Голямата поетеса Надежда Захариева е минала през много изпитания в живота си, но едно от тях със сигурност няма да остави никого равнодушен, особено навръх Великден.
Оказва се, че преди години поетесата е възкръснала на Великден, а невероятната история датира от детството й, след тежко боледуване. Тя я научава от майка си едва, когато става на 50 г.
Лекарка към поета Дамян Дамянов: Жива съм благодарение на вас. Дължа ви едно спасение...
"Било събота рано следобед, преди нощта на Възкресение през 1945 г. От няколко седмици съм била много болна. Водили са ме на лекар в Сандански, и в Петрич - колко ли лекари е имало тогава в тези градове, не знам. Водили ме и при всички баби, които баели за здраве. И нищо. И майка ми продължи:
"И мама, по едно време ти посиня и изстина. Разплаках се, излязох на пътя да видя дали ще мине някой, да го помоля да каже на баба ти да дойде. Мина дядо Вангел. След малко дойде баба ти Ленка, изкъпа те, пови те и аз оставих вързопчето ти настрани. Имах много работа. Божидарчето и Марето бяха малки... Нито съм ти давама вода, нищо... И на другата сутрин от вързопчето ти се чу глас", пише във фейсбука си Захариева. И продължава така:
Реших да те занеса на църква, попа да те опее, да не си отидеш неопята... До мене стоеше една стара жена. По едно време ме попита дете ли нося, или коте... Казах ѝ – дете, ама умира... Тогава тя ми каза, като се прибера, да чукна едно прясно яйце, да го разбия, да намажа една пелена и да те завия в нея, само да ти пазя пъпчето, за да не те щипе... да занеш, мама, колко яйца съм ти чукнала, докато станеш на една годинка...
– Извинявай,мамо... – засмях се аз. – Защо чак сега ми разказваш това?!
– Ами не е ставало дума, мама...
Е, след като „стана дума“, аз написах:
ВЕЛИКДЕН
Възкръснала съм на Великден.
За вас – лъжа, за мене – факт.
Какъв ли неразумен пакт,
уви, до днешен ден валиден,
душата ми съвсем невръстна
е сключила със Господ Бог,
та той от райския чертог
ме върнал на земята кръстна?
Не знам. Не помня. Съжалявам.
На странно чувство имам днес,
че не живея, а със чест
аз договора изпълнявам.
Че съм изложена на показ
с неведома за мене цел,
че бие моето сърце
съгласно клаузи жестоки.
Да бъда или да не бъда,
решава друг.
Какво си, всъщност, мой живот?
Награда ли, или – присъда?
Харесвам Християнството като философия на Доброто. Не мога да бъда сляпо вярваща, макар че според древна индийска мъдрост щастието е в сляпата вяра, а знанието е сабя без дръжка. Обичам да се „порязвам“, но почитам Христос и се старая да бъда добър човек, макар понякога да скърцам със зъби и да се сдържам с мъка да не отвърна на злото със зло...
...От есента на 2017 години пиша само осемстишия. През 2018 г. за рождения си ден си подарих стихосбирка с 88 осемстишия:
Преди време Надежда Захариева сподели: "не смятам да изброявам диагнозите, които съм надживяла. Всички сме смъртни. Харесвам една мисъл на Артър Милър: "Който се страхува да умре, той се страхува да живее"./show.blitz.bg
Цветница е. Великден е само след седмица. Посрещнали сме Христос с „Осанна!“, изпратили сме го на кръста с „Разпни го!“...
Публикувахте от Надежда Захариева в Понеделник, 26 април 2021 г.
