logo

Актьорът Любомир Ковачев: Не мога да простя предателство!

Актьорът Любомир Ковачев: Не мога да простя предателство!

Свежата романтична комедия „Съни бийч“ се завръща в ефира на bTV след броени дни, на 26 февруари, когато феновете на сериала ще могат да видят историята на любимите си герои от самото начало. Един от тях несъмнено е Калин, който е блестящо пресъздаден от актьора Любомир Ковачев. Разговорът с него обаче, няма нищо общо с нрава на героя му, защото е откровен и без капка престореност.

 

- „Съни бийч“ започва съвсем скоро и вероятно ще видим от твоя герой Калин още и още изненади. Вярвам, че не си приличаш изобщо с него в реалния си живот и двамата вероятно сте пълни антиподи?

„Съни бийч“ е един огромен успех за българските телевизионни сериали. Той е една от първите по рода си продукции у нас, създадени според световните кино стандарти. С екипа успяхме да разкажем завладяваща история със силни персонажи и най-високо качество на реализацията. Радвам се, че скоро започват снимките на втори сезон. Колкото до моя герой – абсолютно си права, той няма нищо общо с мен. Изобщо не съм от тези хора, които когато имат сериозна връзка, търсят забавление с някой друг.

- В такъв случай вероятно не ти е било лесно да го пресъздаваш, след като е толкова далеч от теб или бъркам?

- Не ми беше чак толкова трудно, той все пак не е някакъв сложен театрален образ. В случая се постарах да вляза в обувките на Калин и да проникна в психиката и начина му на мислене. Наблюдавал съм такива хора – които реагират така, както го прави Калин. Хора, които живеят по този начин. Не харесвам хора, които не играят честно.

- Влизането в чуждите обувки обаче, не помага ли са се премине по-леко през разочарованията от такъв характер в реалния живот, в случай че ги има?

- Интересен въпрос. Не съм преживявал такъв тип ситуации в живота и не знам как бих реагирал в такъв момент. Но ако човекът иска прошка за подобно действие и доказва на практика, че наистина я търси, може и да простя.

- Споменаваш прошка. Какво не би простил?

- Предателство. Това много трудно мога да простя. Някой човек, който ти се пише за истински приятел, в един момент те предава. Това е непростимо.

- Налагало ли се е да го правиш до момента?

- Не, досега не ми се е случвало.

- Ако се върнем към първите години в театъра – вярно ли е, че твой приятел е „виновен“ да започнеш да се занимаваш активно с тази професия?

- Да, мой приятел ме насърчи да участвам в кастинг за статисти за филма „Версанжеторикс“ през 1998 година. Бях твърде плах и срамежлив, но все пак се престраших да отида на този кастинг и бях одобрен. Тогава за пръв път се докоснах до магията на киното и харесах актьорската професия. Това беше момента, в който се влюбих в снимачната площадка.

По ирония на съдбата 11 години покъсно се случи така, че си партнирах с Кристоф Ламбер във филма „Чужденецът“ – той играеше мой баща. Киното показва друг свят, друга епоха, ти влизаш в чужди образи, пресъздаваш ги, а на всичкото отгоре ти и плащат за това. Всичко това много ме увлече. Намирам актьорската професия за много хуманна, особено когато играеш богат образ, защото винаги има какво да кажеш или покажеш чрез него. Така можеш да бъдеш катализатор, вестител на неща, които могат да развълнуват зрителя. Работата на актьора е да докосне емоциите на зрителите, когато това се случи значи си си свършил добре работата.

- Какво следва оттук нататък?

- В момента съм в процес на застой, тъй като заради пандемията много представления ми паднаха, а аз съм на свободна практика, което е доста сложно в тази ситуация.

- Доколкото знам заради карантината си загубил една важна роля във френски сериал?

- Да, така е. Есента на 2020-та бях одобрен и трябваше да участвам, но тогава затвориха всичко. Наложи се да бъда сменен, тъй като излиза прекалено скъпо за продукцията да плаща на външен актьор. Изобщо това, което се случва покрай пандемията, не се отразява добре на никого. Животът вече тече по друг начин не само в България, а и навсякъде другаде по света.

Театрите са изключително ощетени, тъй като работят само с 30% от капацитета на залите си. Аз не разбирам това решение, тъй като зрителите в салона все пак са с маски и почти няма как да се заразят – за разлика от актьорите на сцената. В началото на пандемията хората се притесняваха да ходят на театър, но виждам, че лека полека се връщат и се надявам, че скоро този ритъм ще се възстанови напълно, както е било преди.

- Знам, че в началото, още при първата социална изолация, си изпаднал в депресия…

- Да, а аз не съм от хората, които лесно изпадат в депресия. Но когато ни затвориха започнах да си задавам много въпроси – какво следва оттук нататък, какво друго може да прави. А аз имам и дъщеря, за която да се грижа. Много трудно е за човек, който се занимава с тази професия от 2005-та, изведнъж да се преориентира. Самите размисли по тези въпроси действат много депресивно. Аз съм влюбен в професията си и много трудно мога да си представя да съм далеч от сцената, прожекторите, ролите. Това е като наркотик.

- Какво мислиш за успеха на Мария Бакалова в Холивуд и противоречивите коментари, които има за нея в България?

- Според мен това е гордост за България, защото се случва за първи път. Това момиче е родено с късмет! Не мога да кажа, че съм фен на такъв тип кино, каквото е филма „Борат“, в който тя участва, но не мога да отрека успеха на това младо момиче. Важно как ще си изиграе след това картите. С този успех за нея се отворя един огромен прозорец и е важно как ще продължи. Защото такъв шанс много бързо може да бъде провален.

Това е огромно постижение, но има и много други актьори, които не по-малко го заслужават. Например един Деян Донков. Не само той – Захари Бахаров, Юлиан Вергов... За Деян Донков, който ми е и приятел, мога да кажа, че заслужава много повече да получи подобно признание, отколкото Мария Бакалова, но просто той не е бил видян от тези хора. За този огромен шанс и късмет говоря. А Деян е професионален, истински, завършен актьор, стигнал до много сериозно ниво в актьорската професия./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай