logo

Актрисата Лорина Камбурова: Животът бързо те учи, че не всички хора са добри

Актрисата Лорина Камбурова: Животът бързо те учи, че не всички хора са добри

Приятелят ми не ми създава проблеми за интимните сцени във филма „Скъпи наследници“

Наскоро красивата актриса Лорина Камбурова бе рожденичка и духна своите 27 свещички. За крехката си възраст успява бързо да се наложи с няколко роли. Последното й превъплъщение е в ролята на Ани от сериала „Скъпи наследници“. Снима редица корици за списания, а хората, които са я чували как пее, остават възхитени. На това му се вика многопластов човек, притежаващ няколко таланта и който се стреми да се развива във всички области, в които е добър. 

Наш репортер разговаря с Лорина за ролите, в които влиза, за гаджето, за предателствата, за уроците, за страховете и пороците. 

- Лорина, от къде идва това прекрасно име? 

- Името си има история. Баща ми го е сънувал, когато майка ми е била бременна. Много са се чудили какво да е името и накрая са решили така да ме кръстят. Каза ми, че съм се появила в съня му и съм му проговорила, че това трябва да е. 

- За съжаление родителите ти си отиват рано от този свят. Кой се грижеше за теб? 

- Баба ми се е грижела за мен, дори когато са били живи родителите ми. Тя е жива, грижи се сама за себе си, понеже аз живея в София. Но все по-често ходя да я виждам. Тя е човекът, който ми изгради характера. Служи ми като пример с всичките кошмарни неща, случили се в живота й, така че няма как да не бъда силна и аз. Сравнявам я с баба Илийца, предполагам си го учил това произведение.  

Звездите от „Скъпи наследници”

- Доволна ли си от ролята си на Ани в сериала „Скъпи наследници“? 

- Основното желание в моята професия е да имам възможност да изиграя различни образи, а не да влизам в стереотипи и клишета. И двете роли, които съм изиграла – Ани в „Скъпи наследници” и Лия във „Връзки” – имат нещо общо. Това са млади хора с проблеми, като всеки човек на тяхната възраст, и търсят себе си. Изиграх два персонажа, които пред погледа на зрителя имаха възможност да се намерят. Харесва ми това, че са с тотално различна чувствителност. Щастлива съм, че имах възможност да открия друго лице в себе си. Във всеки един персонаж слагам и част от себе си в него. 

- По какво най-много си приличаш с твоята героиня и по какво коренно се различавате? 

- Всеки в някакъв етап от живота си е бил изключително несигурен, правил е грешки от това, не вярва на вътрешния си глас, наивен е. Когато бях по-малка от възрастта на Ани аз също бях толкова наивна, вярвах в добротата на хората че всички на тази земя са добри и искат да ти помогнат. Но много бързо животът те учи, че това не е така. Не съм изпадала в ситуациите на Ани, но по тази наивност си приличахме в някаква възраст. А сега си приличаме по този хъс и плам, когато някой ни прецака, да се мобилизираме и да си го върнем тъпкано по възможно най-уважаващ себе си начин – с постижение и контрол. 

Различаваме се по това, че никога не бих прецакала съдбите на други хора в животоспасяващи ситуации, както Ани направи с Борис. Моята героиня нямаше граници и не се усещаше какво причинява на хората. Докато аз предпочитам да стоя още по-затворена, само и само да не наранявам хора. 

- Прави ми впечатление, че актьорският състав много се сближихте покрай този сериал и продължавате да се виждате след края на снимките…. 

- Да, продължаваме... Каним се по представления, концерти, премиери... С каквато и професия да се занимаваш, животът е толкова динамичен, че нямаш чак толкова много време да се виждаш с хората и да си отделяте внимание. Но от време на време си правим сбирки да гледаме заедно „Скъпи наследници”. Създаде се едно хубаво приятелско настроение. Имахме желание този проект да стане позитивен и хората да го харесат. Виждам позитивни отзиви, което за мен е изпълнена мисия от наша страна. 

- Трудни ли са ти любовните сцени? 

- Не, те са част от живота. В началото ми бяха трудни експанзивните сцени, в които има и смърт. Но не е трудно да изиграеш нещо, което и в реалния живот ти се случва. Всеки е имал любовна сцена с някого. Въпрос на търпение и комуникация между партньорите е, за да се случи по най-нормален начин и да изглежда истинско. Защото все пак това е нещо, което ти не си правил с този човек. Това е част от работата. 

- Орлин Павлов или Иво Аръков се целува по-добре? 

- Не си спомням, защото снимките бяха преди година и половина... (смее се) За мен е важно как  е изглеждало на екран и коя целувка въздейства повече на публиката. Аз съм приятелка и с двамата. 

Актрисата с гаджето си

- Имаш ли си приятел и как гледа той на интимните сцени с твоите колеги?

