Поп фолк певицата Джорджия е от типа хора, за които репликата "право, куме, в очи" важи с пълна сила и обикновено онова, което споделя публично, предизвиква бурни реакцииэ след това. Нейната кариера на изпълнител е минала през такива невъобразими обрати, включително и житейски, че към днешна дата тя се е превърнала в истинско мъжко момиче.
В този разговор Джорджия е пределно откровена - толкова, че на моменти думите й режат като бръснач. Не се притеснява да говори за пътя на славата у нас, за фалшивите звезди, за мутренските години и всички страшни моменти от живота, благодарение на които днес може да се похвали със завидна психика.
- В предварителния ни разговор с теб си говорехме за това как се става звезда днес в България, по-конкретно какви рискове за психиката крие този път?
- Здравейте на всички читатели на БЛИЦ първо и за много години! Желая здраве, другото е постижимо. И в този ред на мисли, в България човек може да стане известен за отрицателно време, стига да има финанси да инвестира. Абсолютно без значение е дали можеш или не можеш да пееш, в случая, техниката ще те направи да звучиш топ, а по участия ще правиш един липсинг да си отваряш устата върху плейбека, поклащайки се на сцената и всичко е перфектно. Така стоят нещата, това е истината!
Джорджия пусна скандално ВИДЕО 18+, което разтърси мрежата
У нас има жестоки певци и музиканти, но си стоят вкъщи или пък са забити в оркестър цял живот и никъде не стигат, защото някой бездарник е заел тяхното място, посредством наливане на пари, и се води дори звезда. А хората, разбират, не са глухи! Но въпреки това, колкото и да обсъждат с насмешка неможещия човек, като си плати за здраво, ударно парче, скъп, интересен клип, и бързо се забравя дали пее или не, просто го приемат, защото е актуален и започват да го харесват. Налагането на пазара е бързо. Участията също валят, ако имаш добър импресарио, който да те бута и комбинира с наложени вече певци. За мега отскок, колкото и да не можеш да изпееш и „Мила моя, мамо”, схемата е да направиш дует с известен изпълнителен, и си готов Звезда! Сбъдваш си мечтата.
Що се отнася до това как всичко се отразява на психиката – да литнеш от нищото и да си разпознаваем, това е до възприятие. Някои започват да си вярват прекалено много и се самозабравят, други владеят положението. А и нека сме реалисти, нашата страна е капка в океана, за каква толкова експресивност и тежка слава може да става въпрос?! Ние не сме Америка, за да те мачка популярността и отговорността. Тук всичко, извинявам се за директността, но е светлинни години от световната гилдия, независимо в кой жанр си. Така, че нека да гледаме поземно, че е смешно наистина с това преекспониране.
- В края на миналата година поп фолка, а и музиката като цяло, изгуби един много талантлив, млад изпълнител, с потенциал за голяма звезда – Денис Теофиков, когото споменавам неслучайно. При него музикалните качества бяха факт, присъствието също, но вероятно психиката не е била достатъчно устойчива…
- Денис... едно истинско, в пълния смисъл на думата, талантливо момче, което беше можещо и имаше още път за него сред нас, живите. Както се казва, жалкото е за починалия, защото живота продължава, а той никога няма да се върне. Ние, страничните хора, никога също няма да разберем какво се е случило, можем само да гадаем. Определено при него е имало срив в психиката. Той много рязко стъпи на върха, както се казва, събуди се на сутринта и беше звезда. Тази амплитуда е голяма – от обикновено момче до идол на тийн публиката, и не само.
Той имаше лек застой, след гърмежното си появяване и старт, който не му се е отразил добре и го е мачкал, разбира се и редица други фактори. Но аз няма да коментирам и давам мнение какво и защо се е случило, защото трябва да гадая. Когато не съм присъствала някъде лично, мразя да давам заключения и просто да си върви клюката и интригата. Не е моето.
За мен има две сигурни неща в този живот – първото, че си се родил и второто, че ще умреш, но не знаеш кога. За това трябва да правиш всичко, което те удовлетворява, да се бориш, да имаш стимул, да не се отказваш и да приемаш провала, който е всъщност израстване, урок и мерило за това какво да направиш и какво не. И никога да не се отказваш, никога! Което е твое, ще си дойде в точното време, просто стои и чака в пространството.
Най-важното е, когато стигнеш там, където искаш, на твоя личен връх – да успееш да се задържиш, това е и най-трудното! Затова бих посъветвала всички млади хора да мислят, преди всичко. Винаги да имат доверен човек, на когото да се подпрат. Тази опора е важна , има прекалено изнежени психики, не готови за трънливия път, наречен живот, абстрахирам се от темата кариера, защото във всичко е така и е важно някой да е бил в твоите обувки, за да те извади от потъването ти и несигурността, да може да ти покаже, че винаги в тунела има светлина и пътища. Съболезнования за Денко и нека никой не изживява тази болка на родителите му.
- Ако те върна към твоите първи стъпки, където си си калявала психиката, за която говорим и сега, имаше ли нещо, което е могло да те събори, да те срине по някакъв начин?
- Категорично не, защото аз започнах да пея на 13 години, когато музиката беше нещо уникално, можеше да те забавлява, без някой да те поставя в рамка. По никакъв повод не сме се чувствали притиснати – говоря за оркестранските формации. Пеехме по заведения и го нямаше цялото това напрежение – кой е на първо място в тренда или дали въобще е там, пък колко скъп клип ще направи, има ли участия и т.н. Вадеха са супер пари и работехме с кеф и удоволствие, а не да мине номера.
- Била си само на 13?!
- Да, на 13 – учех и същевременно вечерно време работех по заведения. Прибирах се и не знаех къде се намирам. На другия ден пак на училище и така. Това успя да ме изгради като личност, която разчита само на себе си. Вадех такива пари навремето, че можех спокойно да се конкурирам с възможностите на голям човек и то добре обезпечен. Имах огромна амбиция и желание да вървя по този път, наречен музика, но никога не съм се бутала или натискала, а може би трябва!
- Имаше ли кой да ти помага, на кого да разчиташ?
- Не, нямаше. Тогава, когато тръгваш, го правиш с глас, с пеене, с харизма. Парите не са били водещи, както е днес, защото имаше продуценти, които ги интересуваше какви са певческите възможности, а от там нататък те развиваха като изпълнител. Баща ми тогава беше много против музиката, даже ми каза: „ако тръгнеш да пееш, край, вече не си мое дете и няма да се прибереш в този дом”. Аз казах – ок и дали се стреснах?! (смее се)
Няма да забравя, че първата работа, която започнах, беше с Орхан Мурад, с Румяна, Бог да я прости, Сашо Роман, Никсън, Мария Кехайова и много други известни изпълнители. Бяхме много голям бенд, а аз бях малкото човече сред тях. Няма да забравя също и как на едно участие баща ми, който явно не беше спал изобщо през нощта, дойде, само и само да види за какво иде реч. И на тръгване ми каза: „Виж какво, няма да те спирам, виждам, че това ти е страст и ти го умееш, не можех да повярвам, че едно малко момиче може да вдигне на крака цяло заведение. С финансите, виждам, че си добре. Само искам от теб да учиш, да не спираш и да идвам всяка вечер да те прибирам, за да съм сигурен, че няма какво да ти се случи”. Бях много малка, но хванах така наречените мутренски години. Имаше ги тези неща от типа – „ти ела в моята компания“, „не, ти ще пееш тук”.
- Случвало ли ти се е да попаднеш в някоя по-страшна ситуация в онези години?
- О, в доста ситуации съм попадала (усмихва се). Може би и затова съм по-мъжки настроена. Сигурно това ми помага и до ден-днешен – факта, че независимо от всичко мога да лавирам в дадена ситуация. Имаше едно заведение, в което една мутренска група ни караше да стоим до сума ти часа на другия ден. Аз казах, че си тръгвам, на което ми отвърнаха, че няма как да стане, че ще ме изчакат отпред и няма да се прибера повече вкъщи. А аз отвръщам: Добре, дай да пробваме!
Джорджия със скандални лични признания в "Инфаркт" ВИДЕО
Толкова се бяха напили, явно бяха взели и разни опиати. Заведението беше на два етажа. И виждам как един се приближава към мен, доста насилствено ме подръпна.. И аз не издържах, така го халосах с микрофона по главата, че той падна от втория – на първия етаж. Оттам всичко се разтича – кой, където намери да се скрие. На другия ден вътре положението беше като след каубойска среща. В тези времена нон стоп се стреляха, ръгаха, биеха. Пълен уестърн отвсякъде. Но мен всичко това страшно много ме изгради. Точно тази селяния си имаше и плюсовете за едно 13-годишно хлапе да разчита единствено и само на себе си и да съумява да излиза от проблемите.
- Вероятно мнозина още се чудят защо си започнала да работиш само на 13 години?
- Започнах, защото исках да помагам на родителите си, това е истината. В онези години, баща ми имаше изключителни финансови възможности, произхождам от доста заможно семейство, но всичко си има край. Бизнесите на баща ми бяха изманипулирани от негов съдружник и той фалира отвсякъде. Тогава от глезената принцеса на тате се стигна до шок, той е човек с огромно его и достойнство, и самата мисъл да работи за някого, да е подчинен, го вадеше извън равновесие. Реши да замине извън България и до днес живее в друга страна. А аз исках да съм независима, да бъда нещо за самата себе си, да се чувствам значима.
И въпреки забраната на нашите, започнах в една фирма за копчета (Боже, няма да забравя (смее се), ходех след училище и правех копченца на една лепачка (много трудно и изморително беше), след това се прибирах да се подготвям с репертоара от песни, и вечерта – от пиклата ученичка се превръщах в артист-изпълнител. Такива бяха времената, научих се да вярвам на себе си и изградих впоследствие доста труден за възприемане и мъжки характер. За мен няма невъзможни неща, разбира се реалистичните, не фантасмагориите. Мъжко момиче съм (смее се).
