На морето слънцето е малко, а руснаците още по-малко. В курорта "Свети Влас" на това се гледа не като на драма, а като на трагедия. Ако от време на време по иначе приметените, но пусти улици, премине някоя тежка лимузина, тя не радва наемателите на малки магазинчета за морски принадлежности и кремове за слънце. Те знаят, че онова лъскаво возило никога няма да спре при тях. Дребните търговци разчитат на собствениците на апартаменти, които са мнозинството, което пълни курорта през лятото. А те са главно руснаци.
Но за да дойде руснакът до България сега, той трябва да отиде до Истанбул. Там да хване друг самолет, да лети още час и чак тогава ще кацне на наша земя. По пътя обаче, зажаднелият за море курортист ще трябва да плати два PCR теста, за всеки член от семейството си, което прави сметката му доста дебела.
Дано Путин по-бързо пусне директните полети от Москва до България - молят се собствениците на кръчмички и кафенета и не пропускат да приканят поредния случаен минувач да седне при тях. Дори за едно кафе.
В тази сложна ситуация по-простичко гледа на нещата един десетгодишен търговец от Москва. Момчето е наредило направо на улицата дребната си стока: книжки, куклички, пластмасови пистолет и всичко, което е успяло да събере сред играчките си Стоката се продава за: Кой колкото даде. Вече е спечелил тридесет лева. Трябват му още сто и двадесет, за да купи обици за рождения ден на майка си. Целта е ясна и се надява, че до определената дата, да я реализира.
Журналистите също си имат цел: достойна, честна, независима от властта и извеждаща на бял свят истината, журналистика. Но за разлика от малкото русначе, те не се наемат с дата, до която ще я постигнат. Защото, както се казва, за да стане всичко това, има много препятствия: парите, властта /която и да е, тя е против тези работи/, автоцензурата, агресивните социални медии, които като термити гризят и завземат територията й.
Българската телевизионна журналистика има проблем. И това бе определено като лоша новина в събота вечер, когато за единадесети път се връчваха наградите "Свети Влас". Часове преди това, по време на дискусията за нейното състояние, някой не се посвени да каже:
"Хората гледат телевизия с отвръщение.
А факта, че има учредена награда "Златна мисирка" и много кандидати да я вземат, говори за професионалното ниво на някои от репортерите и водещите. Заприличваме на телевизията на Северна Корея и затова ни отреждат 112-то място по свобода на словото в световен мащаб - заключи критикарят."
Така без жал се бичуваха телезизионните асове. Бъркаха до край в раната, но ще им помогне ли това да достигнат желаните професионални висоти, не можа да се разбере. Защото Хайтов го е казал: „Едно е да искаш... трето и четвърто да го направиш. И то, при условие че у нас все още действа не този Закон за медиите, който им се иска, а другият, чийто първа точка гласи:
"Който плаща, той поръчва музиката".
Все пак, редно е да се каже, че през тези черни облаци и мъгла, от време на време, макар и трудно, пробива и някой слънчев лъч. Точно тях се опитва да открие и поощри т. н. "Кръг 11", в който влизат професори, телевизионни асове от близкото минало, критици, специалисти, един композитор и жури, което, поне както твърди председателят на Стружението организатор на конкурса Иван Гарелов, се старае да бъде до болка обективно.
Дванадесет представители на различни телевизии бяха номинираните тази година. Броят на фаворитите обаче, предварително намаля с няколко, защото според регламента на конкурса, победител може да е само този, който лично дойде и си получи наградата. Няма обективни причини, които да извинят отсъствието. По тази причина рано отпадна от борбата един от силните номинирани - любимецът на милиони зрители Георги Любенов. Той, заради предаването си в събота е неделя, е обречен да си стои в София и няма как да долети до "Свети Влас". Значи нама й да спечели.
Счупеното носи щастие. Това клише стана лайтмотив на церемонията по награждаването, след като плакета на носителя на голямата награда, падна на пода и се строши. Преди това друг негов събрат преживя същото, но оцеля. Този два факта говорят за напрежението и вълнението, с което статуетките са се предаваха от едни треперещи ръце в други.
В крайна сметка голямата награда "Свети Влас" 2021 година получи водещият на "Здравей България" по Нова тв - Виктор Николаев. Тя бе придружена с един любопитен спомен на Иван Гарелов: Когато Виктор, като голяма звезда сред радиоводещите, бил поканен да работи в "Панорама", той е бил категоричен: Не съм роден за телевизия. Времето по-късно показа, че понякога и сам човек не знае за какво е роден.
Един млад репортер, Димитър Иванов от bTV, спечели приз за репортажа си за санаториума в село Радунци. Само за пет години той от цъфтящ комплекс се е превърнал в руина. Един от героите на филма определя съдбата му като символ на държавата ни. Авторът се надява да не е така.
Помните ли предаването, в което час и половина един болен, късно вечерта, стоя в линейка пред болницата и бере душа. В същото време лекарите се суетят и няма кой да го приеме. На авторката му, Мария Костова от БНТ, този блестящ материал донесе поредната достойна награда, а на столичната "Спешна помощ" – шестнадесет линейки. Всекиму според заслуженото.
Николай Колев от БНТ получи приз, за това, че тринадесет години е водил едно сложно предаване "Библиотеката". Тъжната му констатация обаче бе, че наградата идва шест месеца, след като е отстранен от него.
Подобна горчивина изпитваше и легендата Симеон Идакиев - мъжът който десетилия обикаля света с един автомобил и една камера, та покрай него и ние го видяхме. Пътешественикът, който бе възнаграден за цялостно творчество, не скри, че намира за странно, след като тридесет години е бил в БНТ, предложението за номинацията му да дойде от Военния телевизионен канал, в който работи в момента.
Наред със стиховете си големият поет Атанас Далчев ще бъде запомнен и с една мъдрост:
"В България таланти много, характери малко."
Водещата на "Алтернативата" по“ TV 1 Светла Петрова е от групата на "малкото". Тя получи специалната награда за характер, професионализъм и гражданска смелост. Качества, вече доста дефицитни в професията телевизионен журналист.
На финала вино пиха и наградените, и останалите. Кой от мъка, кой от радост, но всички и до след полунощ./show.blitz.bg
Исак ГОЗЕС
