приключение, но играта за теб приключи сравнително рано. Оказа ли се, че не си била достатъчно подготвена за психологическите капани на този формат? Къде според теб сбърка в стратегията си?
⁃ Влязах с огромно желание да играя тази игра, но неопитността ми в такъв тип телевизионни формати определено оказа своето влияние. Моята първоначална стратегия беше да намеря хора, с които да бъдем един отбор и да играем заедно в играта, но фактът, че аз не познавах лично, от външния свят, нито един участник направи стратегията ми по-трудна за осъществяване. Защото в Трейтърс времето за опознаване и реагиране е много малко и това води всеки ден до различни обрати. Играта е толкова динамична, че според мен, много участници са променили първоначалната си стратегия , защото там факторите, които влияят за това, са много и почти нищо не зависи само и единствено от теб.
- Напусна предаването със сълзи на очи и видимо огорчена. Кое те заболя повече – че не успя да убедиш останалите в своята невинност, или че хора, на които си имала доверие, се обърнаха срещу теб?
⁃ Огорчението ми беше от самата мен. В този момент обвиних себе си, че не съм се справила достатъчно добре и че съм допуснала фаталните за играта грешки. Смятам, че хората, на които имах доверие ме подкрепиха на кръглата маса и не се чувствам предадена от тях, а що се отнася за другото не смятам, че наистина някой ме е подозирал истински за предател, просто фактът, че заявих на толкова ранен етап своята твърда позиция и неотстъпчивост прокара съмнение в останалите участници дали биха могли да играят с мен и дали няма аз да объркам нечий друг план с тези свои черти от характера. Това по-скоро, според мен, е реалната причина за вота, който получих.
- Имаше ли усещането, че някой целенасочено настройва останалите срещу теб?
⁃ В тази игра случаен вот няма. За да бъде изгонен някой трябва да се съберат достатъчно гласове това да се случи, което става чрез предварителна организация между хората. Дали тази организация първоначално тръгва от един или няколко участника, не мога да заявка на 100%.
- Призна, че емоциите са ти изиграли лоша шега.Смяташ ли, че твоята откровеност и чувствителност, които вероятно са предимство в живота, се оказаха най-голямата ти слабост в „Трейтърс“?
⁃ Да, определено това бяха нещата, които повлияха върху решението да ме номинират, но не смятам, че другите са го разчели като слабост, а като прекалена увереност във вярванията ми.
- Ако съдбата беше отредила на теб ролята на Предател, щеше ли да се справиш с постоянните лъжи, манипулации и двойна игра? Умееш ли изобщо да лъжеш убедително, особено хора, които си допуснала близо до себе си?
⁃ Не смятам, че бих се справила с тази отговорност, за това и категорично отказах ролята на предател, защото устата ми щеше да се старае да излъже, но очите ми щяха да ме издадат. Не обичам лъжата като цяло, това ми тежи. Още в началото на играта бях поставена пред ситуация, в която имах дилема, дали лицемерно да излъжа в очите или да кажа неприятната истина на човека отсреща. И познайте какво направих?! Казах си истината, колкото и това да се счете като грешна стратегия в играта, за мен това е правилен ход в човешките отношения, защото, те са по-важните и стойностни за мен.
- Какво ти каза майка ти Николина Чакърдъкова, когато изгледа участието ти? Успя ли да те утеши, или като човек с голям сценичен и житейски опит ти посочи грешките, които си допуснала?
⁃ Не беше нужно да ми посочва грешките, защото самата аз ги усетих още докато бях там и се опитах да ги поправя, но просто нямах това време и шанс. След като изгледахме предаването тя единствено ми каза: “Не се тревожи, това е още един урок, който ти научи!”

- Би ли се впуснала отново в подобно риалити приключение, или „Трейтърс“ ти показа, че телевизионните игри, в които доверието е най-големият риск, не са твоето място?
⁃ За сега това риалити ми е напълно достатъчно. На този етап съм насочила цялата си любов и енергия в творчеството ми. Не мога да бъда категорична дали за в бъдеще ще се впусна в още някое подобно приключение. Времето е пред мен и ще си покаже.
- Какво е да израснеш с майка, която е не просто известна певица, а една от емблемите на българския фолклор? По-скоро привилегия ли беше това, или от малка усещаше тежестта на голямото ѝ име?
