Брутална изповед на нарязаната Дебора от Стара Загора: Носех чуждо тяло

В публикацията си Дебора описва с покъртителни детайли не само физическата, но и дълбоката душевна травма от преживяното

https://show.blitz.bg/istorii/brutalna-izpoved-na-naryazanata-debora-ot-stara-zagora-noseh-chuzhdo-tyalo Show.blitz.bg
Брутална изповед на нарязаната Дебора от Стара Загора: Носех чуждо тяло

Дебора Михайлова от Стара Загора, момичето, чиято съдба обедини България в борбата срещу насилието, публикува днес разтърсваща и емоционална изповед в социалните мрежи.

Точно две години след бруталното нападение с макетно ножче от бившия ѝ приятел, тя се обърна към хилядите си последователи с думи за болката, белезите и силата да продължиш напред, като целта ѝ е да вдъхне кураж на всеки, изпаднал в беда.

В публикацията си Дебора описва с покъртителни детайли не само физическата, но и дълбоката душевна травма от преживяното. „Преди точно две години, на тази дата, преживях нещо, което не се забравя. Не беше просто болка. Беше болката, която не се преживява. Само се носи. Цял живот“, започва тя.

Тя връща спомените си към тежките дни в болницата, когато е била напълно зависима от чужда помощ, изпитвайки „срам“ и „унижение“. „Тялото ми се беше предало. Катетърът, болката, срамът... всичко ме разкъсваше. Не можех да се къпя. Не можех да стигна сама до тоалетната“, споделя Дебора.

Един от най-силните моменти в разказа ѝ е споменът за нейната майка, която я почиствала с мокри кърпички. „Оттогава дори миризмата на онези кърпички ме хвърля обратно там – в болницата, в унижението, в тишината, която крещи“, пише тя.

В изповедта си младото момиче разказва и за белезите, които остават завинаги по тялото и в душата ѝ. „Те са гравирани в кожата ми. Като карта на ада, през който минах – и оцелявах“, казва Дебора, но веднага след това превръща болката в символ на сила: „Тези белези не ме срамуват. Те ме изграждат.“

Тя подчертава, че споделя историята си не за да търси съжаление, а за да покаже на другите какво означава „да се изправиш от нулата“ и да благодари за огромната подкрепа, която е получила. „Вашата подкрепа ми даде криле, когато аз имах само рани“, пише тя.

Публикацията завършва с мощно послание за надежда към всички, които страдат в момента: „Ако някой чете това и страда – нека знае: ти не си сам. Това, което носиш – болка, белези, страх – не те прави слаб. Те просто доказват, че още си тук. И че утре има. Колкото и да боли.“

Постът на Дебора бързо събра хиляди реакции на съпричастност и подкрепа, за пореден път напомняйки за силата на човешкия дух и необходимостта от непримиримост към насилието./show.blitz.bg

Горещи

Коментирай
2 Коментара
Alex
преди 11 месеца

Кой те научи,бе,моме,на този изискан език.Ааа,помня,ти беше ученичка по онова време.Завърши ли школото?Щото за "другия" занаят си го знаеше,де.А чии го търсеше при бате ти Гошо посред нощите и къде са тия прословути 400 шева?!

Откажи
Sara
преди 3 месеца

Вие нещо сте мръднал ? Или да не би да сте привърженик на оня мизерник дето я обезобрази? Младо момиче по никакъв начин не заслужаваше да я режат на месо с макетно ножче. Дано на вас или на някой любим човек да се случи същото за да се усетите как се изразявате . Бай Ганьо си е Бай Ганьо.

Откажи