С песен Дичо, Теди Кацарова и хип-хоп квартеът RDMK се обявиха срещу агресията в училище и на улицата. Музикантите се присъединиха към инициативата на асоциация „Докосни дъгата“ и създадоха парчето „Агресия“ специално за проекта „Младите хора – Бъдещето на България – това сме ние“. Основното послание на парчето е да открием доброто в себе си, никога да не забравяме, че сме хора и да си помагаме един на друг, както и да осъзнаем, че агресията не е решение.
Точно затова потърсихме певицата Теди Кацарова, която е приела присърце този проект. Тя има личен мотив да участва. Крайно е разочарована от ситуацията в страната ни и иска нещата да се подобрят. А нейният начин е да окаже съпричастност с песен. Вярва, че в страната ни има много талантливи млади хора, които ще се борят за по-добър свят. С Теди си говорим за сериозните неща от живота, които би трябвало да вълнуват всеки от нас. В процес на разговора ни тя повдига много въпроси по наболели теми, на които оставяме всеки читател да се замисли и да си отговори.
- Теди, в началото на разговора искам да си поговорим за агресията в училищата, която няколко музиканти възпяхте и в песен. Как се събрахте за този проект и смяташ ли, че чрез песен можем да въздействаме по някакъв начин за спирането на агресията?
- Музиката е универсално средство и много по-лесно едно послание се вплита в нея. Въздейства изключително добре и позитивно, особено на фона на течението в момента с рап ритми. Музиката е един мост между хората. За мен винаги е бил мост между култури. Това е най-прекият път до подрастващото поколение. Две седмици след появата на песента започнаха да идват мейли от различни училища, които казват, че в междучасията я въртят, помагат за разпространението й и вместо звънеца се върти парчето „Агресия“. Зарадваха ме и коментарите, които хората пишат под песента, че най-накрая се е появило нещо смислено за слушане. Натъжава ме, че много малко от музикалните медии решиха, че трябва да подкрепят такава кампания. За тях е по-важно да се възпяват различни части от тялото на жените отколкото песен със социална тема. Имаше дори коментари, че е прекалено сериозна! Не знам защо, когато музиката е сериозна, тя трябва да бъде нечуваема за някои от „модерните“ канали… Това е жалкото на нашето общество – че когато има нещо позитивно, то се натиква в задния ъгъл. А гротескните неща, които говорят за най-ниските страсти на хората, са продаваеми.
Защо непрекъснато се набляга над това, че децата са ниско образовани, буйни и агресивни?! Няма такова нещо. Това лято с Дичо бяхме на едно турне в няколко града и видях прекрасни деца. Самите кметове държат изключително много на доброто образование. Деца с прекрасен български език, с прекрасен изказ, идваха при мен. Прекалено много стана модерно да се твърди, че в България всички са тъпи. А всъщност няма такова нещо. Явно е модерно да си груб и агресивен, а изглеждаш лек в очите на хората, когато си умен и образован Това ме тревожи. Едно общество трябва да израства с позитивна нагласа, заобиколено от хубаво образование и добри обноски в училище. Аз лично така съм израснала и съм щастлива, че първите 7 години ми минаха в изключителна дисциплина. В моя клас непрекъснато се сравнявахме кой повече шестици ще има, което може би е смешно за днешните тийнейджъри. Липсва ми спокойствието на тези деца, защото ги заливат с прекалено много информация и буквално им убиват детството.
В клипа на песента участваха прекрасни деца. И накрая видяхме как се зародиха между тях приятелства. Това още веднъж доказва, че музиката може да създава трайни приятелства. Асоциация „Докосни дъгата“ беше в основата на този проект. По естествен път се създаде тази песен. Единственият ми призив е да се върти в музикалните медии, които са важни за тази кампания. Не трябва да се неглижира този сериозен проблем, защото виждаме агресията навсякъде около нас. Това ме тревожи, понеже аз съм винаги мила и учтива. Грубият език е модел на подражание от семейството. И генералният проблем идва от това как в семейството се държат с децата. Много често сме свидетели на агресия в училище, която е породена от агресия вкъщи. Ако детето е бито, то си го изкарва върху по-слабия съученик.
- Да, това щях да те попитам. Как гледаш на родителите, които упражняват юмручното право, налагат тежки забрани… Дали този терор не отключва в даден момент агресия в тези деца и се опитват да демонстрират надмощие навън…
- Едно време и нас са ни наказвали, и аз съм имала забрани, но начинът, по който го правят сега, е изключително груб. Най-големият проблем е, че сега всичко е отворено за всички и с едно кликване в Интернет научава и вижда всичко. Важно е отношението към детето да е като към възрастен – то само да преценява, да бъде подтиквано да избере най-правилния път.
