Първият сезон на кулинарното състезание "Живот на кантар" има своя голям победител и това е чаровната Анна Сапунджиева, която спечели една от най-важните битки в живота си.
Анна е от хората, които зрителите заобичват почти веднага - заради непринуденото, искрено и слънчево присъствие, което имаше във формата от началото до края. Нейната искреност - не само по време на участието й - но и след това - е завладяваща.
Преди да реши да участва в шоуто, което се случва спонтанно, Анна работи като сервитьор в ресторант в Стара Загора. Някои от колегите й системно са я обиждали - уж под формата на шега - но когато шегите са на чужд гръб, винаги излизат солено. Ето тази цена плаща чаровната червенокоска, която днес прави пълен рестарт на живота си.
Разговорът с Анна Сапунджиева е зареждащ и със сигурност може да подейства окриляващо на тези, които по една или друга причина са допускали дори и само една от клопките, през които тя е преминала, за да бъде човекът, който е днес.
- Анна, честита победа! Каква беше първоначалната ти нагласа, влизайки в този формат – повече в посока да отслабнеш или търсеше някаква психологическа трансформация?
- Благодаря много! При мен беше и от двете – първо, тялото много ми пречеше да водя живота, който искам, второ – психически не се чувствах изобщо добре. Бях в някаква депресия и заради това тегло, и заради скорошна раздяла, и имах нужда нещо да ме издърпа от това състояние. Някой да ми помогне, защото усещах, че сама не мога да се справя с тази борба. Видях анонс за този формат и го усетих като точно такава възможност за себе си.
- Тоест, твоята първоначална болка сега е повод за триумф?
- Може би, да.. При мен беше съвкупност от много неща, но и тази болка допринесе осезаемо да изпадна тогава в такова състояние.
- Кое ти беше най-трудно, докато беше в "Живот на кантар"? Глад, режим, промяна на навици…
- О, само да ти кажа, че в "Живот на кантар" нямаше никакъв глад, даже напротив – нашата диетоложка Дерйа искаше много да ядем, което първоначално ми се стори много странно – хем да ядеш толкова много, хем да отслабваш. Но на мен най-трудно ми беше да изградя съвсем нови навици, свързани с храната.
Първата седмица ми беше изключително тежко. Всяка храна за мен се превръщаше в порив за гадене. Буквално повръщах сутрин, обед и вечер. Защото, когато си свикнал на преработените храни и изведнъж започнеш да се храниш с истинска, хубава храна, организмът ти я отхвърля, не я иска, саботира те по всякакъв начин.
Другото, което ми беше трудно също е, че трябваше да свикна с тренировките – сутрин, вечер. Постоянно имах мускулни трески, все нещо ме болеше, но стисках зъби и продължавах. Споделените моменти, които имах с участниците, много ми помагаше да вървя напред.
- Имала си проблем заради преработената храна, но това е интересно, защото в същото време знам, че ти си работила като сервитьор в ресторант в Стара Загора. И там ли е било така?
- То в ресторанта най-лошото беше, че постоянно се завъртах около кухнята и все нещо си хапвах от там. Много лош навик. Въпреки цялото движение, което извършвах на работа, аз качвах килограми и от напитките, които пиех. Например, пиех по две енергийни напитки на ден, много кока кола, а това са хиляди приети калории. Вода не пиех изобщо.
Отделно заради инсулиновата си резистентност, изяждах големи количества храна. А вкъщи също си взимах вредна храна, като утешение, защото се случваше колегите ми да ме обиждат или ядосват.
- В рамките на една година тогава си напълняла с близо 40 килограма, но пък на финала на "Живот на кантар" беше с -47…
- При мен процеса на напълняване беше дълъг. Аз винаги съм била с наднормено тегло от 15-20 кг. над това, което трябва да бъда. След ковид също започнах много да качвам. Започнах да спазвам диета, която изключваше напълно въглехидратите, след което рязко качих 60 кг. Всичко се натрупа едно след друго и даже не разбрах кога съм станала 135 кг. Накрая просто спрях да се тегля на кантара, отчаях се.
- Споменаваш, че колегите ти са те обиждали. Заради килограмите ли? Заради визията? Твърде примитивно е, ако е така…
- Да, заради килограмите. И аз, като защитна реакция, се опитвах да се самоиронизирам пред тях. Но когато се прибирах вкъщи, чувствах обидата, въпреки че пред тях го играех по друг начин. Всъщност бях наранена, изживявах го. И затова се "награждавах" с вкусната вредна храна, после се обвинявах, че го правя.. влязох в порочен кръг.
- Сега, когато ти си успяла да се пребориш не само с килограмите, но си спечелила битката със самата себе си, тези хора, които довчера са те нападали, обиждали, как реагираха? Имаше ли някой, който ти се извини, дори и със задна дата?
- От колегите ми – не. Но се случи мои съученици, които са ме обиждали в училище, да ми пишат, че ми се извиняват. За мен това беше голяма и много приятна изненада.
Явно някои от тях бяха осъзнали какво причиняват на хората с наднормено тегло по този начин. В такива моменти не е правилно да сочиш с пръст и да подиграваш, а да подадеш ръка, ако можеш.
Никой от колегите ми, които ме обиждаха, не ми се обади, дори не ме поздрави за победата в "Живот на кантар".
- Сериозно?! Никой от тях? А ти продължаваш ли да работиш във въпросния ресторант?
- Не. Миналата седмица напуснах и града, и работата си. Вече официално съм в Пловдив, където ще започна нов живот. А иначе от други хора разбрах, че въпросните ми колеги дори се били разсърдили, че съм споменала за това в ефир – защото за тях е било просто шега.
- Е, да, на чужд гръб всякакви шеги са лесни, но болката е била за теб! Поне това можеха да вземат предвид сега, преди да преобразуват вината…
- Така е, но според мен това зависи и от интелигентността на всеки човек. Всеки различно осъзнава. Не им се сърдя. Било, каквото било. Загърбих ги и сега съм щастлива, че вече са зад мен тези хора.
- И какви са плановете сега след този рестарт, който правиш? Как започва първата страница от тази нова история на живота ти?
- Като за начало мисля лятото да попътувам малко из България, да я обиколя, може би с кемпер. След това с най-добрата ми приятелка смятаме да си отворим бар-галерия в Пловдив и да видим какво ще се случи.
Искаме да си продаваме изкуството, в същото време да радваме хората с хубави здравословни лимонади, да пеят някакви готини изпълнители при нас. Такива неща.
- Звучи наистина много свежо и с удоволствие ще те посетя, когато го направиш, за една здравословна лимонада. А някъде в тези планове виждаш ли и нова любов?
- Няма да излъжа, че не ми се иска, но и няма да тръгна да търся настървено някой някъде. Надявам се вселената да ми го поднесе, да срещна своя човек и това да се случи. Моето ще си дойде само при мен. А за лимонадата – с най-голямо удоволствие ще ти направя (усмихва се).
- Разбрах, че си следвала ветеринарна медицина, но не си я завършила. Имаш афинитет към животните. А това смяташ ли някога да го развиеш по някакъв начин?
- Истината е, че имам една далечна идея и по този въпрос, за която не съм споделяла. Смятам да направя хотел за кучета и котки, но това ще е след бара. Нека първо той да заработи, да могат да се оправят и без мен, да има дни, в които да може да ме няма, за да мога да създам и такъв хотел. За мен ще е голямо удоволствие да прекарвам време с животинките.
- Връщам те отново за малко към "Живот на кантар", за да разбера навиците, които придоби по време на участието си, ще продължат ли и в реалния ти живот или ще намалиш малко темпото?
- О, абсолютно. Аз даже в предаването осъзнах, че чрез движение можеш да лекуваш душата си, не само чрез храна, което беше много важен урок за мен. Наистина, когато съм се чувствала зле, докато съм била там, сме правили тренировка, след която всичко се променя към по-добро.
Осъзнах, че спорта, освен здраве, носи и щастие. А пък здравословното хранене беше най-добрия урок, който взех от Дерйа – че храната не е враг, а даже приятел.
Аз и досега не се ограничавам от нищо. Хапвам си всичко, което ми се прияде, не казвам „не може“, но с мярка, не прекалявам. Малко по-сложно е, защото трябва да си направиш план какво да сготвиш, как, продукти, кутийки, но когато го има голямото желание, знанието какво ти носи това, всичко може да се случи.
- Поставила ли си си някаква крайна цел сега? Имаш ли още килограми да сваляш?
- О, да. Тъй като съм висока 165 см., мисля, че около 60 кг. ще са ми малко, тъй като обичам по-оформени жени, затова гоня около 65 кг. Искам да стегна това тяло и Ванко каза, че е плътно до мен в това начинание. Скоро започваме упражнения с тежести и така малко по малко смятам да подобрявам това, което съм постигнала досега, и да го усъвършенствам.
- Пожелавам ти го от сърце, защото си много слънчев и чаровен човек, който създава приятелско усещане дори и от екрана. И съм сигурна, че ще използваш за много хубави цели и наградата от 50 000?
- Много, много ти благодаря. Много мило! За наградата – една част ще инвестирам в този бар-галерия, за който ти споменах. Иначе обмислям да си взема и един кемпер, с който да обикалям България, а защо не и света. И когато имам някой ден семейство, да обикаляме заедно. Това е, което мисля засега, какво ще е оттам нататък, не знам. Пуснала съм се по течението и се надявам да се случват хубави неща.
- "Живот на кантар" ли е най-голямото предизвикателство в твоя живот досега?
- Определено, да. Аз съм човек, който винаги се е криел зад камерата, за да снима другите. Затова това беше огромно предизвикателство за мен – да застана отпред и да ме гледа цяла България. На моменти се чудя как взех изобщо това решение, при положение че не обичам да бъде център на внимание, да се показвам, а то стана точно обратното.
- Съдбата си знае работата, нали знаеш! Подходила си явно интуитивно и не си сгрешила.
- Точно така се получи, да. Съвсем интуитивно е било решението ми тогава./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
