Отец Габриеле е симпатичен на вид старец, а всъщност е само на 46 години. Доказва го с личната си карта. Вижте. Дългата му бяла брада, прибавя поне още две десетилетия към рождената му дата. Той е монах в манастира "Дайруф Зохра". Говори английски лошо, но с чувство за хумор. Докато младичките красиви туристки го снимат, той фотографира тях.
Казва, че не знае кой е вселенския патрирх Въртуламей, въпреки че и двамата проповядват една религия - християнството и живеят в една държава - Турция. Но ги делят 1500 километра! Толкова е приблизително разстоянието от град Мардин, в близост на който се намира манастира, и Истанбул.
Отец Габриел принадлежи към обществото на сурианите. Те се наричат първите християни и в света са около милион. Говорят диалект на Исусовия език - арамейски, а за пророведите си ползват класическия му вариант. Векове наред са гонени, преследвани, разселвани, част от тях стигат чак до Индия. В областта Мардин са останали около 5000.
"Дайруф Зохра" е един от трите им големи храма. Построен е през 1500 години. Някога тук са служили 25 монаха сега са трима.
Отец Габриел ни повежда из любиринтите на светата обител. Спуска се по стръмни каменни стълби, които водят към помещението, където се е извършвало жертвопринушението. Посочва и мястото, където са колили са животните. Един отвор в стената пропуска сноп светлина. Той знак за почитта и преклонението на вярващите пред слънцето.
Една от трите църкви към манастира се нарича "Света Мария".
Тя няма изографисаните стени на нашите храмове. Обстановката е скромна, дори аскетична. Няколко икони, постамент, на който е поставена библията. Трон на четиристотин години, украсен щедро с красиви орнаменти от слонова кост, като че ли е най-луксозната вещ тук. На него сяда владиката. Когато дойде.
В друга молитвена зала, завеса закрива олтара. Пред се чете стария завет, когато тя се отвори, се разказва историята на Христос. В съседство с коритото, в който се извършват кръщенетата, има малка печатарска машина. С този подарък е от английската кралица Виктория, са написана първите латински букви в Турция.
Въобще думите първи, най-стар, единствен, тук, в сърцето на древна Месопотамия и Анадола, недалеч от границата със Сирия, се чуват твърде често. По тези живот е кипял от дълбока древност. Млади са само новите квартали на Мардин. Те са издигнати през последните десет години.
Един четиристаен апартамент в красивите, модерни сгради струва около 100 000 лева. Но туристите не ходят там. Защото старата част на града е истински рай за кулинари, историци, фотографи и любители на пъстрата източна гледка.
В музея всичко е като у нас: грънците, диканите, дантелите, дървеното рало. Навън, първото, което ви прадлагат са захаросаните шарени бадеми, после са конете, с които ви канят разходка и кафенетата, и хладните кафенета.
Конете, освен да разхождат гостите имат и друга една много важна задача. Когато падне сняг, те едиствено могат да издърпат миниатюрните градските автобуси по тясните стръмни улички.
На стотина километра от Мардин се намира градчето Мидият. Магистралата на места се приближава на броени метри от турско-сирийската. Каменна ограда разделя двете държави и близките й села. Високи насипни бункери приютават охранителите. Тези съоражение единствено подсказват, че оттатък на растояние, видимо с просто око, се намира друга страна, в която от години се води война.
Мидият с основание се нарича столица на суриатите. Тук, за разлика от другите градове в Турция, където алкохол не се рекламира, местното вино, изработено по специална рецепта, се продава навсякъде по централната улица. То наред с филиграмните накити от сребро, са запазените марки на района. Занаятите осигуряват не само хляба, правят майсторите богати.
Типичен пример е близкото селце Карфо, изградено на мястото на едноименото древно селище, в което днес няма нито една стара къща. В ресторанта в центъра, отличаващ се скромно обзавеждане, вместо типичните за страната кепаби и кюфтета, се сервират само пици. Вариантите са повече от десет и за да ги опитат, идват хора от цялата околност.
Който посети Мидият, разбира се, непременно се качва на терасата на конака. Старинната сграда, както и целия град, са любим терен за снимки на създателите на турските сериали. От горе каменният град изглежда като излязъл от призките. Голямата му забележителност обаче, е на няколко километра извън него.
Манастирът "Мор Габриел (Свети Габриел) е втората по значимост светиня за сурианите след Божи гроб в Йерусалим. Който го посети седем пъти става хаджия, казват те и добавят, че "Мор Габриел" е първият християнски храм в света.
Красив, след последната си реставрация през 1993-та, манастирът е на възраст 1622 години. Основан е през 397 ог Светиите Самуил и Симеон. Разцвета му обаче, настъпва, когато, през VII век в него идва Свети Гавраил (Габриел) - философ, лекар, учен.
Една от забележителностите на обителта е гробницата. В нея един върху друг, в продължение на 16 века са погребани над десет хиляди духовници, служили тук. В нея са и гробовета на Габриел и Самуил. Сромни пирамидки, говорещи за аскетичня живот, който са водили двамата светии.
Според легендата по някой време смъртта станала често явление сред обитателите на манастрира. Тогава те извадили нетленното тяло на Габриел и го сложили седнало на олтара. Така болестите секнали. Да се погребват висши духовници седнали, с лице на изток, тук е традиция. Счита се, че така първи ще видят идващия Христос.
В центъра на манастира се намира великата църква, в която и днес се провеждат проповеди. Между дебелите му стени е имало килии, които са живеели монасите. Те не трябвало спят и се хранят и за да се задържат прави, вързвали косите си за тавана. Така поне гласи друга легенда. Както и че първото вино е направено тук. Доказателство са огромните глинени съдове, и бутилките с елексира, които се продават в сувенирното магазинче към манастира. Едната струва 26 лева./show.blitz.bg
Исак ГОЗЕС
