logo

Виртоузната флейтистка, проф. Лидия Ошавкова: В началото не харесвах флейтата, исках да стана пианистка!

Виртоузната флейтистка, проф. Лидия Ошавкова: В началото не харесвах флейтата, исках да стана пианистка!

Наричат я "Вълшебната флейта на България". Тридесет години е била първа флейта на Софийската филхармония. Изтъкнат солист по нашите и световните сцени, гастролирала в Италия, Испания, Люксембург, Германия, Франция. Свирила е в големите зали като "Бунка Каикан" в Токио, Камерна зала на Берлинската филхармония, "Scuola Grande San Roccho" във Венеция...

Нейни учители са били големите Жан-Пиер Рампал и Ален Марион, а като професор по флейта в Музикалната академия в София, тя е канена да преподава в различни краища на света - Гърция, Турция, Корея, Япония, Германия, Франция.

Като солист е свирила под палката на големите диригенти: сър Джон Причард, Шунсако Цуцуми, Мицуйоши Оикава, Хория Андреску, Константин Илиев, Емил Чакъров... Неин любимец е и германският маестро Клаус Петер Флор, когото се готви да посрещне с голям букет на гастрола му в София.

 

- Професор Ошавкова, наскоро се завърнахте от Рим, където бяхте гост на флейтовия фестивал на Италианската Академия „Флаутиссимо". Казвате, че обичате да ходите там, заради удоволствието да слушате и да се учите? Има ли нужда човек като вас, постигнал толкова много и изучил стотици студенти, някои от тях вече професори, още да се учи?

- На форума в Рим ходя от 25 години. Това е място, от което човек може да черпи много информация и вдъхновение. Там свирят, говорят и правят майсторски класове най-големите флейтисти на Европа. Аз не отивам, за да участвам, а за да чуя знаменитостите, повечето от които вече познавам лично, а с някои от тях съм и свирила.

Като зрител имам удоволствието да се наслаждавам на другите, да си сверя часовника и в крайна сметка да установя, че съм на прав път. А и винаги може да се научи нещо ново. Това се отнася и за моите студенти, които, от години ме следват, тръгна ли на „Флаутиссимо“ в Рим.

- Какви бяха най-скорошните ви концертни изяви ?

- В края на изминалата година бях солистка на два оркестъра: Симфониета от Разград и Камерен оркестър "Орфей", където заедно с италианския флейтист Джовани Муньоло изсвирихме Концерт от Вивалди за две флейти..

- A в близко бъдеще?

- Подготвям за месец април голяма програма за флейта и китара.

- Бихте ли казали тримата водещи флейтисти в света според вас:

- От сегашните – Емануел Паю от Берлинската филхармония, Филип Бернолд, професор от Париж и Джеймс Голуей-световна ирландска звезда.

- А вие къде сте?

- Отпускам смело 50 души пред мен. Там съм някъде.

- Доста скромно се оценявате. Вие сте дъщеря на професор Живко Ошавков, бащата на българската социология, не настояваше ли той да тръгнете по неговия път?

- Никога. Майка ми, Вера, също имаше диплома по философия, но и двамата ми родители бяха големи любители на изуството. За тях музиката беше най-свещеното и велико нещо Обичаха да пеят.

Вкъщи баща ми не говореше с нас за политика. Какво е ставало в главата му не знам. Може би е бил разочарован, че идеите му не се реализират. Той вярваше в комунизма. Затова нямахме собствен апартамент, вила, кола. Той много трудно се организираше и винаги закъсняваше. Дори е закъснявал и за среща с Тодор Живков.

- От прочутата ви фамилия, брат ви е известният парижки художник Лъчезар Ошавков, само името на майка ви е непознато. Разкажете за нея?

- Тя и баща ми са били отличниците на класа в Ломското педагогическо училище. На 20 години са женят. Времената се трудни. С брат ми сме родени по време на войната. Майка ми много е искала да учи в Музикалната академия. Имаше хубав глас. Заета с отглеждането на децата си, тя не успява да реализира това свое желание, но в момента, в който ние с брат ми навършихме шест години ни записа в детската музикална школа. Лъчезар цигулка, аз- пиано. Той обаче, след като поотрасна, предпочете четката пред лъка и стана художник.

