Миглена Драганова или Дама Пика от "Голямото преследване" пред БЛИЦ: Отворена съм за всевъзможни предизвикателства!

Миглена Драганова или Дама Пика от "Голямото преследване" пред БЛИЦ: Отворена съм за всевъзможни предизвикателства!

Когато става дума за Дама Пика, нищо не е такова, каквото изглежда, особено пък, ако тя е в ролята на преследвач в "Голямото преследване". И тук не говорим нито за книгата на Александър Пушкин, нито за операта на Пьотр Чайковски с едноименното заглавие, а за Миглена Драганова - жената, която може да обезкуражи със знания и с усмивка и най-ловкия играч срещу себе си.

Тя е Дама Пика в новото шоу на Нова телевизия, освен това е и първата жена, печелила предаването на БНТ "Последният печели". Обича предизвикателствата и ситуациите, в които научава нещо ново и неочаквано за себе си.

Започнахме този разговор с Дама Пика, но всъщност Миглена Драганова се оказа много по-интересна от нея. Разликите между двете са сериозни и определено си струва да ги имате предвид.

 

- Меги, лесно ли се влиза в образа на Дама Пика, тази толкова емблематична жена?

- Опасявах се още от самото начало, че може би няма да ми е много лесно да вляза в този образ, защото чувайки за Дама Пика, първоначалната ми асоциация е за една много властна и строга жена, каквато аз със сигурност не съм в живота. Но тъй като ми дадоха картбланш да си развия образа, както намеря за добре, затова я промених. И от момента, в който взех решение да бъда себе си, стана лесно.

- Беше ли изненада за теб това предложение?

- О, да, много! В началото мислех дори, че ме търсят, за да бъда участник в предаването, тъй като играта все още прохожда. Веднага се съгласих, защото обичам да участвам в различни игри. Изведнъж обаче, в процеса на разговор, започна да ми става ясно, че става дума за нещо по-различно. Беше голяма изненада, да, доста неочаквано за мен. След това, за да стигна до финалното одобрение, минах през няколко срещи и интервюта.

- Казваш, че си далеч от Дама Пика като човек, но поне нещо мъничко от нея не съдържаш ли в себе си?

- В случая по-скоро адаптирах Дама Пика до това, което съм аз в действителност, а не обратното. Когато промених това и запазих концентрация, се получи и този краен резултат, който се вижда сега на екрана – 90% съм си аз, а останалите 10 са следствие от адреналина, заради който човек малко се преекспонира. В реалния си живот може би не се усмихвам чак толкова широко, не ръкомахам и не гримаснича чак толкова (смее се).

- Напряга ли те мисълта, че от теб се очаква, едва ли не, да знаеш всичко, щом си от страната на преследвачите, или по-скоро това стимулира амбицията?

- В началото страшно много ме напрягаше, първо, защото трябваше да застана на равна нога с хора, които са светлинни години пред мен по отношение на участия във формати и куиз състезания, с по-добри постижения и опит. Затова бях най-напрегната и най-неуверена от всички. Да не говорим, че съм единствената жена и го чувствах така, сякаш, едва ли не, представлявам женското съсловие в отбора (смее се). Но в един момент се наложи много бързо да се окопитя и да се изравня с останалите.

- Трудно ли е човек да превключва нон стоп в съзнанието си на различни теми и то за отрицателно време, както е в шоуто, и на всичкото отгоре да гледа по-рядко да не знае верния отговор?

- Ако гледаме въпросите, които имат три опции за отговор, те много често са ме изненадвали. Когато видя трите отговора, мога да стъпя по-здраво на нещо, но е имало моменти, в които мисълта ми е била: „Боже Господи, как да отговоря сега?!“ Реално обаче, трите отговора дават опция за размисъл и със сигурност веднага намирам нещо, което мога да изключа. Няколко секунди по-късно вече придобивам увереност и разгадавам верния отговор, дори и първоначално да не съм го знаела. Всичко идва с опита.

- Как се трупа подобен опит?

- Аз решавам страшно много онлайн куизове, особено през последните две години, но не участвам много в реални такива, както са Мартин или Пламен, например. Наблегнах на това свое хоби и с течение на времето изградих рутина. Затова, когато казвам в ефир, че съм отговорила инстинктивно, то се интерпретира като налучкване, а всъщност не е това.

- Инстинктът предполага някакъв вид познание, определено…

- Точно така, да. Хубаво е да се прави разлика, защото иначе звучи много сходно и погрешно. Не е онче-бонче. Реално имам някаква идея кое да изключа първо, кое е по-малко вероятно от другото и този инстинкт се базира на опит от куиз въпроси, не е тотално тото. Не винаги човек може да даде обяснение за нещата, които знае и откъде точно. А и аз съм решила да не крия емоциите си, режисьорът ми позволява (усмихва се).

