2025 година за Рут Колева не се измерва в месеци или събития, а в едни драматични 24 часа – между раждането на сина ѝ Езра и собствения ѝ рожден ден.
В емоционален пост във фейсбук профила си певицата и културен продуцент разкрива как между кувьоза, реанимацията и страха е продължила да работи, за да оцелее – не като герой, а като човек.
Колева разказва, че на 17 април е родила Езра, а на следващия ден – 18 април – е бил рожденият ѝ ден. Детето е било в кувьоз, тя – в реанимация, без възможност дори да го види. Вместо да се срине, е писала имейли с екипа на Massive Attack – не от амбиция, а като форма на спасение.
"Това не е геройство. Това е моят начин на оцеляване", признава тя. И е категорична, че през тази година е платила висока лична цена – между майчинството и работата е жертвала себе си. И посочва болезнена истина: от жените често се очаква да бъдат „свръхчовеци“ – да издържат, да мълчат и това да се приема за нормално.
Ето как звучи поста й:
"2025-та година за мен се побира в едни 24 часа - между 17 и 18 април.
На 17-ти родих Езра. На 18-ти беше моят (и на брат ми) рожден ден. Езра беше в кувьоз, аз в реанимация, и не можех да го видя. И вместо да откача, седях и пишех имейли с агенцията на Massive Attack.
Това не е геройство. Това е моят начин на оцеляване.
Обичам работата си. Тя ме е спасявала много пъти - и тогава ме спаси от това да се разпадна. Между работата и Езра най-много жертвах себе си. И си давам сметка, че никой няма да каже „евала“ за това. Такова е проклятието да си жена - очаква се да си свръхчовек. Да издържиш. Да си тиха. Да е „нормално“. За първи път в живота си го изпитах толкова брутално, тази година.
През 2025 в България доведох Massive Attack, James Bay, Michael Kiwanuka, Molchat Doma, още много артисти, както и европейския комисар по култура - с когото министърът (на културата) си направи няколко много хубави снимки. Без простичкото „евала“, че някой всъщност е свършил работата.
Не го пиша за признание. Пиша го, за да остане записано. Че културата тук се прави от хора, които плащат лична цена. Че зад „успехите“ стоят безсънни нощи, страх, вина и инат. И че понякога най-голямата победа е просто да не се откажеш.
В този ред на мисли, моето „евала“ тази година отива при следните души.
Хора, които поставиха човешкото пред личния интерес.
Васил Терзиев - който тихо, без шум и без лични претенции помогна София Лайв Фест да се случи. И който се бори сам със зверски схеми и корупция, които с години натрупване са превърнали прекрасния ни град в декор на евтин хорър.
Найден Тодоров - с нечовешкия си талант и присъствие ми върна любовта към сцената и към музиката. И ме накара да се чувствам уверена в себе си, дори когато гласът ми е с тон надолу.
Екипите на София Лайв Фест и Музикалната конференция SoAlive - свръхчовеци. Хора, които ме карат да мечтая за по-добър свят с хора като тях: вярващи, вдъхновяващи и истински.
Пепи - който два месеца носи целия продукционен товар на фестивала на гърба си. Без да ме занимава с нищо.
И на на последно място - всички които излязоха да протестират и казаха ФАКЮ на мръсната свиня.
Заради тези хора си струва.
Вси-чко-то."
