Марта, която захвърли патериците в „Гласът на България”: Пак бих избрала този път!

Марта Цветкова е една от най-емоционалните участнички в „Гласът на България” по bTV тази година. Още след първото си изпълнение в шоуто, тя буквално взриви сцената, изправи на крака треньорите и хвърли в екстаз публиката. Талантът й надделя над всичко, дори и над личната й драматична история – Марта е родена със заболяването спина бифида и за скромните си 19 години до момента е преминала през десетки интервенции.

Здравословният си проблем обаче, талантливото момиче приема като тест за силен характер. Тя е с удължени ахилес и бедрена кост, с пластини за изправяне на гръбначния стълб. Изтърпяла е десетки болезнени процедури, които обаче нито за миг не променят силата на позитивната й нагласа. Нейното най-голямо лекарство е музиката – което прави значително по-поносимо дори преместването от една операционна маса на друга. Марта пее от съвсем малка, ходи на уроци при вокален педагог, а разговорът с нея е истински урок за живот!

Участничка от "Гласът на България" захвърли патериците!

- Марта, вече си част от голямото музикално предизвикателство на „Гласът на България”. Как те променя то?

- Аз много исках да стана част от „Гласът на България”. Самата емоция на този формат, цялото внимание, са неща, които, бих казала, че човек никъде и никога на друго място не може да изживее. От години имам това желание, но за този сезон наистина не бях сигурна. В момента завършвам училище, отделно положението ми с патериците е сложно… Мислех, че това би било пречка. Но благодарение на близките ми и на моя вокален педагог, преодолях това усещане за нестабилност. Имах нужда от тази мотивация и я получих в точния момент.

- Ти буквално захвърли патериците на сцената на „Гласът”?! Придоби една невероятна сила. Разкажи ми за нея…

- Така се получи, да. Самата сцена наистина има невероятна енергия, която те зарежда. Дори не мога да го опиша, толкова е силно. И до ден-днешен се опитвам да си припомня цялата емоция, защото вълнението тогава бе изключително. И факт, избистря ми се по-скоро усещането от него. Може би след години ще осъзная какво точно ми се случи. Изключително преживяване! Фактът, че Графа се обърна, за мен беше истинска чест – точно това исках най-много. Безумно щастие изпитам, защото не пях достатъчно добре, бях много притеснена. Не се оправдавам, но емоциите тогава взеха голям връх в мен. Но вярвам, че в следващите етапи ще покажа на какво съм способна.

Михаела Филева нанесе жесток удар на Графа! (СНИМКА)

- Ти си само на 19 години, а си минала през сериозни трудности…

- Откакто се помня все съм по болници. До ден-днешен не мога да си обясня откъде черпя този позитивизъм, това да не се притеснявам. Колкото и странно да звучи – за мен това да вляза в операционната никога не е предизвиквало уплах. Вътрешно съм приела, че е за хубаво и не чувствам никакъв страх. Съвсем откровена съм с теб. И дори ще ти кажа, че ако сега имах възможност да избирам дали да изживея досегашния си живот не така, а по друг начин, пак бих избрала да е този. Винаги бих избрала този път, който съм изживяла до момента.

- …което навярно биха казали, но и осъзнали единици хора.

- О, да. Защото не биха имали предвид посланието, което ме ръководи. Всъщност това е и причината да реша да споделя публично историята си, защото има страшно много хора, които имат същия проблем. Адски много хора ми писаха след предаването. Помагаме си. Просто се радвам, че по този начин, чрез моята история, по някакъв начин, с някаква частичка от мен, помагам на хора със сходни истории или трудности в живота.

- През колко операции си минала до момента?

- Около 30 са. Не са малко, но не ми се струват и толкова много, колкото и странно да звучи, връщайки лентата назад. Някак си отдавна приех тези неща за нещо нормално. Свикнах. Гледам на това като на някакъв етап от живота си, през който аз просто трябва да премина, за да изплувам на повърхността.

- Може би, когато си била по-малка, е било трудно да си обясниш ситуацията…

- Честно казано, като мъничка като че ли повече не ми пукаше. Естествено, имало е въпроси – защо ми се случва, защо трябва да преживявам тези неща и т.н. Но ако трябва да направя равносметка между начина, по който съм се чувствала тогава и този сега, мога да кажа, че може би тогава съм била повече над нещата. Докато сега приемам по-дълбоко онова, което ми се случва – интервенциите, възстановителните процеси и т.н. Сега осъзнавам по-добре всичко това. Осъзнавам това, че имам много заболявания в едно, ако мога така да се изразя, заради усложненията, които се получават. Трудно е, но хубавото е, че лечението върви в положителна посока за мен. Шансът да се подобрявам за мен е най-голямата награда.

- Музиката е най-голямото ти лекарство. Тя е тази, която преобръща целия ти свят, нали? В какъв момент се появи в живота ти?

- Определено! Музиката е в мен, откакто се помня. Имам семейни клипчета, на които съм с дезодорант в ръката пред телевизора, пеейки, радвайки се. Това е нещото, което винаги ме е зареждало много. Една магия, която аз лично не мога да си обясня защо ми влияе така – и не само на мен, а на много хора. Неслучайно музиката лекува.

- Как избра да пееш песен точно на Адел? Висока летва, която ти успя да покриеш!

- Аз по принцип съм почитател на бавните и лирични песни, а Адел е уникален изпълнител. Просто усетих, че точно това е песента, която трябва да изпълня на тази сцена. Мисля, че не сбърках.

Павел & Венци Венц: Подлагаме се на сериозни изпитания!

- Коя е най-смелата ти мечта извън успеха в „Гласът на България”?

- Най-смелата ми мечта е да стигна до сърцата на хората чисто емоционално. За мен емоцията е едно от най-красивите и чисти неща, както и най-голямата награда. Мечтая си един ден да изляза на някоя голяма сцена или стадион, нещо огромно, и хората просто да настръхват, да плачат с мен, да пеят заедно с мен, и да усещат тази мощна емоция.

- Пожелавам ти успех по пътя до финала!

- Благодаря ти от сърце. Тайно се надявам да вървя натам, а това е един път, който пожелавам на всеки да изживее, емоцията е уникална. Каквото стане оттук нататък. За мен най-важна бе реакцията на хората още от първия етап – това бе моята най-голяма награда. Хората ме обсипаха с толкова положителни мисли, че не мога й да си мечтая за друго. Затова и още отсега мога да заявя, че се чувствам като победител!/show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА