Професорът от "Голямото преследване" със сигурност провокира редица будни умове у нас да тестват знанията си пред малките екрани. Голямото предизвикателство обаче е, когато се изправиш лице в лице с него. А кой всъщност е той?
Пламен Младенов, който често се усмихва великодушно на участниците, но пък рядко може да сбърка фатално, е председател на Националния куиз отбор. Имал е най-висок резултат в предаването на БНТ "Спортисимо" за 2018 г. Освен това е признат за най-силен участник в историята на "Минута е много".
Неговата житейска история със сигурност ще провокира любопитството ви, защото той продължава една много специална традиция на своя баща, която само може да събуди респект.
- С каква емоция посрещна предложението за „Голямото преследване“?
- Много се зарадвах, защото обичам да играя. Това е нова и непозната роля за мен, която ме изправя пряко срещу други играчи, и в много на брой игри, а не просто някакво еднократно участие. Във всяко мое участие в „Голямото преследване“ имам по пет мини сблъсъка.
- Казваш "нова роля", а в какви други си влизал до момента в живота?
- Досега съм бил основно участник в телевизионни и други игри. Навремето съм участвал и в радио игри. В редки случаи съм бил и автор на въпроси, но то е било за семейни куизове, или за училищни, където съм бил по специална покана, за да задавам любопитни въпроси.
- Значи си истински събирач на интересни факти. Как всъщност се случва това във времето? И как тушираш бързината и напрежението от нея в студиото?
- О, да, несъмнено бързината на отговаряне си оказва влияние, напрежение е. Има и допълнителен момент, че понякога водещият Ники Кънчев се обръща към нас с молба да допълним някои от отговорите и тогава всеки впряга всичките си знания. Не мога да кажа, че това е трудно за мен, защото имам голям опит от много игри до момента.
При мен всичко опира до това, че бързо научавам информацията, която ми е интересна и после по-успешно мога да я възпроизведа. Винаги обаче, е изключително голяма тръпка. Отключват се различни кътчета от паметта, които в ежедневието не са ми трябвали, но в хода на играта и те са мобилизирани.
- А какво става, когато установиш, че не знаеш отговора на въпроса?
- Ако е в частта с трите възможни отговора, опитвам да се ориентирам по смисъл, ако изобщо имам това време, тъй като някой път участниците отговарят доста бързо. Мога да разполагам и със само 5 секунди за реакция. Никак не е лесно. Повечето пъти успявам със знание или с някаква моя логика, която не е задължително непременно да е точна. Опитвам се да отговарям вярно дори и в областите, в които не съм чак толкова силен.
- Кога всъщност се отключи този интерес към трупането на нови и различни знания?
- Още в детските ми години, когато се интересувах от различни любопитни факти от спортни събития, исторически и археологически, дори и от политическата обстановка. Тогава, разбира се, имаше доста по-малко телевизионни предавания, които да следя. После, през 80-те, се появиха по българската и по съветската телевизия, гледах с интерес, но и с доста по-малка успеваемост. Постепенно всичко се разви в тази посока – с напредване на възрастта, с образованието.
Помня, че бях съвсем малък, когато ми бяха много любопитни разни далечни събития, които са се случили назад във времето или някъде около моето раждане. Не непременно само политически, въпреки че тогава телевизиите обръщаха предимно внимание на тях, но и културни, в различни области.
В един момент започнах да систематизирам информацията, да си водя отделни бележки, за да може знанията да бъдат подредени. Откакто използваме компютри и смартфони пък, почти всеки ден играя куиз игри, но не непременно с цел да побеждавам, а да научавам нови неща, които да ми бъдат полезни. Включвам се и в истински състезания, както в България, така и в чужбина.
- Като говорим за систематичност, няма как да не е изиграло роля и увлечението ти към шаха?
- Безспорно, да. В ранното ми детство баща ми ме насочи към шахмата, а след това няколко години тренирах сериозно в един от най-добрите български клубове. Може би имах възможност и да продължа, но тогава вече трябваше да се замислим и за професионално развитие. Това не се случи, но аз продължавам да се интересувам от развитието на шахмата, да играя от време на време.
Опитвам се и в живота да планирам ходове напред, разглеждайки различни варианти на ситуациите. Някои хора се учудват на това, когато го споделям, но така правя. Това е едно от нещата, на които ме е научил този спорт.
- А какво правиш, ако ситуацията е неблагоприятна и не се развива според очакванията?
- Тогава се осланям на житейския си опит и на това, което съм убеден, че е най-правилното в този момент. Опитвам се в тези моменти да извлека нов опит. Не винаги се получава, както ми се иска, но човек се учи постоянно.
- Предполагам, че освен към шаха, баща ти ти е дал посока и за много други неща в живота?
- Да, той се интересуваше от много неща. Опитваше се да учи дори японски език. Аз не успях да прихвана това, но пък интереса и любовта към японската култура са доста добре изявени в мен, без да стигам до крайност. Много ми е любопитна и древно китайската култура.
По ред причини баща ми от един момент нататък започна да отделя голямо внимание на делото на Васил Левски, особено в софийския район. Роден е в село Враждебна, днес квартал на София, който някога е посещавам и Левски.
