Кончината на великия Йосиф Сърчаджиев на 81-годишна възраст беляза края на една забележителна ера в българския театър и кино. Огромен актьор, ерудит и личност със сложен, противоречив характер, той остави след себе си златни роли, но и затвори последната страница от една от най-обсъжданите семейна драми в арт средите. Десетилетното отчуждение между него и дъщеря му – актрисата Александра Сърчаджиева, така и не бе преодоляно, а актьорът до последно не потърси близост с нея.
Всичко започва в началото на 80-те години на миналия век, когато пламва страстната връзка между огнената и пряма Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. По това време той е женен и пред избора дали да гради ново бъдеще, или да запази брака си, избира да остане при семейството си, пише ПИК.
Пепа Николова взема смелото за онези години решение да задържи детето и на 20 май 1983 г. ражда Александра.
Биологичният ѝ баща обаче отказва да я приеме доброволно. Огорчена от липсата на морална отговорност, Николова търси правата на дъщеря си по съдебен път. След съдебно дело за установяване на бащинство, съдът официално вписва актьора като баща.
Александра получава фамилията му, но това не променя отношението му - той остава напълно дистанциран от живота ѝ.
Най-значимата жена в живота на Сърчаджиев остава съпругата му – сценаристката и режисьорка Райна Томова, с която споделя повече от шест десетилетия до смъртта ѝ през 2024 г. От техния съюз се ражда дъщеря им Ана, а актьорът отглежда и нейния син Пролетсин.
В арт средите често се коментира, че именно Райна е била основната причина за пълното изолиране на Александра от неговия свят.
Дори след загубата на съпругата си обаче, Сърчаджиев не пожелава да се срещне с дъщерята, за която цял живот е бил непознат, и така и не опознава внучката си София Ласкин.
Малката Александра израства в дом, изпълнен с огромната обич на майка ѝ, но без бащина подкрепа. Спомня си, че е виждала майка си да плаче само веднъж - свита между дрехите в гардероба.
Истинският удар за Алекс настъпва през 2006 г., когато Пепа Николова губи битката с тежко заболяване. Едва 22-годишна, останала напълно сама на света, момичето не получава никакъв знак от своя баща.
"Той не се включи по никакъв начин. Просто го нямаше. Насила хубост не става. Не можеш да искаш някой насила да общува с теб", сподели по-късно тя.
През 2011 г. насъбралото се огорчение избухва публично по време на емоционално телевизионно интервю, в което Алекс каза, че за нея той е просто биологичен баща и към него изпитва единствено най-страшното – пълно безразличие.
Години по-късно, през 2016-а, след прекаран инсулт и дълбок вътрешен катарзис, самият Йосиф Сърчаджиев за първи път изразява публично съжаление, че не си говорят с Александра, но реални стъпки към сближаване така и не последват.
Един от най-кошмарните и абсурдни моменти в техните отношения е случайна среща по време на снимачен процес. Докато Алекс снима сериал във вход на жилищна сграда, от съседен апартамент излиза баща ѝ, който просто попитал дали може да мине, за да отиде до магазина.
Нито един от двамата не нарушава дистанцията – той отива на пазар, а тя се отдръпва, за да не го тревожи.
Въпреки дълбоките рани, Александра Сърчаджиева намери сили да извърви своя личен духовен път към пълното освобождаване от миналото.
Чрез автобиографичния си спектакъл "На живо" тя превърна болката в задочна прошка. Днес, вече като родител, тя признава, че не разбира как човек може да живее без детето си, но е категорична, че е изчистила душата си от гнева.
"Когато си тръгнат гневът и обидата, тогава е много хубаво на душата ти. Не можеш да искаш някой насила да общува с теб. Ако той се чувства добре и щастлив по този начин, коя съм аз, за да го съдя?
Като не ме искат, как да тропам с краченца и да викам "Вземи ме, вземи ме, аз съм ти дете"? Но каквото и да е, той е мой баща и аз благодаря на него, че съм на този свят. Наистина прошката е най-великото нещо", каза Александра, слагайки точка на една тъжна семейна сага.
