logo

Рафаел Пашамов: Харесва ми изолацията, отразява ми се перфектно!

Рафаел Пашамов: Харесва ми изолацията, отразява ми се перфектно!

Името на Рафаел Пашамов стана популярно след участието му в популярен наш музикален формат. С таланта и магнетичните си изпълнения той бързо привлече вниманието не само на журито, но и на зрителите, които лесно се превърнаха в негови фенове.

Днес обаче, противно на логиката, че славата ще го промени така, както прави с всички млади таланти у нас, Рафи е под светлините на прожекторите много по-рядко. Основно, когато снима песен или видео.

Ще ви разтърсят житейските му размисли, както и вълнуващата лична новина, която съобщава първо при нас в един от най-откровените си разговори.

 

- Рафи, преди две години звездата ти на музикална сцена изгря в пълния си блясък. А днес, както се казва, вече си доста напред с материала. Как те промени популярността и бързите темпове, с които се движиш?

- Здравей, Анелия! Благодаря ти за този разговор, преди всичко. Специален факт е, че именно ти беше първият човек, който ме интервюира по време на "Гласът на България" след излъчването на първи епизод. Беше особен момент.

Популярността със сигурност ми се отразява по различен начин във всеки период. В началото беше главозамайващо, но успявах да запазя себе си чист и непроменен. Емоциите бяха много и смесени - нови хора, големи имена от бранша, с които започнах да контактувам, сблъскване с медиите от първо лице…

След време мирогледът ми започна да се променя, защото осъзнавах повече неща за така нареченият "шоу бизнес" в България. И като най-актуално усещане сега в момента… Може би ще те разочаровам с този отговор, но предпочитам да не съм част от изкуствено изградения "популярен елит".

Харесва ми мястото ми - встрани. За човек като мен е важно да запазиш разсъдъка си цял и незасегнат от странични стремежи, нагаждания, липса на морал и много други фактори, които разбрах с времето. Не съм готов да съм част от "измислена гилдия" на всяка цена. По-полека, по-смирено. Осъзнавам, че позицията ми носи определени минуси и си взима дължимото. Но не съжалявам.

- Как ти се отразява моментната социална изолация? Има ли неща, които преоткриваш в себе си в този период?

- Може би отново ще те изненадам с отговора, но социалната изолация ми се отразява перфектно. Аз винаги съм бил по-затворен човек, въпреки изкуството. Не е ново усещането да си вкъщи, задълбочен в размисли, творчество и по-малко контакт с хората.

От известно време насам именно така протичаха свободните ми часове. Използвал съм всеки адекватен миг полезно време за музика. За мен изкуството съществуваше във формата на много жертви, компромиси и избори, което често ме е карало да се чувствам още по-затворен. Но това съм аз.

Хубав спомен от миналата година е факта, че бях в Китай по това време. Представих България в много престижен форум и конкурс на изкуството, а публиката в Пекин оцени авторското ми парче "Магнит" и изпълнението ми достойно за 3-то място. За мен това беше огромна чест и победа! Нещата се случиха толкова истински, толкова неподправено и лишени от всякакъв фалш.

Непознат на китайската аудитория, моят "Магнит" стана фаворит. Много е любопитен този обрат във времето… като се замисля, че медийното пространство избухна с COVID-19 именно след първите случаи в Китай. Тази година можеше да представя България отново.

- Предполагам, че се притесняваш заради коронавируса, плъзнал из цял свят. Какви мерки взимаш и как гледаш изобщо на всичко, което се случва?

- Плъзнал е и вирее… Аз спазвам установените мерки, хигиенните ми навици винаги са били важни за мен, което значи, че няма чак такава огромна промяна в ежедневната ми рутина. Разбира се, не излизам без маска, мия си ръцете. Призовавам и читателите ви да го правят. В момента не съм в позицията да отговоря максимално искрено на този въпрос, но всеки, който ме познава, знае, че често съм казвал за удобните начини да се случват определени неща. В момента наблюдаваме именно това в глобален мащаб.

Всеки адекватен човек с глобално мислене би трябвало, ако не да се притеснява, то поне да осъзнава ситуацията в малко по-дълбок смисъл. Иска ми се да подчертая, че ми харесва тази "изолация" в домашен режим. Някак си хората започнаха да бягат от себе си, от домашното, от семейството.

Ценностите се промениха, всичко стана много динамично. Това важи за всеки бизнес, всеки бранш. Много бързо изгрява нещо, а после залязва така, сякаш никога не се е появявало над хоризонта. И до какво опира всичко? До супер огромните нива на консумация.

Живеем в епохата на "фаст фууд". Всичко е "фаст фууд" - музиката, филмите, отношенията, изкуството, като цяло. Няма многотрайни неща, няма търпение, няма ги ценностите, с които са ме възпитавали мен моите родители и учителите ми в живота.

