Фолкпевицата Джорджия наскоро изненада феновете си с доста неочакван ход - възроди хит отпреди повече от 20 години, зад който се крие покъртителна лична история. Несподеляна до момента в публичното пространство!
Изпълнителката, която е типа хора, които обичат да говорят директно, право в очите, независимо колко болезнено е признанието, този път бърка дълбоко в рана, която едва ли някога ще зарасне в сърцето й.
Думите й пред БЛИЦ на моменти секат като бръснач, защото тя не се притеснява да говори и за фалшивите звезди, и за мутренските години, и за всички страшни моменти от живота, благодарение на които днес може да се похвали със завидна психика.
- Правиш своеобразен скок във времето! Връщаш се към песен, която си правила преди повече от 20 години? Има ли по-специална причина?
- С тази песен стартирах действително, още когато бях тийнейджър. Тя носи огромна символика за мен, а аз тогава изобщо не бях готова за въздействието, което ще има върху хората. Говоря за далечната 2004 г.
Песента излезе, а на другия ден вече беше станала хит и звучеше по всички радиа. Само че аз тогава бях прекалено малка, не бях подготвена нито за такъв ударен старт, нито за последвалите нападки и реакции.
Започнаха да ме канят постоянно на участия. Интересът към мен изведнъж рязко се увеличи, но стресът, който дойде редом с него, не ми понесе. Днес нямаше да бъде проблем, но тогава гледах по друг начин на случващото се.
Може би тогава не оцених достатъчно времето, притесних се повече, отколкото трябва от цялата слава и внимание, и дойде един момент, в който просто се покрих. Изчезнах. Не исках да ходя на участия, защото се притеснявах от мнението на този и онзи. Към днешна дата оценявам това като голяма грешка.
И да, доста години по-късно реших да преиздам „Няма като теб“, защото сега виждам, че хората масово се връщат към ретро вълната, към точно тези песни, които някога са ги вдигали на крака. Направих римейк, което не беше лесно, тъй като имахме единствено касета със запис от онова време. Аранжиментът много трудно можеше да се коригира, а аз държах да бъде едно към едно.
Пуснах песента навръх рождения си ден – както се бе случило и преди години – заради много силна символика, за която ще ти споделя.
Когато издавах преди години тази песен на личния си празник, баба ми почина, което допълнително ме удари. Не исках да продължа напред, защото си мислех, че това не е добър знак.
- А как се преобърна ситуацията? Какво се случи?
- Впоследствие се позаинтересувах, четох и разбрах, че всъщност, когато се случи нещо подобно, когато си отиде любим човек на такава дата, това не е непременно лош знак. Напротив – това е нещо вселенско, божествено, нещо много силно, което оставя следа.
Тогава не осъзнавах тези неща, но днес е друго. Затова реших да преиздам парчето на рождения си ден, за да се почувствам специална, по-лека в мислите си, че съм възродила нещо, което е останало недовършено в миналото.
Освен това преди, когато тази песен се появи, след нея така и не можех да намеря нещо достатъчно добро, въпреки че тогава издадох и много хубави балади. Тях също ще възродя поетапно, за да бъдат част от новото ретро, което вълнува днес феновете.
Казах си – ако тогава нещата се случиха, но аз не ги оцених, искам сега да дам нов шанс. Естествено, не очаквам същия бум да се повтори, но парчето наистина си заслужава това старание.
- Казваш, че първоначално си си мислела, че загубата на баба ти навръх рождения ти ден не е добър знак, но впоследствие си променила мнението си. Кое те накара да го направиш? Случи ли се нещо?
- Разбрах, че не е лош знак, защото наистина се бях позаинтересувала специално от тази тема, тъй като не вярвам на врачки, а единствено на астрология.
Когато се случи нещо подобно, то е колкото мистично, толкова и божествено, защото по този начин човекът, когото си изгубил, остава жив завинаги чрез твоята дата и теб. Един вид ти дава благословия да продължиш напред.
Преди години на мен ми се случи нещо кармично, което дори ме беше накарало да не искам да си празнувам рождените дни. И може би ми олекна, щом разбрах обяснението. Освен това в годините след това започнаха да ми се случват много хубави неща, точно около рождения ми ден.
И още нещо, което никога не съм споделяла – в нощта преди рождения ми ден баба ми ми се явява на сън, колкото и странно да звучи. Даже съм имала случаи, в които разговарям в съня си с нея, а на сутринта, когато се събудя, не помня нищо. Обаче знам, че тя е с мен.
Миналата година отново я сънувах, но този път успях да запомня част от думите й. Тя каза: "Не забравяй какво си ми обещала!" Събудих се и бях настръхнала! Думите й продължиха със: "Искам да правиш нещата, които ти харесваш и за които ставаш, твоята мисия е да пееш. Не се отказвай, защото един ден ще съжаляваш. Направи всичко, което искаш, за да не съжаляваш за нещата, които не си направила."
Почувствах се много специална, стана ми много сантиментално, защото открих и едни плакати, които баба ми ми пазеше от време оно, още от първите изяви. И го приех за абсолютен знак, а аз съм суеверен човек.