Много е жалко, че в момента се налага това кой е по-богат, с по-скъп телефон или маркови маратонки. В скъпите колежи всички са с униформи, телефоните им се взимат. Не говорим чак за някакви хитлеристки мерки, а за някаква култура. С прекрачването на прага в училищата те всички вече са равни. И благодарение на това равенство няма да се малтретират и подиграват.
- За съжаление все по-често малолетни присъстват в криминалните хроники…
- Насилието върху животни, което наблюдавам напоследък, неминуемо в даден момент се пренася и върху хора.Може ли възрастен човек да си влачи кучето с кола?! Трябва да си абсолютно малоумен. И този човек е родител, възпитава подрастващо поколение. Какво искаме да излезе от тези деца?! Това нещо не се наказва и те го виждат, че ако направят лошо няма да отидат в затвора, няма да им се наложи глоба… Постоянно виждаме пияни шофьори, които блъскат невинни деца. Това не е ли агресия?! И няма наказание! Генералният проблем на нашето общество е, че не знаем кое е добро и кое лошо.
- Била ли си жертва на агресия и ти самата упражнявала ли си такава върху някого?
- Не, аз съм израснала в дисциплина и строги семейни правила. Имала съм сблъсъци с агресия на хората в Скандинавия заради алкохола, който употребяват. Когато има намесени наркотици и алкохол хората стават съвсем неуправляеми. Не съм била агресивна към никого. Изпадам в паника, когато някой ми крещи. Може би това е защитна реакция на тялото ми. Изключително много ме тревожи агресията. Заради нея се извършват най-големите грешки в нашето общество – като тръгнем от политиците и стигнем до най-ниското долу. Често пътувам с таксита и виждам агресията между шофьорите. Много е жалко да се мразим.
- Наред със засилването на агресията всъщност спада главоломно и образователната ни система…
- Потресена съм от начина на писане в социалните мрежи. Нямат изречение без грешки. Това е жалко, защото знам колко силно беше нашето образование и колко стриктни бяхме. Имаме различна азбука и култура – защо да не я поддържаме?! Ние страдаме и от един друг проблем – винаги ни се е натяквало, че българското не е толкова добро, колкото чуждото. Не е така… Пътувам много в чужбина и виждам колко бързо се развиваме. Много пъти не се дава шанс на младите хора, които искат да се развиват и те затова тръгват по друг път.
Важно е да се предоставят платформи за развитието на всички изкуства, да не се акцентира върху едно. Това е, защото никой не иска да инвестира. Много е трудно да се позиционира в националната телевизия музикална класация. Няма държава, в която да няма такава класация. Това е само за моята сфера, но така е във всяка сфера. Отделя се внимание на някакви плеймейтки, силиконови бюстове, с изключително прост изказ… Това ли е представителното общество на нацията ни?! Толкова малко знаем за успелите хора, а именно те са лицето на България.
- И за да разведрим разговора, нека те попитам откъде се зароди това приятелство с Дичо?
- Всичко тръгна от турнето, което направихме съвместно. Девет концерта имахме, организирани от Агенцията по заетостта. Покрай турнето решихме да направим и една обща песен – „Остани“, която се роди лесно. Дичо е страхотен и лесен човек за работа, изключително позитивен. Това ми е най-веселото турне от всички досега, постоянен купон e. Гласовете ни си пасват и се разбираме с една дума. Енергията между хората е важна, за да можеш да я предадеш на хората и да ги виждаш усмихнати. Щастлива съм, че се събрахме с Дичо. Той се смее, че вече сме дует Кацарови.
- Всеизвестен факт е, че много обичаш да пътуваш и го правиш често. Кои са последните посетени дестинации и какво планираш в близко бъдеще?
- Съвсем наскоро се завърнах от Мароко. Много беше интересно и различно. Където и да отида обичам да се смесвам с местните, да си купувам от техните накити, да се обличам като тях. Всяка една култура ми е интересна. Това пътуване беше адски динамично, защото за седем дни обиколихме няколко градове. Най-много ми остава в главата едно сафари върху гърба на камила. Тръгваше се в пет часа през нощта и вървиш през пустинята под едни падащи звезди в тишината. Всеки човек беше настанен на различна дюна, където посрещнахме изгрева. Изключително въздействащо! Там виждаш колко е прост животът, а ние го усложняваме с всичко материално около нас. Много ми харесва, когато пътувам на такъв тип дестинации, защото там виждаш огромна бедност и огромен лукс. Прави ми впечатление, че в най-бедните точки на света хората са усмихнати. Не знам как намират сила да са позитивни, а ние тук сме все намръщени. Тази черта трябва по някакъв начин да се изчисти, защото българинът не е негостоприемен и намръщен. Не си спомням да е било така в детството ми и местата, където съм ходила.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
