Певицата Bella-С: Господ пише новите ми песни!

Певицата Bella-С: Господ пише новите ми песни!

Борислава Шишкова, с артистичен псевдомим Bella-С e родена в Ямбол. От 25 години живее в Швейцария. Там, в страната на шоколада, със своя песен, се е класирала втора на националния конкурс за участие в "Евровизия". Пяла е пред Тина Търнър, Джъстин Бийбър и куп други знаменитости. Популярна в чужбина, но не толкова в България. Надява се това скоро да се промени:

- Здравейте, Бела, поздрави от България. Как живее днес Швейцария? Каква е обстановката там, мерките настроението, какви са страховете и надеждите на хората.

- Тук, типично по швейцарски, всичко си върви в златната среда. Няма нито еуфория, нито паника, всичко е много регулирано, балансирано и спокойно. Има си я короната. Преди няколко дни имаше 10 000 заразени. В момента, народът стана по-внимателен, и те са наполовина Магазините и ресторантите работят до 11 часа. Кината и театрите са с ограничена публика. Мачовете са на празни трибуни. Не могат да се събират повече от десет души заедно. В Женева е по-строго, защото там идват много французи. Носим маски и на улицата, без това да е задължително. Красотата сме си я концентрирали в очите.

- Говори ли се за край на пандемията?

- Говори се за трета вълна.

- Вие как се чувствате. Кога за последен път сте били на сцената. С какво се занимавате сега?

- За последен път съм излизала на голяма сцена в петък 13-ти март. От тогава всички договори, които имах се прехвърлиха за 2021 година. Така че следващата година, поне на хартия, ми е пълна с участия. Тази година обаче, ми се провалиха доста сериозни договори, които ми осигуряваха препитанието, живота и парите за сметките. Дори едно прочуто ледено шоу, в което пея по стадиони със световни звезди и което от 25 години никога не е правило пауза, сега се отложи за 2022 година. В него участвам вече десет пъти и покрай спектаклите му имах честа да се запозная с братята на Майкъл Джаксън, Шака Кан и доста други знаменитоста.

- Последната ви песен, посветена на двадесет годишния юбилей от сватбата на ваши познати, има стотици хиляди гледания в мрежата. Явно противно на легендата, хората обичат да бъдат женени. Как се роди тази песен? Чуха ли я юбилярите и какво ви казаха?

- Написах я преди няколко дни. Песента беше поръчка. Напоследък го правя по различи поводи. Една много приятна жена, българка, но не знам къде живее, се свърза с мен и ме помоли да напиша песен, с която да изненада съпруга си за юбилея от сватбата им. Така стана. После ми прати снимки от тържеството, да видя как танцуват и колко щастливи са с моята песен.

- След като 25 години в Швейцария сте пели и писали песни само на английски, изведнъж се обърнахте в творчеството си към родината. Създадохте песни за майката, за бащината къща. Какво ви накара да направите този остър завой?

- Това е Божа работа. Преди месеци, часове преди рождения ми ден, нещо ме бутна да взема химикал и лист и започнах да пиша стихотворение. Но не го пишех аз, ръката ми сама се движеше по листа. Прочетох го, беше божествено, а аз никога не бях писала стихове. И като почна да се лее, песен след песен. За няколко месеца имам 54 стихотворения и 30 нови песни.

- Някоя висша сила ви е диктувала...

- Докато нямах работа, започнах да чета повече Библия, да се моля, да си говоря с Бога, както никога. И той сякаш ми ги пращаше тези песни, нямам друго обяснение. Някакъв емоционален портал се отвори, за да се окаже, че имам толкова много какво да кажа. Изведнъж потиснатата ми по швейцарски душичка, литна. За миг всичко в мен се пренареди. Като в пъзел. Дойде си на мястото. Дадох си сметка, кое е важно, какво има смисъл, къде трябва да спреш да си губиш енергията и къде да си концентрираш вниманието си. Пренаредих приоритети в главата си. Направих си емоционална и душевна чистка.

- Какво ви донесоха тези песни?

- Изведнъж се почувствах добре. Песните ми започнаха да докосват стотици хиляди. Песента за майката е достигнала до три милиона души. Всичките българи. Получавам съобщения от Америка, от Австралия. Постнах песента в една затворена група , само от жени, българки, живеещи в чужбина. И се оказа че няма нито една от тях, която да не е харесала някоя моя песента. Дори една приятелка в Швейцария получила моя песен чак от Нова Зенландия. Извървяла е дълъг път от Цюрих до Уелингтън и обратно.

- Имали сте куража да изпеете песен на Тина Търнър пред самата нея. Още ли не си миете ръцете, след като тя ги е взела и ги е сложила на врата си, за да ги стопли?

- Не, няма как. Пандемия е. Правителството ще ме глоби, ако не се мия. Но извън шегата, срещата с Тина Търнър бе много вълнуваща. Случи се в хотела, в който работех. Знаех че тя е там и реших да изпея една нейна песен. Търнър ме чула от съседната зала, повика ме, прегърна ме, хвана ръцете ми и като видя колко са студени, ги сложи на врата си, за да ги стопли. После си галех гърлото, за благословия енергията на Тина моя глас. Джъстин Бийбър пък искаше да пеем заедно на моя микрофон. На шега ги попитах го : Абе ти въобще можеш ли да пееш. Той се усмихна : Мога, мога...

- Известна сте в Швейцария, липсва ли ви популярността в България?

- През лятото се прибирах няколко пъти и реших че трябва да продуцирам песните си в родината. Много хора ги искат. Те са малко ретро, сантиментани, има публика за този вид музика у нас, нещо повече тя липсва напоследък в българския пазар.

Познавачи ми казват, че има потенциял за моя лиричен глас. Сега короната малко ми е вързала ръцете. Не мога да ходя по студия, не мога и да финансирам албум, но се надавям, че ще се намери този, който да ми повярва. Както тези четвърт милиона почитатели, които за дни гледат песните ми в мрежите.

- Времето, в което живеем направи по скромни, мечтите ни. За какво мечтае Бела днес?

- Отговорът ми ще изненада не само приятелите, а дори и майка ми: В момента желая любов и семейство. Никога не съм била брачен тип. Била съм кариерист, отдаден двеста процента на музиката. Но в тези месеци на преоценка си дадох сметка, че прекалено дълго съм инвестирала и гонила някаква химера, била съм Дон Кохот, който се бори с вятърните мелници, попускала съм важни неща.

Днес си давам сметка, че любовта и семейството са по-важни дори и от музиката. Искам Господ да ми прати един добър, кротък и възпитан мъж. Мечтая да се прибера, да направя албум, видея, стихосбирка, има планове но най-важното е да сме здрави.

- Значи оставате музиката настрана, поне засега?

- Да, налага се. За пръв път през живота си ще започна да работя. Казвам го така, защото за мен музиката винаги е била любов и удоволствие и не съм я считала за работа. Но идва момент, в който нямаш избор. Започвам да работя в един парфюмериен магазин. Ще посрещам и изпращам гостите. Егото трябва да се прибере надълбоко. Важното е да оцелеем./show.blitz.bg

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай