Мъжете по-трудно си признават суеверията, но не и Ненчо Илчев. Актьорът признава, че дължи успехите си на специална късметлийска дреха. Разчита на нея всеки път, когато е на сцената и е сигурен, че тя оказва положително въздействие върху него.
Запитан директно за малката си тайна на успеха, актьорът отвръща с лека усмивка, че у нас „всеки си е башка луд”. Като повечето си колеги и той е на мнение, че много рядко може да се види как актьор си подсвирква с уста в сградата на театъра, особено пък, ако е непосредствено преди представление. За да не го освирква после публиката.
„Чувал съм от по-възрастни колеги също и че не е хубаво да се подстригваш преди премиера, че не бива да се качваш от публиката право на сцената и обратно, а е добре да заобиколиш”, откровен е Илчев. И обяснява как всеки път преди да излезе на сцената, си казва и няколко изречения за късмет. Думите в тях измислил сам и не иска да ги споделя с никого.
„То си е нещо лично мое, което си казвам абсолютно винаги, за да съм спокоен”, обяснява той. И лицето му се озарява при мисълта за колегата му – големият актьор Константин Кисимов, който също бил много суеверен. Той си отива от този свят през 1965 г., но в кулоарите на Народния театър „Иван Вазов” все още се разказват атрактивни истории за прословутите ритуали на големия актьор. Например как вървял на зигзаг, защото стъпвал по определени плочки, как се спирал до определен стълб близо до Военния клуб всеки път, когато отивал към театъра, за да играе представление.
Преди години Ненчо пристига в Театър на армията с малка черна кутия в ръце. На нея пишело на английски език: „Банката на Дракула”. Тайният. „Страшничко ми е, че някак назад се връщаме. Бил съм на всички протести – като се почне от първия през 1989-та, когато дрънкахме с ключове, и се стигне до 1997-ма. Както си стояхме в барчето на театър „Сълза и смях”, някой викна: „Тръгвайте, че стана страшно!” Уж промените в държавата са за хубаво, но пак стана лошо./show.blitz.bg