Родното кино е превзето от интересната комедия "Брънч за начинаещи", за която всеки говори. Забавната лента направи своята премиера и вече се радва на значително положителни коментари. Наш репортер говори открито с режисьора и сценарист на филма Яна Титова, която разкрива много интересни неща от задкулисието на снимачния процес и въобще как е дошла идея за "Брънч за начинаещи":
- Как се роди идеята за „Брънч за начинаещи“? Има ли лична история зад сценария?
- Винаги има лична история. При мен зад всеки сценарий и зад почти всяка случка стои личен мотив — нещо, което искам да засегна или да си изясня. За мен това е изключително важно, защото когато знаеш каква е темата и какво те води, много трудно можеш да се изгубиш по пътя.
В „Брънч за начинаещи“ личната история е свързана с желанието ми да разкажа за хора, които са си сложили маски — дори пред самите себе си. Хора, които сякаш се опитват да се скрият от това, което всъщност са.
А истината е, че най-голямото качество, което притежаваме ние, хората, е да бъдем себе си. Никой не може да ни повтори. Никой не може да бъде като нас. И този стремеж да бъдем еднакви, да приличаме на другите, е изначално грешен, противоречив и в крайна сметка ни обрича на нещастие.
Аз лично стигнах до това осъзнаване по трудния начин — чрез социалните мрежи. В един момент те започнаха много силно да ми влияят, да ме карат да се чувствам непълноценна — заради начина ми на живот, заради усещането, че не е достатъчно „красив“, че не правя нещата толкова добре, колкото другите.
Но когато си дадеш сметка, че този свят е повърхностен и че не е напълно истински, някак си ти олеква. Започваш да се чувстваш по-свободен. И мисля, че е важно да се освободим от постоянното напрежение, свързано с мнението на другите — от въпроса дали правим достатъчно.
Истината е, че правим колкото можем. И това е напълно достатъчно. Важно е да го приемем и да си позволим да вярваме, че правим най-доброто, на което сме способни в момента.
- Заглавието е нестандартно. Какво символизира брънч в контекста на сюжета?
- Брънчът в контекста на сюжета символизира нашето желание да се приобщим към европейското, към по-висшето, към по-модерното и към „по-доброто“ – в кавички го казвам, защото всъщност рецепта за по-добро няма. Много ми беше важно да бъде нещо по-провокативно, за да може хората, които са по-скептично настроени към западния модел, дори леко да бъдат подразнени от тази нестандартна дума, но същевременно да се събуди любопитството им.
- Защо точно брънч? Защо не обяд? Какъв тип зрител си представяхте, докато правихте този филм?
- А, не – аз никога не си представям зрители. Нито когато правех този филм, нито когато съм правила „Диада“ или „Доза щастие“. Представям си единствено това, което аз искам да разкажа. В случая – това, което на мен ми е смешно и това, което на мен ми е забавно.
А оттам нататък това, на което винаги се надявам, е, че когато разказваш нещата и се водиш от истината – независимо дали е комедия, драма и т.н. – те стигат до зрителя, защото истината е нещо, което всеки припознава.
- Как подбрахте актьорския състав? Имаше ли роля, писана с конкретен човек в ума?
- Всички роли бяха писани конкретно за актьорите, които виждате на екрана, защото подходихме по един много нестандартен начин. Първо питахме актьорите дали са свободни в периода, в който щяхме да снимаме филма. Когато те казаха, че са свободни, ги попитахме дали биха се включили във филм, чийто сценарий не са чели и скоро няма да прочетат.
Това беше миналия март. Снимките се случиха през юни.
Всъщност всички се съгласиха, което беше много интересно и изненадващо за мен, без да са чели сценария, защото такъв все още не съществуваше. Подходиха към мен с огромно доверие, за което, разбира се, съм им благодарна. Оттам нататък сценарият беше писан конкретно за тези актьори, с идеята да ги вкарам в по-нетипични роли, така че и самите те да бъдат провокирани и да им бъде интересно.
- Имаше ли трудни моменти по време на снимките, които ви изненадаха?
- Трудни моменти не е имало. По-скоро имаше наистина красиви моменти – моменти, в които актьорите надграждаха образите си.
В един момент актьорът много по-добре от режисьора вече владее и познава героя. И, слава Богу, когато това се случва, винаги си давам сметка, че сме на прав път и че нещата вървят в правилната посока. Имаше много ситуации, в които сцените се надграждаха именно от актьорите.
Смятам, че това са едни от най-забавните моменти във филма.
- Какво беше най-голямото ви предизвикателство като режисьор на този проект?
- Най-голямото предизвикателство беше да го завърша в срок. По-скоро не знам дали предизвикателството беше като режисьор или като сценарист.
Започнах сценария сама, но в един момент ми стана ясно, че няма да успея да го завърша. Изобщо да направя нещо, което да ми харесва достатъчно, за да го заснемем. Тогава се включи Вики Радославова, която наистина раздвижи цялата история и ми доказа, че комедия човек не трябва да пише сам.
Трябва да пише с доверен партньор, с когото да се забавлява. Още на първата ни среща, когато започнахме да си фантазираме „ами какво ще стане, ако еди-какво-си или еди-що-си“, усетихме колко много се забавляваме и просто разбрах, че ще стане.
Но това беше най-голямото предизвикателство – сценарият. Всичко останало беше супер лесно. Е, може би едно от другите „предизвикателства“ беше да се справим с мухите, които изведнъж ни нападнаха на снимачната площадка, но се справихме… донякъде.
- Какво наистина се сервираше на снимачната площадка по време на брънча?
- Имахме уникален кетъринг – за мен това е най-важното нещо на едни снимки. Още откакто започнах да снимам като актриса, ми направи впечатление, че когато има добър кетъринг, всички са щастливи – актьорите, екипът. Дори трудните моменти минават по-безболезнено, когато има добра храна.
Колкото и смешно да звучи, това винаги ни е водело в нашата продукция. Не можеш да правиш филм, който е цветен, вкусен и забавен, без да имаш добър кетъринг. И, слава Богу, нашият беше страхотен – от „Колизионе“, които аз обожавам и които се съгласиха да подкрепят филма.
Всеки ден това беше въпросът. Всяка сутрин: „Какво ще има за обяд?“ С надеждата, че ще бъде също толкова вкусно, колкото и предишните дни – и беше. Освен това имахме невероятни и много разнообразни закуски.
Имаше и много хора от екипа, които сутрин носеха нещо, приготвено от предната вечер. Общо взето, беше един непрекъснат купон.
- Кой беше най-смешният момент зад кадър, който никога няма да забравите?
- Това е интересен въпрос. Честно казано, никога няма да забравя как Александра Сърчеджиева и Стилян дойдоха при мен и казаха: „Абе, я дай да сменим песента, която искаш да пеем на караоке.“
Аз исках нещо на „Каризма“, мисля. И няма да забравя как Алекс и Стилян бяха репетирали, за да ми покажат тяхното изпълнение на „Ладо“.
Толкова се забавлявах, толкова бях щастлива, че именно Алекс предложи тази песен. Това беше един от онези моменти, в които виждаш как актьорът надгражда драматургията и в случая предлага нещо много по-добро от твоите първоначални идеи. Мисля, че нямаше човек на терен, който да не си пееше песента дни наред.
- Планирате ли продължение или друг проект в същия жанр?
- О, да – планирам всякакви продължения на този проект. Искам да го поставим като пиеса. Искам втора част, трета част, десета част.
Всичко, което може да бъде свързано с „Брънч“, бих го направила, защото тези герои имат още много ситуации, в които да ги видим, и много неразказани истории, които могат да бъдат поднесени с хумор и лекота.
Така че, да – мисля, че ни предстоят още неща с „Брънч“. Много се надявам.
Интервю на Красимир Красимиров
