logo

Латинка Петрова: Ванга нарече актьорската професия дяволска!

Латинка Петрова: Ванга нарече актьорската професия дяволска!

Латинка Петрова е един ходещ колорит, след който няма как да не се обърнеш. Актрисата винаги е стъпвала здраво на земята, не е допуснала да лети в облаците. Както и да каже всяка истина. Колкото и да боли. И каквото и да й струва. С Лоти, както я наричат, говорим откровено и без преструвка за нещата от живота - за страстите, за старостта, за философията, която те прави по-млад.

- Къде ви заварвам?

- При внучката ми. Чувствам се много добре. Играем си с нея, а когато не играя с нея, играя на сцената (смее се). Постоянно пътувам по представления. Не се спирам. В момента играя в мюзикъла „Бразилски нощи”, както и в „Работно време” на Камен Донев. Като цяло мога да кажа, че живея нормално, по хоризонтала.

- Не можете да се оплачете май от липса на работа и хубави емоции?

- О, не, не бих могла (смее се). А и не бива. Вече станах на 75 и е важно духът да е високо.

- А със здравето как сте?

- Добре съм. Сутрин, обед и вечер апаратът за кръвно ми е на ръчичката. Започнах пак и да плувам, защото това е, което наистина успява да ме поддържа в добра кондиция. За да се чувства добре човек, преди всичко тялото му трябва да бъде в изправност. Грижа се за себе си, уважавам се. Моето любимо плуване е най-доброто нещо, което човек е прекрасно, ако може да си позволи, защото е за здраве, за живот.

- Помните ли, че при едно наше чуване по телефона наскоро, ви уцелих в много интересен момент – да паркирате автомобила си между две коли. И се справихте!

- О, дааа. Точно си говорим с вас и виждам, че колата влиза, буквално на йота разстояние от колите в съседство. И успях (смее се)! Голям дявол съм.

- Това нова кола ли е, защото вашата нали пострада при един потоп в Гърция миналата година?

- Не, същата е, поправихте щетите, изчистихме я и сега си е пак изправна. Само еърбеците не работят, но и това ще се оправи.

- Имате ли страх от природата, особено пък, когато сте била в центъра на подобна стихия?

- Естествено, голям. А Гърция обикновено се асоциира със слънцето, топлото време, хубавия живот. И човек отива там именно заради това, а в моя случай ситуацията се обърна с надолу главата. В един момент виждаш как хората минават с кану по улицата, защото иначе не е възможно да преминеш. Страшно беше. Природата е нещо непредсказуемо, но дано е милостива към България. Човек трябва да се страхува от нея.

- А някакви други страхове?

- Разбира се, страх ме е от възрастта, но и не се влияя от разни писания. Взел някой отчаян статистик да изчислява колко продължавал земния живот, ти го прочиташ в някакъв момент и започваш да се вайкаш – ау, ау, ау, колко работа имам още да свърша, а годините намаляват. Този страх е естествен, но аз гледам изобщо да не се докосвам до такива мисли. Няма смисъл. Да пийнем, да хапнем, пък каквото стане – така мисля. Човек трябва да може да гледа по-философски на нещата, но и философското мислене идва с натрупването на годините, опита, преживяванията. Ако не го прави, човек остарява бързо, бързо, заключва се и се отрича от живота в един момент. Затова и аз изповядвам една своя си религия – за равновесието, на основата на което се крепи и вселената; равновесието във връзките, в семейството, между приятели. При дисбаланс се случват неприятни ситуации.

- Как се постига? Звучи много лесно и ясно на думи, но на практика се оказва доста трудно предизвикателство…

- Така е, да, доста е трудно. Но човек трябва постепенно да се научи на смирение. По-трудно е при младите, но пък когато веднъж човек постигне усещането за равновесие, започва да се балансира и целия живот. Започваш да вървиш по хоризонтала – нямаш нужда да пропадаш, пък да се вдигаш после, възходи, падения и всичко отначало. Всичко това води неизбежно до скъсяване на земния път.

- Преди години Ванга ви казва, че вашата професия – актьорската – е дяволска. Защо?

- Да, така я определи. Но пък, когато човек носи радост и усмивка в околните, значи е на прав път. Но пък и това са моменти, в които дяволът е малко вътре, защото това е професия, които е свързана и с много разочарования, болка, притеснение. Все емоции, които рефлектират върху нервната система. Затова е дяволска. И затова е важно човек да може, колкото е възможно в по-млада възраст, да кодира тази философия – да се радваш на момента, да не се самозабравяш./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай