Оля Ал Ахмед: Синът ми се е свързал с екипа на Джони Деп и скоро ще...

На 26 април 2009 година голямата българска поетеса Ваня Петкова отлетя от този свят. Ден преди това тя направи последната редакция на книгата си „Пиратски стихове“, а след часове приятелите, докато се прощаваха, вече я държаха в ръцете си. „Посвещава се на Джони Деп“ -пише на първата й страница. Дванадесет години по-късно в навечерието на рождения ден на Ваня -10 юли, нейният внук Йосиф Ал Ахмед, който живее в Лос Анжелис, преведе на английски последната книгата на баба си. Той подреди между стиховете нейни картини и така я възкреси за нов живот. Вече зад океана.

Подробностите ни разказва дъщерята на Ваня Петкова- Оля Ал Ахмед:

- Г-жо Ал Ахмед, „Пиратски стихове“ е посветена на холивудската легенда Джони Деп. Защо?

- -На този въпрос най-добре е отговорила майка ми: "Моите стихове - защо ги нарекох„ Пиратски "? Защото всички те са откраднати от оскъдните моменти на радост и щастие в моя див и бурен живот. Моята поезия не се роди под топлите чаршафи, пред компютъра. Родена е между шамари по лицето и юмручни схватки, изстрели в гръб и хвърляния на ножове, белезници и кървави петна, дръзки бягства, последвани от преследвания, пустинни приключения в Сирия и Судан, между самолети и високи скорости, параходи и конни разходки, главорези и техните проститутки, между скандални деца и неблагодарни милички любимци, между Небето и Земята, между Живота и Смъртта. Бях родена да бъда Пират, живеех като Пират и Пиратството е в кръвта ми. "

Ще добавя само, че Джони Деп беше любимият актьор на Ваня Петкова.. Американското издание на „Пиратски стихове няма да се продава. То е предназначено само за приятели и ценители. В него има много снимки с велики личности и нейни картини. Синът ми вече се е свързал с мениджъра на Джони Деп, казал му, че има послание от българска поетеса и се надява в близко бъдеше актьорът да получи книгата.

- Знаехте ли че майка ви рисува?

- Да. Даже пазя няколко нейни графики. Но нека се върна малко назад. Ваня Петкова почина в съня си. Неочаквано, нищо не подсказваше трагичното събитие. Беше здрава и много енергична. Казват че Господ обича тези, които прибира на сън.

В началото на годината реших да направя ремонт на апартамента си. И докато разчиствах една от стаите, непипана с години, в най-недостъпния ъгъл открих кутия. На нея пишеше: „SOS Творчеството на Ваня Петкова. Да се пази за поколенията.“ Освен нея намерих и три кашона. Това беше архивът на поетесата. Приживе тя никога не бе споменавала за него. Синът ми реши да разчистим и мазето. Там, един стар куфар, попаднахме на 130 картини, рисувани от майка ми.

- Какво представляват те?

- -Предимно графични портрети на всеки, от които е написано името на човека, който е изобразен. Не съм предполагала, че майка ми има такава богата колекция.

- Известни ли са хората сред портретуваните?

- Не. Повечето от потретите са на любимата й баба Олга, на която съм кръстена. Тя е родена в Гърция. По време на Балканската война заедно с братчетата и сестричката си, останали сираци, бягат и стигат до днешния Несебър. Олга е осиновена от едно българско семейство, но губи завинаги връзка с останалите деца. Прабаба ми се жени за Никола- рибар. Тя така й не научава български. Ражда четири деца. Едно от тях е майката на майка ми – баба ми Василка или на гръцки Василиса.

- Имате и руски корени?

- -Прадядо ми Иван е бил генерал в армията на императора.. Бяга от Русия по време на революцията заедно със съпругата си графиня Анастасия Житская от Полтава. Целта им е Франция. Притежават само два сандъка, които пазя до днес, и една икона. По неизвестни причини, обаче, остават във Велико Търново и по късно се местят в София. Баба ми Василка се жени за сина не генерала Пьотр или Петко. Такава и историята. Майка ми е кръстена в църквата Св.Седмочисленици с името Ивана. На дядо си Иван,-генералът. Това е нейното истинско име.

- А Хатидже, това псевдоним ли е?

- Така я наричаха в Сирия и в село Езерово, където живееше. Там жителите са предимно турци. Хатидже е нещо като прякор. Според корана Хатидже е съпругата на пророка Мухамед. Тя е била е много щедра жена. Такава беше и майка ми. Но нейното истинско име по кръщелното издадено от църквата „Свети Седмочисленици“ е Ивана.

- Какво още намерихте в архива?

- Стотици неиздадени стихотворения и един роман: „Бог е любов“. За него пише да бъде издаден след смъртта й. Героите му са реални хора, представени с истинските си имена. Явно майка ми се е страхувала да го издаде приживе. И при социализма, и при днешната демокрацията, защото нима това е демокрация!

- Каква ще е съдбата на цялото това творчество?

- Повечето стиховете са написани на ръка и само аз, която добре познавах почерка й мога да ги разчета. Част та тях са на руски. Ще подготва всичко това за издаване, с което ще искам да кажа: Ваня Петкова е жива!

- Какво друго намерихте след толкова години?

- Пет кутии с писма. Бележки, които сме си писали по различни поводи и тя е съхранила. Запазена е цялата кореспондеция между майка ми и моя баща- докторът на науките Нури Садик. Той идва от Судан през 1965 година. По произход е нубиец, представител на най-древната раса. Нубийцине са първите християни в Африка.

- Кога са писани тези писма?

- Когато двамата са били далеч един до друг : баща ми в Судан или майка ми в Куба. Писмата свидетелстват за голямата им любов. Макар, че се разделиха в последните години от живота си, те запазиха перфектни отношения. И не се разведоха никога. Майка ми не е имала други бракове.

- Кои бяха приятелите й?

- Имаше силна духовна връзка с Георги Джагаров, обичаха се с Дамян Дамянов. Но човекът, с който си приличаха като близнаци, заради дарбата, таланта и дори вкуса на обличане, бе Евгени Евтушенко. На една бележка той е написал: „Ваня, теб природата те е направила в един единствен екземпляр.“ Двамата докато пиеха вино , си говореха в стихове. Сред бележките намирам и една, на която пише: „Да се обадя на Лео Конфорти.“ - Става въпрос за големия български актьор. Дори е отбелязан телефона му.

- Споменахте приятелите, а враговете?

В архива намерих и един „Черен дневник“. Написано е и на български и на испански. В него са описани всичките колеги на Ваня Петкова, които са я преследвали , заплашвали, уволнявали , забранявали да пише. Подробно е разказан случая с Пантелей Зарев, койта настоявал да си махте кръста, за да я приемат в Съюза на писателите. Тя обаче, отвърнала: Кръста ще падне само с главата ми. Ваня бе преследвана и заради това, че се е омъжила за тъмнокож. Една чисто расистка проява. Преживе всички казваха, че тя е била скандалджийка, раздавала е шамари. Сега разбирам защо го е правила. Като поетеса тя бе колкото обичана толкова е мразена.

- „Бог е любов“ автобиография ли е?

- На челната страница има две подзаглавия: „Житие на една свята грешница“ и „Автобиографична сага за демона, който се молеше и плачеше.“ Това отговаря на въпроса ви.

- Каква ще е съдбата на архива на Ваня Петкова?

- Засега той се съхранява в банков сейф и само аз имам достъп до него. Освен това изкупих всичките й книги, които намерих при антикварите и по пазарищата. Сега изданията на Ваня Петкова, която ще остане феномен в българската и световната литература, са подредени на библиотеката ми в къщи. Между тях е „Грешница“, посветена на мен. След издаването й книгата беше забранена за продажба от Тодор Живков. Цензурата я намирала за еротична.Тя се ужасявала от стиховете: „Аз съм грешница, / казвам това, което мисля, / целувам усти които искам...“

След години майка ми се сприятелява с Живков и той дава разрешение, книгата да бъде върната в книжарниците. /show.blitz.bg

Интервю на Исак Гозес