В момента много рязко се вижда това, което е липсвало много силно през последните години - някаква по-висша цел и стойност на съществуването ни. Затвориха работите, спряха бизнесите. А къде е същината и мястото на човека? Явно може без работата, явно може без борбата за власт и социална позиция… Но къде застава индивидуалната личност в целия този бульон? Това са важните въпроси, които нямат отговори.

Хората просто избират да гледат напред с думите "чакаме с нетърпение всичко да свърши и да се върнем обратно в НОРМАЛНИЯ ЖИВОТ". За повечето това е било нормален живот. Аз не съм сигурен, че имам смелостта да се върнем обратно в миналия (преди вируса) живот.

Намирам големи плюсове в цялата ситуация сега с изключение на факта, че наистина има боледуващи хора, както и смъртни случаи. Но това е неизбежно. Моите последователи са ми много верни и с тях сме си изградили много особени взаимоотношения.

Симпатията ни е взаимна, аз ги слушам, а те - мен. Общуваме си, споделяме мнения, те се интересуват от позицията ми спрямо всичко случващо се в момента, търсят някакво успокоение, което явно не получават от най-важните източници - семейството.

Трудно е да виждаш родителите си облечени във финансови проблеми, притеснения за утрешния ден. Но не трябва да се притесняваме само за утре, нека помислим и за днес. Нещата се случват тук и сега. Интересен е и фактът, че някак си изведнъж хората забравиха за провокативната музика, която описват като "скандална".

Изведнъж рязко всеки затърси семейния комфорт, изкуството, което сплотява, книгите, филмите, хубавата храна… А може би просто така ми се иска да е. Не съм готов да се върнем обратно в измисления ред на нещата.

- Правил ли си си тест и ако не – би ли го направил?

- Не съм имал подозрения за заболяване, симптоми, а тези тестове са в доста ограничено количество. Бих се прегледал, ако се налага. Смятам, че не това е идеята на ситуацията в момента. Със сигурност броят на заболелите в страната ни надвишава този в официалните новини. В момента можем да се научим и на самодисциплина и отговорност към другите. Не бива да сме толкова егоистични, колкото и да ни възпитава по този начин съвременното ежедневие.

- Разкажи ми малко за новата си песен "Отразен", защото при теб винаги има нещо мистично и загадъчно?

- Обичам да говорим за изкуството (смее се). Хората ще останат с впечатлението, че съм конспиратор - хейтър на съвременното. Но не съм, просто имам ценности, които ми пречат да се пусна по течението и да приема всичко, което се случва, сякаш е нормално. "Отразен" е моят официален трети сингъл, който оживя през декември месец 2019-та. Това е един много специален проект, защото именно с него завършва един много неприятен период за мен.

Благодарен съм на екипа, с който го реализирахме. Това е едно от най-хубавите изживявания, които съм имал. Написах музиката на "Отразен" и още в началото знаех думите, които трябва да изпея, благодарение на което текста се появи много естествено и бързо. Поканих Северина Нейкова като беквокал в проекта. Гласът й много подхождаше на цветовете, които исках да присъстват във вокалите, което се чува много ясно в края на парчето. Звездата на Севи изгря преди години в "София ден и нощ", както и в миналия сезон на "Гласът".

Посветих песента на много специален човек, който наистина отразява всичко, за което разказва произведението ми. "Отразен" дори сякаш малко изпревари времето си и в момента социалната изолация подчертава много ясно посланието ми. То засяга теми като неясното бъдеще, интровертното ни лутане в мисли, които не винаги са хубави, буквалното носене на маски (както и тези, които в преносен смисъл обясняват скритите истини).

Намерих се, докато бях изгубен, преоткрих се, благодарение на човек, който ми показа по-добрата ми страна. Показа ми, че това, което правя, има смисъл и стойност. Нещата не са просто черно и бяло, хубаво и лошо. Всички носим комплексни стойности в себе си, а аз реших да приема всички от тях и да продължа напред.

Режисьорът на клипа е Калоян Христов - човек, на когото ще бъда винаги благодарен за хубавия вкус и този негов професионализъм. Запознанството ни е едно от най-хубавите събития, които се случиха през 2019-та. Визуализацията на "Отразен" носи по нещо мъничко за всеки зрител. Поглеждаме в огледалото, което ни показва какви сме, без пречупване през нечия чужда призма.

Виждаме себе си. Аз виждам "и лошо, и добро" в себе си, както се пее в текста. Лошото в мен е олицетворено чрез маскираните актьори в клипа, сред които са сестра ми, китаристът ми Тихомир Василев, Северина Нейкова и специалният човек, за когото говоря непрестанно - половинката ми Алина Делиева.

- Надниквам тогава и в най-личното ти пространство, защото разбрах за една голяма новина… Ще споделиш ли ти за нея?