Баща ми постави няколко инициативи, една от които свързана с поставянето на паметна плоча в чест на Левски на централния площад във „Враждебна“, тъй като там се е намирал Вълчовия хан. А преди две години на същото място беше издигнат и много красив паметник на Апостола, за който съдействаха общински власти и частни лица.
Друга инициатива на баща ми, която продължавам, е два пъти в годината честване на Апостола – от рождението и от кончината му. Включват се и много граждани, различни организации, което е прекрасно само по себе си. Сега на мен се пада задачата и да систематизирам информацията, която баща ми е събирал години наред за Левски, за да издам от негово име книга с различни истории от живота му. Той беше, също така, и любител художник, заради което и моите познания към това изкуство са добри, въпреки че не мога да рисувам, не ми се получава още от училище.
- Какво друго правиш, когато не си в ролята на събирач на интересни факти и знания за живота?
- Обичам да посещавам театрални представления, за съжаление по-малко напоследък. Ходя и на концерти, последно на Ал Бано и Ромина Пауър, който беше отлаган три пъти. Често се срещам с приятели, с роднини, с познати. Разбира се, обичам много да чета.
- Май не те е повлякла съвсем информационна технологична вълна, така нареченият онлайн живот… И вероятно си от хората, за които мишката никога няма да изяде книжката?!
- О, не, не ме е повлякла тази вълна, въпреки че ежедневно ми се налага да пиша в различни чатове и приложения. Старая се основно срещите да продължат на живо. Сравнението, което правиш, е актуално и на място, но за мен истинския живот винаги ще бъде по-силен и примамлив, отколкото някога изобщо би била социалната мрежа. Що се отнася до книжката – да, тя няма как да изчезне, поне за мен, но си признавам, че много черпя информация и от интернет (смее се).
- Да се върнем пак към „Голямото преследване“. Как се разбираш с останалите преследвачи?
- Познавам се от по-рано с Черния рицар (Мартин Иванов) и с Мъдреца (Любомир Братоев). Много се зарадвах, когато разбрах, че ще бъдем заедно в една игра.
Още от първия ден на запознанството ни с Дама Пика (Миглена Драганова) целия екип много бързо се сприятелихме с нея. Тя е много жизнерадостен човек, кипи от енергия и добро настроение (усмихва се). Вероятно ще е интересно на хората да разберат, че ние много си помагаме един на друг, например, чисто като морална подкрепа по време на записите, обсъждаме различни теми, въпроси. Говорим си много и на живо, и по телефона, по заведения, където успеем да се видим.
- Дама Пика също се изказва много ласкаво и за трима ви, сподели неотдавна пред мен, че сте големи джентълмени!
- Четох това интервю, разбира се (усмихва се). Истина е. Дама Пика много бързо напредва, с радост попива и нови знания. С нея играем и в онлайн куизове, където тя вече записа редица успехи срещу мен (усмихва се).
- О, значи и преследвачите се предизвикват един друг?
- (смее се) ние с Меги поне да. Любо и Мартин участват в други куизове. Общо взето всеки си има своите начини. Не ни е скучно в никакъв случай.
- А как се работи с Ники Кънчев? Попитах Меги, сега питам и теб…
- Мартин и Любо познават по-добре Ники Кънчев, а моите срещи с него са били предимно в ролята ми на участник в тв игри. Участвал съм и когато той е водил футболни куизове. Сега, когато вече работя много по-пълноценно с него и го опознах, се чувствам отлично. Пътуваме много често заедно – особено, ако става дума за първи или последен запис на „Голямото преследване“.
- С какво се занимаваше преди „Голямото преследване“?
- Най-дълго съм работил в областта на журналистиката – и в радио, и в телевизия, както и в едно списание за голф. В последните години тази дейност е спорадична. По покана на дългогодишен приятел и колега Гавраил Янков бях водещ на радиопредавания за кино и филмова музика.
Отделно преди време бях собственик на звукозаписно студио и на онлайн радио. А в последно време се заминавам с различни неща, в това число и преводи.
- Каква е оценката на семейството за Професорът?
- Всички са доволни (смее се). Коментират въпросите, играта, различни интересни казуси. Критики засега не са ми отправяли, ако не броим това, че понякога ми казват, че съм малко по-безпощаден, отколкото трябва спрямо участниците (смее се), става им съвестно за тях. Черният рицар пък смята, че много се усмихвам (смее се).
- Често прехвърчат и футболни закачки помежду ви. Всички знаем Ники Кънчев на кой български отбор симпатизира, а за теб разбрах, че си фен на Левски и Ман. Юнайтед.
- (смее се) да, да, случват се и такива стрелички в ефир от време на време, даже и с някои от участниците. С Ники се шегуваме по линия на Левски, тъй като той е от ЦСКА. А аз отделно често се шегувам с Мартин, тъй като аз съм от Ман. Юнайтед, а той – от Ливърпул (смее се). Понякога се получава много любопитно не само за нас, но и за зрителите.
- Ще има ли още някое голямо предизвикателство пред теб скоро, освен „Голямото преследване“?
- Предизвикателствата понякога идват сами. Преди година, например, се случи така, че се опитах да летя с моторен делтапланер. Разбира се, бях с инструктор, но беше доста екстремно преживяване. Бъдещето е непредвидимо, никога не се знае. Като в шаха – винаги трябва да се мисли за различни варианти. Засега „Голямото преследване“ е голямото предизвикателство!/show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
