5 февруари в "Студио 5" на НДК тържествено ще бъде отбелязана 85-та годишнина от рождението на Дамян Дамянов. 10-годишната Белослава Костадинова ще изпее някои от песните по негови стихове, които Лили Иванова и композиторите Тончо Русев и Найден Андреев направиха любими на поколения българи.
Малцина са поетите, чийто думи, остават живи, толкова много години, след като тях вече ги няма на този свят. Дамян е един от тези щастливци. Чукайки бавно с разкривените си пръсти по пишещата машина, той ни учеше на най-трудното: Да се обичаме. Недолюбван от съдбата, той въпреки това й беше по своему признателен: "Благодаря на Господ, че ми даде буквите", казваше. Въпреки, че няколко пъти се опита да избяга от този свят, той не спираше да дава кураж и надежда на другите. „ Когато си на дъното на пъкъла/ Когато си най тъжен и злочест/. От парещите въглени на мъката/ Си направи сам стълба и излез“
Неотдавна в интервю за „Блиц“ Надежда Захариева казва: "Не ми се иска да си представя, какво е трябвало да изживее Дамян, още от най ранното си детство. Светът винаги е бил жесток към различните. Той не е могъл да ходи сам. Возели са го в количка. Махленските деца са го замеряли с камъни. Шестгодишен родителите му са го довели на операция в София. Оперирал го известния хирург професор Станишев. За съжаление-несполучливо. Да ходи на училище му било трудно. Частната учителка Татяна Шиварова е първата, която казала на родителите му, че детето им е много талантливо. Първото му стихотворение, отпечатано във вестник „Сливенски дело“ е през 1950 година и е посветена но Сталин. Болното момче е искало да покаже таланта си. Виждало, какви стихове излизат по него време, пишело за вършачки, комини, машини и изпращало по редакциите. В един прекрасен ден получило писмо от един известен журналист от вестник „Отечествен фронт“: „Момче спри да ни изпращаш. От теб нищо не става.“
По същото време обаче, след като прочел стихотворенията му, Радой Ралин казал: "От това момченце ще стане поет". Решаваща е ролята, за да го има големия творец Дамян Дамянов има и литературният критик Симеон Султанов, негов роднина по майчина линия. Докато му давал напътствия какво и как да пише, той го попитал:
- Дамянчо, виждал ли си комбайн?
-Не.
-А вършачка.
-Не.
-Тогава пиши само за неща, които са минали през сърцето ти. Имаш уникална съдба, пиши за нея.
През 1958 година излиза първата стихосбирка на Дамян Дамянов. Посъветван от Радой Ралин авторът променя заглавието й от „Огън в огнището“ на „Ако нямаше огън“.
След това идват години когато, въпреки хилядните тиражи, трябва да имаш приятел книжар, за да се добереш до книга на Дамян Дамянов.
Но времената се менят. Демокрацията идва с патос, но не прави животът на българите по лесен. Заради политиката близки хора застават един срещу друг.
1993 година. Дамян бавно отпива от чашката коняк и всмуква то цигарата. Усмивката му е горчива. На бюрото му са няколко камъка. Дни преди това те са счупили прозорците на стаята му. Запазил ги е, за да му напомнят, че времето, в което живее никак не е поетично. Отвън тълпата го хули: „Червен боклук“ . „Пази се от боята“-опитва се да се шегува. И повечето от „приятелите“ се пазят. Бягат. Остават малцина: Лили Иванова, дърводелецът, който ненавижда комунистите, но обича поета, учителката, която също замерят с камъни, защото рецитирала негови стихове, лекарката, която твърди, че някога й е спасил живота.
Тя дойде с букет цветя и куп книги в ръцете. Колежките й я бяха изпроводили с поръчението да не се връща без автографи. Притиснат от болестта, Дамян се чувстваше неудобно и хладно приема преградката й.
- Аз съм лекарка, не се притеснявайте от мен", успокоява го. - Тогава дайте ми нещо, за да умра".
Реакцията на гостенката е поразителна.
Не. Аз ще ви излекувам. Преди години вие и стиховете ви спасихте живота ми. Жива съм благодарение на вас. Дължа ви едно спасение.
След това дамата страстно започва да прегръща и целува идола си, без да се съобразява нито с изтерзания му вид, нито с присъствието на съпругата Надежда Захариева.
Във времето, когато за такива приказки, биеха силно през пръстите, Дамян имаше куража, да ги казва дори на големците:
Знаеш ли, че на софийското летище вече не излитат самолети?
Защо?
Има така мъгла, че не могат да кацнат. Социализмът се изпарява.
Какво ли би казал шегубиецът за днешната мъгла, която се стеле доста по нашироко по милата ни родина.
В сегашното време стихове като неговите не стават за учебниците. В тях много се говори са любов, а кумирите за други. Неотдавна в родния му Сливен едва не закриха, гимназията, която носи неговото име. Конюктурата се опита да убие човека, но остана безсилна пред поета. Защото сигурно все още има хора, като споменатото лекарка, които да кажат на Дамян Дамянов: Жива съм благодарение на вас. Дължа ви едно спасение.
Исак Гозес
Коментирай