"Момчето си отиде". Филип Трифонов отлетя към по-добрия свят. И както обикновено се случва, този печален факт бе последван от водопад от суперлативи: колко талантлив е бил, колко незабравими и значими са ролите, които е изиграл, колко свестен и достоен човек сме загубили, колко много ще липсва на родната култура. Сигурно той е искал да чуе това, докато е жив. Но не му се случи. Както и на много други като него. Нищо ново под слънцето.
Да, Филип беше забележителен актьор, но малцина знаят за другия талант на Трифонов. В юношестките си години той е бил считан за една от младите надежди на българския бокс. Камен Петров, журналист и телевизионен, коментатор, приятел и съотборник на Филип от онова време си спомня:
"Беше юноша. Аз бях от батковците. Треньор му беше бате Коце Замората, легенда в бокса. Филип беше много запален, само за година и половина напредна страшно и треньорът реши да го пусне в градското първенство на София за юноши. По това време то беше много сериозно състезание. Претендентът трябваше да пребори поне 4-5 противника, за да стигне до финала. Филип успя. Оставаше му само една битка до върха. Срещу него щеше да се изправи славистът с прякор Скерцата.
В предния си мач Скерцата бе победил противника си с тежък нокаут. Това притесни Замората и той започва да се колебае. Страхуваше се, че и Филип може да да бъде последван от същата тежка участ. Трифонов обаче да играе. Беше много настоятелен. И в крайна сметка излезе и направо преби от бой другия боксьор. Така стана шампион на София."
Тогава започва да се говори, че в негово лице се е родил нов талантлив боксьор, който ще дръпне много нагоре. Това е и причината Васил Костов да го вземе в боксовата школа на ЦСКА, където да отбива военната си служба. По това време Камен е вече стар войник. И с Филип се събират под един флаг. Петров си помня си, как го е ечил да прескочи оградата на казармата, тогава близо до сегашния Музей на земята. ЦСКА е шампион на България. Екипът на младите армейци е много сериозен, селекцията безжалостна, там не можеше да попадне всеки .
Камен Петров продължава със спомените си така:
"В отбора имаше много силна група млади боксьри: Симеон Георгиев, Илия Аспарухов и други. Филип беше в една категория с Петър Стойчев, изключителен боксьор, станал рано европейски шампион. Може би затова Васил Костов предпочиташе на състезания да пуска него. Това като че ли обезсърчи Фипо и той се ориентира към другия си любим спорт - ските.
След казармата Филип става каскадьор в киноцентъра. И това е съвсем логично. Той е спортно момче, с хубаво тяло и красиво лице. Наред с каскадите му дават и някакви малки роли. Навярно тогава е решил да стане актьор. Останалото е известно. Влиза в ВИТИЗ в класа на Апостол Карамитев. Във втори курс играе Ран в „Момчето си отива“ и за една нощ става звезда .
Но въпреки популярността си той остана приятел на боксьорите, продължава разказа си Камен. Много често беше с нас. Изглежда му беше приятно. Славата не бе го променила. Остана си същия скромен приятел. Всъщност той си беше такъв. Това, че беше вече значим интелектуалец , не му пречеше бързо включва на ръбатия и малко гаменски език на компанията.
С промените след 10 номври 1989 година театрите и киното буквално хлопват вратите си. За артистите настъпват тежки дни. Филип решава да търси спасение от безисходицата в Германия. Пред да тръгне обаче, говори със своя приятел, който междувремено е завършил висше образование в Берлин и добре познава страната. Това, което чува съвсем не звучи окуражително. Камен си спомня :
"Казах му: Ти си луд. Няма да ти хареса. Имаш ли представа къде отиваш. Тук са приятелите ти, като минеш по Раковска, всеки втори ти казва здрасти. Не знаеш езика, там се живее трудно, ще бъдеш чужд, сам. А тук какво да правя-отвърна ми Фипо.- Ще отита и ще работя там. Нямам изход.
Когато Трифонов заминава в немския му речник има само една дума Ya /Да/. И каквото и да го питат: можеш ли да лепиш плочки, можел ли да боядисваш, да зидаш, да караш камион, той отговаря: Да. Някакви поляци го вземат в бригадата си, но бързо разбират, че не става за строител. Той обаче вече им е станал симпатичен и му дават да кара някакъв камион. В началото новата професия се сторила доста страшна за актьора, но бързо свикнал и цели две-три години въртял волана. После се завръща в България и отнова се захваща с театъра.
"Веднъж Филип дойде в малката ми къща в Пасарел. "Тук е рая", каза - възхитен от красотата на планината, езерото, меда, който бликаше от кошерите. Веднага започнаха да му идват идеи. Той още като боксьор си беше такъв, мислещ боец. В този спорт човек, който не е свободен, който не може да импровизира на ринга, не стига далеч. Може би умението на Филип да ипровизира на сцената и екрана, донякъде идваше от спорта. Филип веднага предложи да дойдат и снимат някакъв филм в двора на вилата ми. Помислих, че се шегува. Не познах.
Филмът е по разказ на Палми Ранчев и се казва "Малко късмет за по-късно". Това е историята на един боксьор. Главната роля изпълнява от актьора Явор Йорданов, също някога надявал ръкавиците. Филип Трифонов изпълнява второстепенна роля , но Камен отбелязва, че фактически той дърпал конците на продукцията, подхвърлял идеи и всички го слушали. Сред "актьорите" били и доста от старите му приятели от ринга Емил Чупрински, Мартин Кръстев, Тотьо Кръстев. Между тях и Илия Аспарухов.
Към него съдбата била най-жестока. С годините той загубил напълно зрението си. Филип останал до него докрай. Той се грижил за стария си приятел, пазарувал му, извеждал го на разходка, помагал му с каквото може. Двамата си говорили по телефона цял час само ден преди актьорът да си отиде от този свят ,
Камен си спомня, че Филип много се надявал да получи персонална пенсия за заслугите си към българската култура. Подчертавал, че все пак е играл поне в пет от десетте най-добри български филма за 20-ти век. Когато това не станало, много се огорчил. Чувствал се предаден от своите. Трудно укротявал нервите си. Може би това и смъртта на съпругата му години преди това, го приближили към фаталния край. Толкова неочакван и толкова тъжен.
Камен Петров е журналист и телевизионен коментатор. Той бе един от двамата българи, на които интернет телевизията DAZN повери коментаторския пулт на мача Кубрат Пулев-Джошуа в Лондон./show.blitz.bg
Подготви: Исак ГОЗЕС
