logo

Жената-каучук  Сирма Добрева: 100 000 души на ден гледаха шоуто ни в Макао

Жената-каучук Сирма Добрева: 100 000 души на ден гледаха шоуто ни в Макао

Сирма Добрева е една от най-успешните вариатетни артисти в България. Наричат я жената--каучук. От малка свири на пиано и тренира акробатика. Завършва спортно училище в родния си Плевен. На 14 години тръгва с артистични трупи на турнета в Австрия и Швейцария.

Уникални са самостоятелните й номера: „Сейфът“ и „Русалка“, с изключителния трикс "Цангебис". А в последните години с голям успех триумфира, създадената от нея първа и единствена в света трупа за акробатика върху фасади на сгради-„Канетикс“.

- Заради коронаворуса, всички концерти, шоупрограми и т.н. изчезнаха. Как се справяте вие?

- За последен път играх пред публика през февруари. Вече почти девет месеца не съм излизала на сцена. Странно ми е и много необичайно. Започнах да работя на четиринадесет години, но никога не съм имала толкова дълга пауза. Въпреки това обаче, се чувствам добре, защото намерих време да помисля и направя неща, които дълго съм отлагала.

- Струва ли си да се изразходват сили за подготовка на номера, чиято съдба е неизвестна и със сигурност скоро няма да видят бял свят? Как мотивирате в това сложно време хората, с които работите?

- В изкуството всичко си струва, защото то е вечно. Мотивацията наистина е трудно нещо. Особено сега. И въпреки това през лятото обучих четирима нови артисти за трупата ми „Канетикс“ .Всички участници в нея много харесват това, което правим. Блазни ги възможността да излязат в чужбина и то с единствената в света трупа за въздушна акробатика върху фасади на сгради. Настина има трупи, които само танцуват по фасадите, но нашето е акробатика, съвсем друго нещо: тя е по- сложна , с по-голям риск и ефект като атракция. Така че хората ми са мотивирани, виждат какво съм постигнала, работят и ме следват.

- Знаете ли , накъде ще ги отведете обаче. Има ли пазар за този вид изкуство?

- Има. Предлагаха ми от септември да работим една година в най -големия воден парк в света. Той се намира в Китай. Фасадата, на която трябваше да играем, представлява огромен кит висок 66 метра. За да стане всичко това обаче, трябваше два пъти да пътувам до Китай и да стоя около два месеца в карантина, което не мога да си позволя.

- Как ви намериха китайците?

- Не знам. Намират ме. Аз съм вече добре позната в сферите на вариететното изкуство . Същата агенция искаше да ни покани и за китайската нова година през февруари, но тук дойде поредната вълна от Ковит- 19 и партньорите ни се изплашиха. Все пак поканата не е отменена с уговорката, че се отлага за по- подходящо време.

- Играли сте в Макао, известно още като Лас Вегас на Азия. Как приеха програмата ви там??

- В Макао сме били три пъти в три поредни години. Казиното се казва „Венишън“ и е най-голямото в света. То е като град. Има три канала, по които плават гондоли. Те минават покрай молове, ресторанти, голф игрище ... Гостите са от цял свят, но най-вече китайци и индийци.

- Вие къде играехте?

- На фасадата на сграда, двойник на една кула във Венеция. Височината й е стотина метра. Опорните ни въжета са вързани на върха, а ние се спускаме на петдесет метра от земята.За да влязат в казиното гостите се движат по алея, която води към централния вход. А ние три пъти на ден играем над него. Казват, че в пиковия сезон оттам минават около 100 000 души дневно.

- Как реагира публиката ?

- В Китай ни обявяват като трупа „Канетикс“ от България и първия въпрос, който ни задават след шоуто, е : Къде е България? Иначе хората се възхищават на смелостта на изпълнителите. И има защо, ние се отделяме на около 5-6 метра от стената и докато летим правим по няколко салта. Това са уникални неща, например три превъртания в поза шпагат. Неизбежно това води и до инциденти. Хора са се забивали в стената, понякога с главата напред, изкълчвали сме си рамото и то не веднъж . Контузиите са тежки, но гледаме да не губим много време в лечение.

- Говорите за един уникален номер. Ваша ли е идеята за него?

Д- а „Канетикс“ е изцяло мой патент. Проектът заработи преди седем години. В началото беше много трудно. Нямахме зала, в която да тренираме. Трудно се намират и външни фасади. Собствениците като чуят, че някой иска да подскача по сградите им или ни отказват, или искат много пари.

- Как се прехранват сега вашите колеги?

- Работят на различи места и в свободното време тренираме. Надеждата ни е, че скоро пандемията ще отшуми и ще можем да заминем на турне. Вече нямаме търпение. Но това се отнася и за артистите от най-висок ранг по света, с които се чувам. Никой от тях , независимо дали е акробат или жонгльор не е спрял да тренира. Повечето са си създали условия по домовете , репетират и чакат. Аз пък освен всичко останало, се заех и още нещо.

- Какво е то?

- Много години познати ме молеха да помагам в тренировките по разтягане. И ето, че моментът дойде. Разтягането или т.н. стречинг има много плюсове. Той представлява комплекс доста тежки упражнения, които подпомагат човек да стане по-гъвкъв-, да бъде по защитен от травми, изкълчвания, навехвания. Тренировките стимулират движението на кръвта, освобождават чакрите и те правят по- лек, по- пластичен , с по високо самочувствие и в крайна сметка – по- здрав. Могат да го практикуват хора на всякаква възраст. Неотдавна разтягах няколко доста закръглени дами. Но килограмите им не им пречеха да се справят много добре и да се чувстват прекрасно.

- Кои са номерата, с които истински се гордеете?

- „Сейфът“ и „Русалка“ с изключително трудния трикс „Цангибис“. При него тялото е сгънато на две, гръбнакът- също, но обратно и единствената опорна точка, която държи всичко е в устата. Много е сложно, още повече, че го разработвах сама, без треньор. Имало е моменти, в който съм била обхваната от брутално главоболие, не мога да мръдна от болка, а от устата ми тече кръв. Но.... Чакам да попремине болката и и на следващия ден всичко се повтаря.

- Сейфът, за който споменахте, е с размери 40/40 сантиметра. И вие влизате в него.

- За този номер измислихме интересна драматургия. Аз съм крадец, спускам се от тавана, облечена в черно. Отварям сейфа в който има пари и бижута. Захласвам се по една огърлица, в това време се задейства алармата и идва охраната. Тъй като няма къде да се скрия , влизам в сейфа. След като пазачите си тръгнат, излизам и след 20 секунди секунди се появявам, облечена в бална рокля.

Този номер е уникален с това, че не се използва прозрачна кутия както обикновено , а алуминиева. Моята е измайсторена в Лас Вегас, в ателието, в което са правени реквизитите на феноменалните Зигфрит и Рои.

- Кои са подводните камъни в този номер?

- За първи път го показах в Япония. Трудното при него е , че кислородът в сейфа бързо свърша. Това налага вътре да забавяш дишането си. Най- страшното обаче е да се заклещиш. Случвало ми се е на тренировка. Тогава никой не може да те извади. Единствено сам можеш да се измъкнеш. В подобна ситуация трябва спокойно и хладнокръвно да следваш правилния начин на излизане. Паникьосаш ли се, това ще е фатално.

Интервю на Исак Гозес

Коментирай