- Как успяваш да запазиш концентрацията си за това кратко време и с тази бърза смяна на въпроси от различни сфери?

- В началото, по време на репетиции, ми се случваше да се паникьосам, но някак си успях да се накарам да спра да го правя, да не се сравнявам с останалите. Във втори кръг тактиката ми е същата – да не си позволявам паника или мисли от типа: „Това не го знам, какво да правя?!“ Просто изчаквам, прочитам въпроса, отговорите и реагирам. Опитвам се да бъда максимално хладнокръвна и спокойна.

Освен това горе, на ръба на масата, където аз седя, има една драскотина, която щяха да поправят, обаче така и не стана – и гледам точно в нея, с цел да се изключа от шума и светлините около себе си. Слушам гласа на Ники Кънчев, максимално концентрирана.

Ако не знам, казвам бързо пас, за да остане време за други въпроси. Това е хубава тактика и за самите участници, които често губят време, за да се замислят излишно.

- Лесно ли се работи с Ники Кънчев?

- Много лесно (смее се). Той е симпатяга, много отворен към хората. Преди тази игра не се познавахме изобщо и първата ми реакция, когато го срещнах за първи път, беше: „Не знаех, че Ники Кънчев е толкова висок“ (смее се).

- А с останалите преследвачи?

- Обичам ги и тримата, страхотни хора са. Много ме подкрепят и много се постараха, за да ме накарат да се чувствам една от тях. Оценявам го и съм им много благодарна. Мисля, че успяхме да се стиковаме добре като екип, аз също им давам, каквото мога от себе си, развеселявам ги често.

- С какво се занимаваш, когато не си Дама Пика?

- Работя като преводач в рудодобивен комплекс, който се намира в планината, невероятна атмосфера. Работата ми ме среща с много интересни и различни хора. Иначе съм една средностатистическа жена, имам семейство, две дъщери, куче, с което много обичам да правя дълги преходи и разходки сред природата.

Обожавам да карам колело, танцувам народни танци и не съм човек от типа „книжен плъх“. Домошар съм, обичам семейството си, харесва ми да отделям време за своя дом, но също така съм и доста активен човек, който мрази скуката и еднообразието. Обичам да чета – във всеки удобен момент.

- Какви коментари срещаш за себе си, откакто си позната като Дама Пика?

- Сред колегите има различни коментари, защото много от тях не ме бяха виждали в такава светлина. Изненадани са, че имам тези умения. А хората, които ме срещат по улицата, са позитивно настроени. Но съм срещала и негативни коментари за себе си в мрежата – от непознати хора, което обаче го приветствам, защото ми внася нов опит, тъй като досега никога не съм ставала обект на нещо подобно, под никаква форма.

Винаги съм била позитивен и сравнително харесван човек. А това предаване сега ми дава възможност да надникна от другата страна, да прочета и някои негативни неща за себе си – например, колко ми е грозна усмивката (смее се).

- Грозна усмивка?! Сериозно! Точно усмивката е това, което привлича най-много, както споделят често и някои от участниците…

- Да (смее се), но явно и най-много дразни на моменти, защото предполагам, че хората ги е яд, че аз съм победила и съм взела парите на участниците. Но усмивката ми със сигурност не е с подигравателна цел, а защото се радвам на всеки, който е от другата страна. Като цяло ми е интересно и по никакъв начин нещо подобно не може да ме притесни. Приемам го като нов опит, като ново знание, което да придобия.

Голямата ми дъщеря е в един особен тийн период и не съм съвсем сигурна какво точно мисли (усмихва се), а малката е още в детската градина и много се радва като види Дама Пика на телевизора. Племенниците ми също ме гледат редовно. Имам две сестри и с техните семейства ставаме една пълна къща с хора. Най-много ме подкрепя и ми помага съпругът ми – без неговата подкрепа съм за никъде. Радва ми се много. Определено нямам от какво да се оплаквам, случват ми се предимно позитивни емоции.

- Мислила ли си си скоро за някое ново предизвикателство или това, което се случва в „Голямото преследване“ е достатъчно засега?

- О, не, не е достатъчно (смее се). Не визирам нещо конкретно, но винаги съм готова и за още по-екстремни неща. Отворена съм за всевъзможни предизвикателства.

- Истинска Дама Пика!

- (смее се) да. Не мисля, че това, което правя сега или което съм правила до момента, е върха. Надявам се да има и още./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай

Гаванчо

Гаванчо 17.11.2022 10:41

Всичко е нагласено,те знаят отговорите