- Имам си вече сериозен приятел, който е много зрял и търпелив. Още от самото начало е наясно с моята професия, така че е поел риска и отговорността да се справи с това. Не ми създава проблеми, защото знае, че това е работа и не влагам чувства. Всеки уважава работата на другия. 

Той се занимава с музика и финанси едновременно. Многопластова личност е. От Варна сме и двамата. Не обича да се говори излишно за него. 

Запознахме се на едно негово парти, той е DJ, след което станахме приятели и после гаджета. 

- Коя твоя роля си запомнила най-силна и има ли такава, която не би изиграла за нищо на света? 

- Старая се да помня всички роли, защото са ми донесли опит. 

Участвала съм и в 5-6 американски  продукции където е още по-различно, защото говориш на друг език. Всяко нещо носи нюанс и ме е обогатило по някакъв начин. Бих изиграла всяка една от ролите си отново. 

А коя не бих изиграла... Не бих си поставила някакви рамки, защото да си артист по душа и природа значи, че си отворен към експерименти и да откриваш нови лица в себе си. Ако имам предразсъдъци, няма да мога да се изградя като многопластов актьор, а аз искам. Така че няма роля, която не бих изиграла. Мислила съм си по този въпрос. 

- Не се ли притесняваш, че от някоя роля може да ти излезе прякор и в живота. Със София Бобчева си говорихме на тази тема, тъй като от ролята и в „Скъпи наледници” на глуповато момиче, някои хора решиха, че в действителност е такава.... 

- Много е тъжно това. Това е нож с две остриета. София е толкова добра в това, което прави, че хората вярват, че е такава и в живота. Това я прави много добра актриса. А че хората я мислят за тъпа и в живота си е техен проблем и издава ниско ниво на култура. За мен София е изключително талантлива и може да разсмее човек и в най-тежкото му състояние. Ще дам пример и с Михаил Билалов , който и до днес си носи прякора Джаро, което означава, че си е изиграл много добре ролята. Едва ли обаче има актьор, който иска завинаги да си остане с това прозвище. 

- Би ли се съгласила да изиграеш проститутка...? 

- Проститутките са много тъжни същества с богата биография и имат много неща зад гърба си, които по един или друг начин са ги накарали да изберат тази професия. Етикетът проститутка е многопластов също. И ако зад този етикет стои една история и ние имаме възможност да я видим на екран и зрителят да я преживее – да, бих изиграла проститутка. 

- От какво се страхуваш? 

- Страхувам се, че понякога това, което правим, хората го разбират погрешно. Действията не винаги са разбрани по правилния начин. Страхувам се, че децата не могат да го приемат по този начин. А артистите и хората на екран се стараем да им дадем пример с постъпките си. Старая се да подбирам всяко свое действие. Понякога правим грешни избори и това влияе на младото българско поколение. От това е най-големият ми страх.

- Остава ли ти свободно време и какво обичаш да правиш? 

- Свободно време винаги имам и в същото време никога нямам. Моята професия е свързана с това винаги да се усъвършенствам. Успявам винаги да си напълня графика с някакви неща. В момента записвам албум с моята банда, в началото на следващата година предстои премиера. Освен това спортувам активно, занимавам се с нови поприща, снимам някакви неща, имам представления, озвучавам... Човек сам избира как да напълни времето си. 

- Спомена за музикален албум, което значи, че сериозно се развиваш и в музикалната сфера? 

- Благодарение на кампанията Indigogo, която е световна сцена за независими артисти, които търсят финансиране, успяхме да съберем някаква сума. Тя не е финалната, ще продължаваме с помощта на много българи и чужденци. С тези пари ние влязохме в студиото да запишем 12 изцяло авторски парчета с групата „Ross’N Lorina”. Работя с музиканти като Васко Кръпката, пианистът на Йълдъз Ибрахимова, барабанистът на Милена Славова, които са ми лични приятели и успяхме да запишем този албум. В началото на следващата година ще има официална премиера, видеа на песните и т.н. Това нещо е плод на 5-годишен труд между мен и Росен Пенчев, с който правим това нещо. Албумът ще се казва „4you” (“За теб/Вас” – б.а.) и пак е избрано с определен тип влияние, което да е позитивно за хората. 

- Кои са твоите пороци? 

- Почти съм ги изчистила. Спрях цигарите преди два месеца и се чувствам по-здрава от всякога. Не пия, не взимам наркотици, не пуша трева, ако ме питаш за такъв тип пороци. Пороците ми по-скоро са към това, че много си разпилявам времето. Искам да направя много неща, а понякога времето не ми стига за нищо. Това за мен е негативно нещо – да търсиш нови неща, но да не можеш да ги довършиш докрай, да не ти стига времето. Това е негативна черта, която бих искала да премахна. 

Интервю на Красимир Красимиров 

Коментирай