Преди броени дни джип преобърна линейка в Ямбол. Лекарката и шофьорът, бързали да спасят нечий човешки живот, за щастие останаха живи, но получиха тежки травми. През годините техни колеги обаче не са имали този късмет. Случаите на загинали медици при изпълнение на професионалния си дълг, надминава 130. Много повече са героите и извън тази професия, пожертвали се, за да спасят живота на другите.
На 15 август на много места в страната ще прозвучат сирени. За мнозина това ще се стори странно. Този паметен акт, все още не е получил заслужаващата популярност. А редно е за него да знае всеки българин. И да поспре и помълчи за минути. Защото хората, заради чийто героизъм вият сирените, го заслужават.
Вече няколко години България отбелязва Деня на спасението. Той е в памет на стотиците наши сънародници, загинали, за да оцелеят други. Датата е свързана с гибелта на доктор Стефан Черкезов, чийто име днес носи търновската болница.
Той е само на 27 години, участъков лекар в село Стрелец, когато автобуса, в който пътува, при сблъсък с бетоновоз, пламва. В него има 47 пътници. Лекарят започва да ги вади един по един. Чуват се викове, стенания, плач. Стихията бушува. Бялата найлонова риза се стопява върху гърба му. Пламва и косата. Опитва се, да я загаси с ръце. Линейките вече са на мястото на катастрофата. Колегите му бързат да го приберат. Той отказва. Карайте другите, настоява, и отново се хвърля в огъня. Когато и последният 47-и човек е спасен и заминал за болницата, д-р Черкезов тръгва пеш. Последната линейка го прибира. В болницата настоява: Погрижете се за другите, аз умирам. На следващия ден и това се случва. Преди да издъхне, моли съпругата си Лидия: Кажи на татко, че ненапразно си е хабил парите, за да ме изучи. Станах лекар. В този ден тя е само на 22 години, но ще последва мъжа си си в любимата му професията. Същото ще направи и дъщеря им Антония.
България е първата и единствена страна в Европейския съюз, а може би и в света, която по силата на правителствен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора, които са се обрекли заради другитe. В тяхна памет звучи „Химнът на спасителите“, песента на Емил Димитров, по текст на Илия Велчев „Ако си дал“.
В достойния списък на тези герои е и Пламен Петков, удостоен с кралския Орден на храброст на Великобритания, който се дава за изключителни прояви на смелост.
На 26 май 2012 година в град Съсекс Пламен се разхожда край брега на морето, когато чува сърцераздирателен женски вик. Дете се дави, а майката ужасена търси помощ. Тай скача във водата, достига момиченцето и успява да го измъкне живо. Малко след това губи съзнание. Лекарите пристигат с хеликоптер, но не успяват да му помогнат.
Преди няколко години операторът Гриша Комитски,измъкна от мъртвото вълнение на Черво море петдесетгодишна рускиня, но сам не успя да достигне до брега. А Петър Тодоров и Христо Стефанов, мъже в разцвета на силите си, на 12 юли 2012 година отнесоха до давещо се момиче, след което вълните ги погълна и с това свърши достойния им земен път.
Минният спасител от Мадан Илия Щинков, пък вадил десетки затрупани в забоя свои колеги, дни преди да се пенсионира загина. Скала смазва главата му.
Юлиан Манздалов успява да извади няколко дечица от заклещения в река Лим автобус, но в крайна сметка се удавя от изтощение и премръзване.
Матросът старшина Димитър Димитров изхвърля от трюма пламнал детонатор. Корабът, в който има 57 моряци и е пълен с мини и торпеда, оцелява.
Много лекари хирурзи са умирали от напрежение и изтощение на операционната маса. Медицинската сестра Радина Стоева след слято нощно и дневно дежурство почива на трамвайната спирка пет дни преди сватбата си. Тогава е само на 32 години.
Този, който е спасил един човешки живот, е спасил цялото човечество, според евреите.
Не цялото човечество, но град Пирея е спасил капитан Иван Томов и няколко члена от екипажа на кораба му. Десетилетия обаче за тях не се говори. Днес на капитана е кръстена една улица във Варна и площадът в родното му село Автимово, Видинско.
Иван Томов загива на 30 май 1941 години в Гърция. Той е командва кораба “Мария-Луиза”, който е пренасял боеприпаси за войските на Райха. Точно това е причина за дългото мълчание около него и героичния му подвиг, сякаш той е решил България да стане съюзник на Германия.
Какво се случва на този трагичен предпоследен ден на май. В 6,30 часа сутринта вахтеният моряк Васил Илиев забелязва, че от шести хамбар се процежда гъст дим. Веднага е обявена тревога. Целият екипаж се хвърля на бой с огъня. От брега четири пожарни ги обливат с вода, но почти без ефект. Битката със стихията изглежда загубена. Изходът е корабът да бъде потопен на място. Но за това е нужен поне един час, страшно много време, в което той може да се взриви. А складовете в пристанището в Пирея са пълно с боеприпаси. То е огромна бомба, която ако избухне ще унищожи целия град.
И тогава Иван Томов нарежда екипажът да слезе на брега. На кораба остават само помощниците му и машинистите за маневра. Два влекача започват да теглят горящата крепост навътре в морето. Командирът брои секундите. Корпусът на огромния съд се тресе. Той е вече на километър от кея. Следва втора заповед: Всички без изключение да напуснат. - Той остава сам.
Две мощни детонации разтърсват кораба, разцепват го на две и скоро той е на дъното. Ударната вълна помита пристанищни съоръжения, пламват и потъват италианския кораб “Албатрос“ и немския “Аликанте”. Има разрушения, но градът е спасен.
Освен Иван Томов, загиват първият помощник Георги Бобев и старшият помощник Петър Чаракчиев, Георги Кръстев, Георги Винаров. Със счупен крак Веселин Георгиев (Фоса) успява да се прехвърли през борда. Във Варна, дълго трие от стените некролога си.
За такива като капитан Томов, доктор Черкезов, Пламен Петков и още много други, понякога и незнайни герои, ще вият сирените на 15 август. За да се помни техния подвиг.
Исак Гозес