- На твое място вероятно друго дете би се свило от страх в някой ъгъл, ако попадне в центъра на онази мутренска ситуация, за която ми сподели преди малко?!
- Възможно е, но, повярвай ми, такава психическа и физическа сила ти идва в моменти на безизходица, че сам не можеш да си повярваш. Тогавашните хора от ундърграунд средите към днешно време са ми приятели и въобще не са тези страшилища, които в моите очи на онези години са били. Просто времената бяха такива, а и както тогава, сега е същото - има хора с лошо пиянство. Минало, гледам в настоящето и доста често към бъдещето, но съвсем абстрактно, защото не знам какво ме чака там.
- Преди години, когато започна да се занимаваш с музика, ти ли избра да е конкретно в поп фолк жанра или някой друг?
- Не. Аз започнах да пея в школа за поп и джаз пеене, бях дори във формация, която беше изцяло с оперно пеене. Поп фолкът още беше много назад, не го харесвах, даже го отричах, беше просташка музика за мен. В един момент обаче, като поотраснах, и започнахме да работим по заведения и пиано барове, видях, че се иска завой от посоката ми, а и парите, които се вадят в този жанр, бяха в пъти повече. Да, за мен е важно да харесваш това, което правиш, но също е важно и когато влагаш, да получаваш нужните приходи, доходите ти да отговарят на вложенията.
Сега това е лошото – че пеещият изпълнител влага същите пари, които влага и един човек, който не може да пее. Реално успява този, който има добър финансов гръб и на практика твоето място може да бъде заето от някой музикален инвалид.
- И пак стигаме до темата за комерсиалното, което май се явява и определящо за всичко останало, особено в днешно време…
- Всичко в един момент опира наистина до парите. Но на мен ми изиграха лоша шега и животоспасяващите операции, заради които направих и доста голям застой в кариерата си. Тъкмо тръгнах нещо да правя и се случи така, че не можех нито да пея, нито дори да се движа. Имах много тежък период, към който не искам да се връщам.
Към днешна дата се случва така, че и поколенията се смениха. Не са и чували за песните ни отпреди. Освен това е много трудно да се самопродуцираш. И да, всичко наистина опира до добрия финансов гръб, както казах преди малко. Сега, например, много се инвестира в you tube каналите и влезнеш ли в тренда, си актуален. Най-хубавата песен да имаш, не си ли там, в цифрите, нищо не става. Диджеите също играят внушителна роля, не те ли въртят, пак казвам – и най уау парчето да имаш, все тая.
- Има много примери за доказани звезди, в поп фолка например, които в хода на кариерите си взеха именно това решение – да се самопродуцират...
- Да, за мен това трябваше много отдавна да го направят, тъй като you tube го има от години и ти представя супер възможности. Там всеки може да си бъде шеф. Стартът, който ти дава една продуцентска компания обаче, си е плюс. Като те знаят и си наложен е друго, а когато тръгваш от нулата, положението е наистина много по-различно.
- В края на миналата година ти пусна ново парче – "Инфаркт", което наистина е доста шокиращо и като видео, и като послание. Такъв ефект ли целеше?
- Тематиката е общочовешка, житейска, битовизми. Умишлено залагам на иронията не само в това парче, но и в много други. Ако не можеш да осмиваш дадена реалност, значи не си за нея – защото независимо от мъжки или от женски пол си, в даден момент всеки е бил прецакван, предаван, не винаги всичко е било цветя и рози. Това е, което иронизирам и в "Инфаркт". Сама си пиша текстовете и залагам на по-разговорните фрази. Често съм обвинявана, че правя много скандални текстове, затова сега съм в посока на друга лирика и да видим как ще се възприемат проектите.
Преди дни завъртяхме и машъп с любими мои песни, харесва се от аудиторията. Доста трудно беше със записите, защото някои песни пострадаха заради други (смее се), има подбор от тоналности, които не си пасваха и на места ми бяха доста ниски за изпяване, но се справихме.
- Скандалът доказано продава, но ако в него ги има и ценните житейски послания, тогава вече е друго нещо, нали?!
- Да, границата е много тънка. За мен човек, който може да се самоиронизира, значи наистина е достигнал до себе си, знае кой е, познава и плюсовете и минусите си. Най-трудното в този живот е да се намериш и тогава да тръгнеш да правиш нещо. Всеки човек се търси. На мен може би по-лесното ми е било, че съм се намерила от съвсем малка, но прекратих този път. Отклонявала съм се, а в момента, освен с музика, се занимавам и с друг бизнес.
Но ще ти призная и друго – всеки път, когато съм спирала от пътя си на изпълнител, на мен не ми е ок, не съм щастлива и не ми върви – стигнах до този кардинален извод в хода на времето. В крайна сметка за мен е важно не гледанията в you tube, а това, което правя, да стигне до хората чрез посланията ми. Да ги докосна. Да, често получавам комплименти за по-специфичния глас, казват, че се различава и е въздействащ… Ами нека този глас да не го пазя за себе си, а да го подарявам на хората, може би това е моята мисия, и колкото и да е трудно, знам, че ще изгрее слънце и на моята улица (усмихва се)./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