- Нищо не може да се скрие от теб (смее се). Именно по време на снимките на "Отразен" реших да направя нещо много дръзко и смело. Както споменах, половинката ми Алина участва в клипа, което направи проекта още по-специален за мен. Бяха планирал нещо, което никой от екипа не очакваше, освен, разбира се Калоян (режисьорът), когото помолих да ми съдейства, и Тишо, като мой верен пазител на тайната, хаха.

По време на една сцена, където вече бях коленичил с протегната ръка, Алина трябваше да изсипе пясък от "часовника на времето" в дланта ми. Именно в този момент в другата ми ръка се появи годежен пръстен и изрекох думите:

"Моля те, бъди с мен, докато времето ни раздели!" Настана рев отвсякъде. Всички присъстващи на тази гледка сякаш изпаднаха в шок! Али също се разплака, но през сълзите й се чу и отговорът: "Да". Официално вече съм сгоден! (смее се) Трудната част вече беше свършена - трябваше да коленича за самата сцена, та какъв по-удобен момент?

- Честито! И кога е голямото събитие?

- Благодаря ти (усмихва се). Имахме определени планове, но в момента не можем да рискуваме с организация за подобно събитие, тъй като ситуацията с вируса може да промени абсолютно всичко. Важното е, че се обичаме и подкрепяме в изборите си! Със сигурност ще се разбере от всички, щом това събитие наближи.

- Миналата година си имал доста изпитания и трудности. Какво ти се случи?

- След "Нови истини" сякаш светът спря. Хора, които ми бяха "близки", изчезнаха, мисли, които не обичах, се върнаха. Бях дълбоко потопен в депресия. Не знаех кой съм… А това е много странно за мен, защото аз съм с много ясна представа за това какво искам да правя и какъв човек съм. Имах чувството, че животът ми бе зашлевил един силен шамар и нищо не беше такова, каквото трябваше да бъде. На всяка стъпка ме преследваха разочарования, изпитания, спънки.

Имаше дори хора, които се опитваха да ме накарат да вярвам в това, че не съм специален. Не позволявайте на никого да ви кара да се чувствате така. Аз, който винаги съм бил с непоклатима психика, сякаш се сринах. Знаеш, още от първите ни срещи с теб, преминал съм през много тежки изпитания още от ранно детство, а сега сякаш всичко ескалира и избухна изведнъж в мен. Трябваше ми начин да намеря себе си…

Лутах се в какви ли не мисли, реших, че трябва да се срещна лице в лице с най-страшното и неизвестното. Започнах да държа любимите ми хора още по-близо до мен, защото те станаха много малко, но стойностни. Съдбата така построи нещата, че старото ми приятелство с Тихомир се възобнови и придоби нови измерения, което определено ми беше голяма опора. И както сме си говорили с теб преди две години отново изкуството ме спаси.

Започнах отново да творя като всяка мисъл, която ме потискаше, веднага намираше мястото си в музиката. Излязох много от зоната си на комфорт и много по-рано, отколкото някога съм си го мислил, станах продуцент на третия си сингъл "Отразен". Процесът на създаването му ме направи силен, вдъхна ми живот, провокира ме да търся решения, да задавам все повече въпроси.

- Има ли още нещо, за което се луташ дали трябва, как да го направиш, правилно ли е?

- За жалост… колкото повече отговори имам, толкова повече въпроси се появяват. Осъзнавам, че промяната е наистина единственото постоянно нещо. Всичко се променя, особено хората. Лутам се в момента единствено в борбата с това, че се отказвам да приема реалността.

В България изкуството се консумира само в определени места и състояния. Превърнало се е в нещо "колкото да има". И тук идва лошият момент, в който, ако не знаеш кой си, ще се загубиш.

Моята аудитория, преди всичко, ми споделя, че харесва човекът Рафаел, не само самият артист. Може би заради това последователите ми дори се увеличиха по време на застоя ми, през който не съм издавал музика.

Хората искат да чуват гледни точки, искат някой да говори за нещата, които остават на заден план в ежедневието ни. Мисля, че трябва да следвам формулата, която ме спаси по време на "Отразен". По-далеч от хора, които пораждат негатив и по-близо до тези, които ще виждат "и лошо, и добро" в мен, но ще са ДО МЕН. Съветвам всички - обграждайте се с тези, с които заедно ще се измъквате от калта, а не с такива, които, ако е необходимо, ще ви оставят там. Сами.

Правилно ли е да го направя? Няма правилно и грешно. Има решения и отговорности, за които трябва да сме готови. Появяват се много интересни творчески идеи и проекти в дългосрочен план. Никога не съм обичал временните неща, а това, което правим, ще е нещо, което може би ще даде почва за неща в бъдещето.

Повечето ми идеи в момента се зараждат в домашното ми студио. Интересно ми е какво ли ще ти споделя следващия път? Чакам с нетърпение! Бъдете здрави./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

 

Коментирай

Ваня

Ваня 24.04.2020 16:03

Страхотно интервю!