Започнах и с изцяло нов канал в You Tube, изчистих абсолютно всичко, защото исках да дам ново начало.
- Били сте много близки с твоята баба, нали?
- О, да, много! Тя беше със сръбски произход. Казваше се Драгана. С нея много сме говорили на тема музика, песни. Интересното беше, че като тръгвах да израствам, в тийнейджърския си период, все не ми оставаше време за нея, а днес е различно.
Може би точно тази нотка на носталгия се оказа ключова. Затова си направих този подарък – но той не е толкова към мен, за моя рожден ден, а за нея. Исках да й покажа, че не съм се отказала, че продължавам.
- Направи ми впечатление, че описвайки периода, в който си се отказала от музиката, каза, че тогава не си могла да намериш дълго нещо по-добро от „Няма като теб“.
- Да, точно така беше. Днес същата тази песен за мен е като ново начало. Тогава, след „Няма като теб“, направих една убийствена балада, а след нея и песента „На инат“. Тези три песни ми бяха като визитна картичка. Но в един момент просто спрях. Не приемах участия. Не исках да продължа.
- Психическа бариера?
- Да, сериозна. Притеснявах се от участията, от вниманието, от хората, от реакциите, бях и непълнолетна. А тогава бяха и много мутренски години – всеки те дърпа напред – назад, изпей това, изпей онова. Детската ми психика явно тогава не беше готова за това. Към днешна дата децата са много по-отворени.
- Днес е обратното на това, което описваш и клони повече към слободия. А останаха ли в теб някакви страхове или прегради?
- Страх в себе си нямам. Внимателна съм единствено и само за поведението си, защото дъщеря ми е на 14 и има много неща, които не мога да си позволя да направя като сценично присъствие. Гледам да държа поведение, да имам тежест.
За мен е важно не да съм изцяло разкрепостена, да давам всичко на публиката и да се мятам по сцената, а това, което правя да е естетически подносено. Детето ми е вече голямо, има приятели и няма да ми отива да се представям по този начин
Безкомпромисна съм към всякаква пошлост и перверзии! Не мога да го извадя от себе си, бариера е. Не искам да го правя нито в клип, нито на сцена.
- А реално имаш ли нужда от нещо подобно?
- Не, никаква нужда нямам. Не я и търся, а най-странното е, че и да беше факт за мен, нямаше да ми донесе никакви дивиденти.
В цялата пошлост, която се излива, първоначално има една еуфория, която обаче много бързо прераства в бутафория. Ще го направиш 1-2 години, но на третата какво?! Чисто гол ли трябва да излезеш?!
- Да де, но нали репликата "Скандалът продава" продължава да звучи актуално?! На нея как се прави отпор?
- Много хубав въпрос ми задаваш! Точно така е, но скандалът продава до едно време. Колко по-скандален и какъв скандал можеш да държиш години наред, за да си стойностен изпълнител, да държиш таргет, да си водещо име? Говоря за изпълнители, които не са разчитали на скандал, за да се наложат и днес да са номер 1. Днешните млади, които изскачат, са все са скандални, но минават и заминават, като явление.
- Периодично през годините твои колеги са хващани в различни гафове, свързани с шофиране в нетрезво състояние или след употреба на забранени субстанции. Ти как успя да се предпазиш толкова години от нещо подобно?
- Няма и как да има при мен такива ситуации, защото моята същност извън сцената е коренно различна. Всичките тези неща, които описваш, ги ненавиждам. Нямам против, но не е за мен.
Може за някои да звуча лелински, но за мен това е изключително грозно, много лош пример. Ако някой ще прави нещо подобно, да си го прави вкъщи, не на работа, защото не може да се излага по този начин. Айде, едно заведение ще те покани след това на участие заради този скандал и заради това, че около теб се шуми, че си се изложил, но това ще приключи бързо.
Нямам нищо против всички да се друсат и да пият, но за мен така стоят нещата, че просто не е моето.
- Хайде като сме започнали с лошите примери, да споменем и за скандала с незаконния ботокс, който без малко да не доведе до фатални последици за няколко жени в столицата…
- Когато човек иска да направи нещо, то в никакъв случай не трябва да е на цената на всичко, нито да жертва себе си. Ако ти наистина искаш нещо да подобриш, хубаво е поне да разбираш, че това струва пари. Няма как да дадеш 50 лева и да си мислиш, че материалът е качествен.
Освен това трябва да си сигурен, че се доверяваш на квалифициран лекар, който има право да извършва такива манипулации. Но честно да ти кажа този случай с ботокса не ме жегна толкова, защото той е открай време, колкото случилото се с майката, която е заклала двете си деца.
Четох го със сълзи на очи. Не мога да повярвам как изобщо човек е способен да постъпи така с децата си, изобщо да отнеме човешки живот. Това за мен е сатанинтско, гнусно, извергско, ненормално!
- Да завършим с това, с което започнахме – с музика. Ако днес трябва да се оприличиш с някоя от песните си през годините, коя би била тя?
- Честно да ти кажа се асоциирам с две мои песни "Вълк единак" и "Истини". Те са изцяло мое дело, а другите, които съм правила, са били ориентирани към това да хванеш аудитория. Тези две песни са израз на моята душевност./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