⁃ Когато бях по-малка, да бъда дъщеря на Николина Чакърдъкова го усещах по-скоро като тежест, защото ограниченията и отговорностите за мен бяха много повече от тези на другите ми връстници. Майка ми винаги е била по-строга и взискателна към мен, което в тинейджърските години ми тежеше до известна степен, тогова така съм го разбирала. Към днешна дата мога да кажа, че усещам каква привилегия имам да бъда нейна дъщеря. Осъзнавам, че цялата строгост и взискателност, които е проявявала тогава към мен са ми помогнали много за изграждането ми като характер днес. Благодарна съм и за всички уроци, които ми е дала и винаги ще избирам да бъда нейна дъщеря, без значение тежестта и отговорността на фамилията!
- Изборът да тръгнеш по стъпките на майка си естествено продължение на семейната традиция ли беше, или имаше момент, в който се бунтуваше срещу очакването и ти да станеш народна певица?
⁃ Още от малка майка ми нямаше никакви очаквания и намерения да бъда народна певица и нейн наследник, даже напротив тя ме насочваше към всякакви други професии и занимания, всичко друго, само не и музика. Пътят, който тя бе изминала като фолклорна певица не е бил лек. Имала е своите трудности и изпитания и последното, което е искала, като майка, е аз да мина също през това нещо.
Нейният живот е музиката, като е била млада - баба ми и дядо ми са нямали възможност да я изучат и за това тя много искаше аз и брат ми да го направим. Да учим, да трупаме различен опит и както винаги казаваше: “Да съм спокойна, че децата ми могат да правят поне 2-3 неща и ще се справят в този живот.”

За това е действала и по този начин, и аз я разбирам и съм и много благодарна, защото научих много, добих опит, който сега много ми помага в музиката. Изучих се, имам бакалавърска степен по предприемачество в УНСС, магистърска степен по Фамилен Бизнес в УНСС и още един магистър по Филмова и Телевизионна Режисура в НБУ.
Ходих на студентска бригада в Щатите , след това работих във “Фолклор ТВ” като монтажист, после асистент режисьор. Работих много, научих много, но любовта към музиката бе по-силна от мен и надделя, защото до тогава не пеех професионално, но от дете съм в ансамбъла на майка ми, танцувах, пътувах с нея и народната музика винаги е била в сърцето ми.
Докато работих във Фолклор тв, паралелно ходих да помагам на наша близка приятелка, която има хотел в Гоце Делчев и организира различни събития. От там започна всичко, тя видя, че обичам много музиката, че се променям, когато запея. Докато работихме по събитието тя бе тази, която ми казваше: “Миме, остави сега другата работа и отиди да поздравиш гостите с една песен”, и песен след песен аз започнах да пея по събития.
Най- интересното е, че по това време се криех от майка ми, че пея, и хората от Гоце Делчев като я виждаха по града и започваха да и й говорят как хубаво съм пяла, колко добре са си изкарали, а тя, милата, не можеше да повярва и все им казваше: “ Вие сигурно се бъркате, дъщеря ми не пее”.
В последствие вече тя разбра и започна да ми помага с техническата част на пеенето, програмата и всичко, но въпреки помощта ме остави сама да вървя по своя път, за да види до къде съм готова да стигна. Готова ли съм да се уча, да се променям, да устоявам. Минаха 5-6 години, в които тя и нейния екип само ме наблюдаваха как се справям, в което време аз трябваше да им покажа и докажа, че мога да застана до нея на голямата сцена и да поема щафетата. Така се случиха при нас нещата- малко неочаквано, но много интересно.
- Случвало ли ти се е да се чувстваш в сянката на Николина Чакърдъкова? И имало ли е момент, в който си искала публиката да забрави чия дъщеря си и да те оцени единствено като Мария?
⁃ На първо място тя ми е майка, аз я обичам и не познавам човек около себе си, който да не се гордее със семейството си. Относно публиката аз предимно имам сомостоятелни концерти и виждам, усещам как ме посреща тя и колко любов ми дават хората. Сравнението с нея е неизбежна част от пътя, който съм избрала. Винаги го е имало и ще го има, но аз винаги съм вярвала, че колкото и да си приличаме, толкова и всяка една от нас е различна и хубава сама по себе си. Вярвах, че и хората ще го видят това и поради тази причина не съм се притеснявала. Напротив, за мен винаги е било гордост да бъда нейна дъщеря и сянката над мен, по-скоро я приемам като закрила, отколкото като затъмнение на личността ми.
- Няма как да подминем един от най-трудните периоди в личния ти живот – раздялата с бившия ти съпруг, която предизвика сериозен обществен интерес. Успя ли през годините да оставиш болката и огорчението зад гърба си? Намерихте ли общ език и възможност за нормални отношения?
⁃ Тук ще те поправя имала съм доста по – тежки моменти от този. Раздялата ни настъпи по взаимно съгласие, пътищата естествено ни поеха в други посоки. С бившия ми съпруг се срещнахме, когато бях на 23 години. Влюбихме се, имахме мечти, красиви моменти, създадохме две прекрасни деца, но в последствие вижданията ни за живота се промениха и двамата осъзнахме, че е по-добре да продължим по отделно. При нас е нямало големи сътресения и неща, които да попречат на едни нормални отношения в последствие. Щастлива съм, че запазихме добрия тон и разбирателството по между си, защото имаме деца и за нас най-важното е те да бъдат спокойни и да виждат, че въпреки че сме разделени, между нас има уважение и разбирателство.

- Когато един брак приключва болезнено, човек губи не само партньора си, но понякога и вярата си в любовта и доверието. Кое беше най-трудното за теб след развода – да простиш, да продължиш напред или отново да повярваш на някого?
⁃ Не бих описала случилото се като болезнена раздяла. По скоро съм се притеснявала децата ни как ще минат през този период и съм щастлива, че всички сме добре. Аз съм от хората, които и сто пъти да бъдат наранени, предадени… вярата си няма да загубят. Това е нещото, което ме води в живота. Вярата в доброто, в хората, в любовта! А прошката, тя е лек за моето сърце. Не мога да се сърдя, не мога да мразя - тежи ми. За това прощавам, винаги, за да бъде леко на моята душа и да продължа с отворено сърце напред, вярвайки, че най-доброто тепърва предстои!
- Семейството ти винаги е било свързвано с традиционни ценности, възпитание и добро име. Как се отрази публичността около развода ти върху твоите близки? Притесняваше ли се, че личната ти драма може да хвърли сянка върху репутацията, която фамилията ви е градила с години?
⁃ За мен това да се разделиш с партньора си, за да продължите и двамата да бъдете по – щастливи, пълноценни родители, не е срамно нещо. Опитахме, постарахме се да бъдем семейство, но когато не се получава, не виждам нищо лошо в това всеки да поеме по своя път. Ние сме популярни, но нищо човешко не ни е чуждо и всеки минава през своите трудности в живота.
- На 24 април 2027 г. ти предстои голям концерт в Зала 1 на НДК под надслов „Нова ера“. Какво стои зад това заглавие – нов етап в творчеството ти, желание да излезеш от сянката на майка си или символично начало на един съвсем нов период в живота ти?
⁃ “Нова ера” е моят първи, самостоятелен спектакъл, който ще представя в зала 1 на НДК. В него публиката ще види Мария Чакърдъкова такава, каквато е! Ще разкрия душата си чрез песните и танците. Ще бъда пламенна, ще бъда нежна, ще бъда всичко, което съм! Хората за първи път ще видят моето усещане за музиката, моя прочит. Искам да дам щастие на публиката ми, да си попеем заедно, да поплачем заедно и най-вече да си направим един красив празник на душата и сърцето! Ще бъде много красиво, сцената ни е невероятна, искам да потопя хората в моя свят, да преживеем заедно този спектакъл и когато си отидат вкъщи искам този спомен да им ги кара да се усмихват. Каня ви най – официално!
- След толкова години на сцената все още ли изпитваш сценична треска? Имаш ли си малък ритуал преди голям концерт, без който не би излязла пред публиката?
⁃ Сценична треска ли е или голямо вълнение, не зная. Но преди всеки концерт стомахът ми се свива в малка топка, бушуват всякакви емоции, има притеснение, адреналин, щастие и това е много красиво. Това е моментът, в който правя своя ритуал - отделям се за миг от всички и оставам сама със себе си. В този момент си припомням защо съм там, какво искам да дам на хората, как искам да ги накарам да се почувстват и припомняйки си всички тези неща, излизам на сцената с увереност и усмивка на лицето готова да оставя сърцето си на публиката.
- Ако трябва да сравниш Мария отпреди пет години с жената, която си днес, коя е най-голямата промяна в теб? И какво би искала хората да знаят за теб отвъд известната фамилия, телевизионните участия и личните истории?
⁃ Много се промених, пораснах, осъзнах много неща, но най-голямата ми промяна е в моето лично светоусещане. Станах още по-благодарна за всичко, което имам - семейството ми, близките, публиката ми. Има едно нещо, което не промених и това е вярата ми, вярата в доброто в хората, в красивото, в любовта. Иска ми се хората да знаят, че Мария Чакърдъкова е един мечтател, вечният оптимист. Да знаят, че най-голямата радост за мен е да давам любов и щастие на света около мен! Аз съм един щастлив и благодарен човек! Бъдете здрави, пазете душите и сърцата си и до нови срещи!
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