- А с какво се занимаваше майка ви?

- След години тя решава да догони съпруга си, вече професор и да запише руска филология. Но в нощта преди да подаде документите си, променя филология на философия, за да е като него. В университета се записва с бащиното си име, за да не се знае, че е жена на големия професор Ошавков и за петте години следване има само отлични оценки.

- Защо не продължи и тя в науката?

- Тя беше дълги години преподавател по философия във Френската гимназия, но основно посвети живота си на семейството: поддържа съпруга си, докато учи във Франция, после гледа деца, внучка, зае се да издаде няколко книги на баща ми след неговата смърт. И когато свърши всичко това на 90 години се сети за себе си.

- В какъв смисъл?

- Каза ми: Искам да ми помогнеш да запиша моите песни, главно италиански канцонети и руски романси, на компактдиск. Беше много настоятелна. В крайна сметка намерих музиканти, тя застана пред микрофона и с лекота записа всичко. Стана чудесно. Тя обичаше да се слуша и да се хвали: Аз издадох диск.

- Защо избрахте флейтата?

- Никак не харесвах този инструмент. Свирих на пиано. Но не можах да вляза в Музикалната гимназия. Класирах се първа резерва. Тогава учителите, които познаваха моята музикалност и теоретична подготовка, решиха да ме приемат там, където нямаше кандидати-флейта. За „Лидийка- флейтичка".

Идеята беше на следващата година да ме прехвърлят в класа по пиано, където се бях съсредоточила и виждах бъдещето си като музикант. Към флейтата нямах никакво отношение. Два пъти на седмица свирих с инстурмент, който леля ми вземаше на заем. Въобще не ми харесваше. Дори не бях чула някой голям майстор, за да имам някаква представа от нея.

- Какво се случи, за да се промени мисленето ви?

- На третата година в гимназията дойде да ни преподава флейтистът от Операта Ангел Генов, бащата на актьора Антони Генов. Той беше човек мълчелив и суров. По негово настояване баща ми отиде в Берлин, за да ми купи инструмент. И когато вече имах в ръката това бижу, започнах сериозно. Година и половина по-късно бях от най-добрите сред флейтистите и влязох първа в Консерваторията.

- Кога си помислихте, че вече сте име от голяма величина?

- Доста по късно. В началото нямах никакво самочувствие. Но открих още един важен учител – флейтиста от Радиооркестъра Христо Владовски, бащата на попзвездата Чочо Владовски. Последва специализацията ми във Франция при Жан-Пиер Рампал. Много неща, които не знаех, усвоих там. Чрез тези хора открих друг свят, започнах да изнасям самостоятелни концерти, усетих, че вървя напред. Много по- късно осъзнах, че съм част от европейското флейтово семейство.

- Защо като брат си не останахте във Франция?

- Покрай тези специализации съм имала възможности да общувам и дори да развия отношения с някои от факторите, които можеха да ми помогнат да си намеря работа навън. Но колкото и по-малко пари да сме взимали тук, фактът че бях първа флейта на един страхотен оркестър- Софийската Филхармония, който обикаляше света и вдигаше публиката на крак, се оказа по-важен.

- Коя изява считате за свой връх?

- Ще спомена две: през 1982-ра със Софийската филхармония изсвирих Концерта за флейта на Жак Ибер, много висока летва, наизуст. Това никой не го е правил преди след мен.

През 1994-та заедно с цигуларя професор Георги Бадев бяхме поканени да бъдем солисти на Токийския Моцартов камерен оркестър. Концертът за арфа и флейта познавах много добре, бях го записвала във Виена. Но на летището в Токио виждам в рекламната брошура, че е обявен друг Моцартов концерт. Познавах и него, но не го бях готвила за този случай. Очакваха ни два концерта пред зали от по 5000 души. Две нощи не спах, мобилизирах македонския си инат и накрая излязох и свирих наизуст. Успехът беше безапелационен./show.blitz.bg

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай

Д.Петрова

Д.Петрова 21.02.2020 14:35

Проф.Лидия Ошавкова-невероятен изпълнител-виртуоз,човек и преподавател."Вълшебната флейта на България"?Бих добавила:"Вълшебната флейта на България със завладяващо сценично присъствие".Има какво да се научи от нея!!!