logo

В Харан пържат яйца на слънцето, температурата достига 60 градуса

В Харан пържат яйца на слънцето, температурата достига 60 градуса

В Харан, когато им заври мозъка, стрелят по слънцето. Плашат го, молят му се и се надяват да се укроти малко. Миналата година температурата е достигнала шестдесет градуса по Целзий. Дори камилите се спаружили като анорексични. Но от това, иначе, бедствено природно явление, имало и известна полза. Благодарение на него пестили енергия. Пържели яйцата, независимо дали бъркани, на очи или приготвени като омлет, на слънцето. Пет минути били достатъчни, иначе прегаряли.

„ Град Харан е бил основан още през 2000 г. преди Христа като търговски преден пост в Ур, разположен на основен търговски път в северна Месопотамия. Името му произлиза от шумерски и акадски и означава „пътуване”, „керван” или „кръстопът”.

Векове на ред той е бил важен асирийски град, известен с храма на Син, бога на Луната.“ Така е според всезнаещата „Укипедия“. Местните жители обаче бързат да я опровергаят, като добавят още хиляда години към възрастта на града си. Такава е според тях историческата истина и те са готови да спорят, за да я защитят. По един факт обаче, не се спори, че в Харан е живял в Авраам. Известно, че той е прекъснал  за две години пътуването си oт Шанлъурфа на юг, към Ханан и останал в Харан. Баща му Тара е завършил земните си дни тук, а възрастен мъж е бил изпратен наоколо, за да търси жена на сина му Исаак. Всичко това дава право на харанци, които говорят арабски и турски , да считат библейския пророк за свой далечен прадядо.

Днес Харан, който е на крачка от сирийската граница и на четиридесет километра от размирния Алепо, се дели на две. Новият модерен град, малко над 7000 жители, живее в 21 век. В него наскоро бе издигнат паметник на президента Ердоган, спиращ с ръка танк, по време на опита за преврат от преди две години. Древното селище пък, е застинало хилядолетия назад.

Но заради миналото, се надяват, в него да идват поне две милиона туристи на година. Твърдят, че имат какво да им покажат.

За петнадесетина минути пеш се стига от старото селище с конусовидните покриви до храма в чест бога на луната Син-двете най-големи забележителности на Харан. Останките от стените на святото място, помнят тежки битки, разрушения и смърт. Тук е бил убит римският император Карака.

Кулата на джамията, която се е издигала над храма, някога е била 75 метра, сега е около четиридесет. Редом с нея са руините на най-стария ислямски университет в света. Големи учени са правили в него велики открития. Астрологът Бен Атали е изчислил разстоянието до луната, а негов колега е открил нулата. Чингис Хан пък е разрушил всичко. Така, че всеки е вършел това, на което е способности.

При четиридесет градуса на сянка Халил Казил се чувства добре. Той е собственик, гид и вдъхновител на единствения частен музей тук. Когато строил дома си, прадядо му Биси едва ли си е мислил, че ще стане толкова забележително място. Той дошъл от Сирия, останал в Харам и по време на градежа се е съобразил с тогавашната местната архитектурна мода. Основното в нея е, че покривите са конусовидни. Дупката на върха им изпълнява ролята на климатик и е източник на светлината. Къщите са изработени от печени тухли, нещо авангардно за времето си и после са замазани с глина. Някога те си били хиляда. Такива селища днес има само на три места в света: В Харан, Дамаск и италианския град Пуля.

Прадядото на Халил и имал девет жени и 46 наследника. Внукът засега е далеч по- назад- с една съпруга и четири деца. Той обаче е само на тридесет и има достатъччно време да поработи по демографията на нацията. А и не крие амбициите си, да докаже, че е истински наследник на знаменития си дядо.

Едно от историческите удоволствия, което може да изпита всеки, поседнал под навеса постлан с пъстри черги в музея на Халил, е да пие кафе мърра и айрян с каймак, колкото Айфеловата кула.

Мъррата не е просто напитка. Тя е събитие, увещава Халил. При приготването му се използват смлени зърна получени след кръстоска на чамфастък и кафе. Варят се осем часа и се прибава куркомат. След употреба чашите не се мият. Ако двама пият от една и съща чаша, няма да се разделят четиридесет години. Богатите пък непременно хвърлят на дъното й злато. В последно време това не се случва. Днешните богати са на Малдивите

Всяка от двадесет и двете стаи на музея е годна за живеене. В едната е устроена кухнята. Другата, би могла да се нарече модно студио. В него всеки може да се облече с традиционна за тук дреха , да налоши шамия и да се вживее в ролята на манекен, ангажиран в поредната си фотосесия. За това обаче няма да получи хонорар Напротив, ще плати пет лири. Но срещу тия 2,50 лева, дълго ще може да се се хвали пред деца и внуци.

Исак Гозес

Коментирай