Фолк певицата Юнона преживя един от най-вълнуващите моменти в живота си – омъжи дъщеря си Глория на пищна сватба, подготвяна цяла година. Тържеството събра над 300 гости, а емоциите бяха толкова силни, че сълзите от щастие не подминаха нито булката, нито нейната майка.
В откровен разговор за нашата медия изпълнителката разказва за подготовката на големия ден, за човека, който е спечелил сърцето на дъщеря ѝ, за специалната песен, която е написала за нея, и за мечтите си като бъдеща баба.
- Юнона, честита радост! Дъщеря ти вече е омъжена жена. Как премина големият ден и оправда ли очакванията ви?
- Благодаря! Чакахме и подготвяхме този ден цяла година. Аз бях със задачата да намеря подходящата музика, както и да избера основните песни – за първия брачен танц и танца на родителите.
Беше голямо вълнение, защото като доста педантичен човек по отношение на моята работа, исках абсолютни гаранции, че през цялото време музиката ще бъде точно на място и няма да бъде предозирана в стилово отношение. Познавах колегата Теодор Минчев, който имаше задачата с воденето и избора на песни, и това ми даваше спокойствие, защото бях сигурна, че всичко по този въпрос ще бъде на доста високо ниво.
Не познавах колегите с духовата музика, които също бяха моя задача да открия и поканих чак от Брегово, но и те бяха страхотни. Искам да благодаря на всички, защото и на мен за първи път ми се случи да нямам нито една забележка за подбор и последователност на музиката и включванията. И така, що се отнася до музиката, сватбата започна по обед и приключи в 5:00 на следващата сутрин – без нищо излишно или предозирано.
Относно всичко останало около организацията останах доста изненадана от дъщеря ми, Петър и неговото семейство. Глория беше изпипала всичко до най-малкия детайл и се оказа още по-голям перфекционист от мен. Ще дам пример с това, че на всяка чиния в ресторанта имаше персонално меню за всичките 330 души и всяко име беше изписано на него.
Бяхме с булката в нейния дом и разбираемо не участвахме в самото начало на сватбата. Интересното беше нахлуването на младоженеца, който ми подари страхотен букет, борбата пред входната врата с наддаването на пари и естествено – „насилственото“ ни избутване от входната врата. Просълзих се, когато вече оркестърът засвири „Ела се вие, превива“ и тръгнаха.
Последва църковният брак, а малко по-късно и изнесеният ритуал в ресторанта, който също се случваше на живо и ефектно. За него също разбрах, че е било почти невъзможно да се осъществи, но и в това са успели.
- Кой беше най-емоционалният момент за теб по време на сватбата – когато я видя като булка, в ритуалната зала или на дансинга?
-Глория много държеше да участвам във всичко около организацията през цялата година – относно избора на роклята, та даже държеше да бъда и на моминското парти. Избрахме роклята още през февруари. Бях свидетел и на репетициите за брачния танц, така че бях подготвена предварително, но въпреки това се вълнувах. Мога да назова целия ден като емоционален, защото постоянно се случваше нещо, което ме просълзяваше.
- Имаше ли сълзи от щастие? Кой плака повече – ти или младоженците?
- Не знам. Ние двете с нея сме по-показно емоционални, отколкото половинките ни, но някак през целия ден си казвахме една на друга: „Недей, ще ни се развали гримът. Спри, защото и аз ще се разплача!“. Приятно изненадващо за мен обаче беше, когато моят съпруг я заведе до нейния бъдещ съпруг преди подписването, просълзи се и започна да бърше очите си.
- От колко време дъщеря ти и съпругът ѝ са заедно? Кога разбра, че именно той е правилният човек за нея?
- От около 2 години. Като загрижена майка винаги съм искала да знам къде и с кого е детето ми, но исках да ме запознае с онзи, който е спечелил доверието ѝ, и така стана. Не се запознахме с него от самото начало, но пък когато го срещнах, той ми подари спокойствието, от което имах нужда, и му благодаря. Но отново нямах идея, че ще се случи нещо по-сериозно, защото децата ни винаги са си малки за нас. Петър е уравновесен, спокоен, добър и мъдър за възрастта си. Те просто са като две капки вода и се допълват по изключителен начин с Глория. По-късно, около концерт, се запознах и с невероятните му родители и вече знаех, че детето ми е направило най-добрия избор за партньор. Всъщност миналата година SMS по Великден от майка му ми показа, че май ще стане годеж. Тя ми беше написала: „Благодарим ти за прекрасното момиче, което си възпитала, създала и ни подари!“.
- Познаваш ли добре зет си и какви качества най-много харесваш в него?
- Той е от хората, които усещаш, и не е нужно да познаваш отдавна. Уравновесен, добър и даващ спокойствие, че всичко ще бъде наред.
- Лесно ли прие избора на дъщеря си или като всяка майка беше по-критична в началото?
- Абсолютно лесно го приех и това ще е най-краткият ми отговор, защото вече описах какво прекрасно момче е, което никога не ми даде шанс за съмнения. Аз съм много мнителна и в собствените си отношения винаги имах някакви резерви, но за него и за миг не се появи каквото и да е притеснение.
- Изкуши ли се да вземеш микрофона и да запееш пред гостите?
- Естествено. Преди сватбата дъщеря ми ме беше предупредила да празнувам и да не работя много. Мисля, че я послушах и се включих само с 4 песни. Дори и това изненадващо за мен, която обичам да пея и забавлявам, беше дозирано и на място.
- Имаше ли специална песен, която беше посветена на младоженците?
-Да, две от песните вие все още не сте чували в мое изпълнение. Едната е позната и скоро ще представя нейния клип, който заснех още миналата година. Но... другата. Тя беше изненада. Преди около 3 години написах песен за Глория. Още не се познавах с Петър, даже и не знаех, че ще ми се наложи да я пея в сватбения им ден. Текстът и мелодията ѝ се родиха в главата ми буквално за няколко минути една вечер, докато я чаках да се прибере.
Тогава ѝ я изпях и тя се развълнува и разплака. Плакахме и двете, но доскоро така и не я бях записала. Е, преди месец успях. Реших, че премиерата ѝ трябва да бъде на сватбата, даже и музиката ѝ създадох вече за случая, но нищо по текста не промених. И така през целия ден, паралелно със сватбата, снимах клипа ѝ. Беше лудост. Преобличах се много пъти между ритуалите и скришно. Дори ми се наложи с тази дълга кафява рокля да прескачам оградата на къщата – беше заключено, за да взема един от тоалетите за клипа, който по-рано бях забравила.
Извиних се на младоженеца, че песента е персонална, защото е създадена в момент, когато все още не са се познавали с Глория, и я представих на всички гости и на нея. Забелязах, че доста майки се разплакаха.
Разбираш ли се с родителите на младоженеца и успяхте ли вече да се почувствате като едно голямо семейство?
Те са страхотни хора и не само на сватбата – отдавна ги чувствам като част от семейството ми. Гостувам им и в работен план, като още миналата година сме заснели няколко песни при тях в комплекс „Средновековие“ в гр. Враца, където беше сватбата. Техните премиери ще виждате във времето.
- След като омъжи дъщеря си, изпитваш ли усещането, че една голяма мисия като майка е изпълнена?
- Абсолютно. Откакто съм я родила, тя ми показа, че бъдещето ще бъде наред. Винаги съм ѝ вярвала и я слушала. Тя ме учеше през цялото време и с нея добивах мъдрост. Още от бебе погледът ѝ ми даряваше спокойствие, въпреки че все още не можеше да ми го каже.
- Трудно ли ти беше да я „пуснеш“ по нейния път и да създаде собствено семейство?
- Не, защото тя от малка винаги знаеше какво иска, споделяше го и го правеше. Преди да се случи годежът, отново беше споделила, че мечтае да бъде млада майка като мен и после да започне да се развива кариерно. Е, тя и в училището, и в УНСС, и в работата си в момента е отличничка. Вече е омъжена. Предстои останалото. Но даже и малко преди сватбата срещнах случайно нейна съученичка, с която са учили до 7-и клас, и тя сподели нещо, което не беше ново за мен: „Глория винаги е знаела какво иска“.
- Готова ли си за следващата важна роля – тази на баба?
- Казват, че това било още по-хубаво. Не знам дали съм готова, защото даже и за майка не се бях учила. Времето и децата ни учат.
- Ако скоро ви зарадват с бебе, ще се включиш ли активно в отглеждането му?
- Не знам дали ще успея много активно, защото моят живот е доста активен и леко сме отдалечени километрично, но и за това ще се постарая и ще се радвам, естествено.
- Каква баба смяташ, че ще бъдеш – строга или от онези, които глезят внучетата?
Предполагам, че няма да бъда толкова строга баба. Бабите, знаете, поразвалят дисциплината и аз мисля, че ще спазя тази традиция.
- Какво предстои за теб през лятото – почивка, нови песни или участия?
- Не съм планирала нищо. Между изявите ми може би ще открадвам време и всичко ще се случва в движение. Тези събития тази година оставиха планирането на заден план.
- Работиш ли по нов музикален проект, с който да изненадаш феновете си?
- Заснела съм много песни, които ще виждате във времето – и фолклор, и попфолк, но най-важната, по която работя в момента, е песента за Глория – „Дъще моя“. Съвсем скоро ще я видите и вие.
Интервю на Красимир Красимиров
