logo

Стефка Берова:  Живея в Италия и вече не пея!

Стефка Берова: Живея в Италия и вече не пея!

Подз. Когато Катя Филипова си отиде, изтръпнах, останах сама


На 11 декември в зала 1 на НДК в пищен и запомнящ се музикален спектакъл, озаглавен „Златните БГ хитове на всички времена”, златните гласове на България отново напомниха защо всички музикални паралели днес все още неизбежно започват от тях. Един от тези любими български гласове бе този на голямата певица Стефка Берова, за която малцина знаят, че от няколко години насам живее в Италия. В откровен и емоционален разговор пред "ШОУ" тя споделя съкровени и любопитни истории от живота си, но и не само – подарява ни още откровения за непреходните моменти в личния си свят.

За тях в аванс бе споделил наскоро в личния си фейсбук профил и пиарът Влади Славов. „Днес беше магична утрин. Щастлива среща със Стефка Берова… В момента, в който свърши интервюто, тръгна песента „Незабрава” на нашата близка приятелка Катя Филипова. Това за нас е знак. Когато преди 5 години стартирахме турнетата, ние пътувахме в една кола, и на връщане от концертите винаги по радиото тръгваше тази песен... Стефка казваше: „Ето, Катя ни казва „Добре дошли!”. И този път ни поздрави...”.

- Май вашата скъпа и непрежалима приятелка и колежка Катя Филипова отново ви напомня, че е наоколо… Непосредствено преди големия концерт в НДК!

- Да, определено! Катето беше една много интелигентна жена с много знания, знаеше много езици. Нейните прадеди са от дворянско руско семейство. Цялото й име беше Екатерина Елиза, но всички я знаехме като Катя Филипова. Знаеш ли, тя имаше много особен и прекрасен глас. С нея бяхме истински приятелки. Чувахме се всеки ден. И когато тя си отиде, аз изтръпнах. Останах сама. Катето има много хубави песни, но две от тях наистина сякаш останаха непреходни във времето – „Незабрава” и „Бялата птица”.

- И как така тази „Незабрава” винаги звучи, когато ви предстои важно музикално събитие… Незабравима остава и Катя Филипова, която вероятно ще бъде под някаква форма с вас на този концерт?!

- Силни думи. Ти направо правиш опит да ме разплачеш… Но тези знаци наистина са факт. Песента „Незабрава” винаги звучи. Неотдавна с Влади (Влади Славов, б.а.) бяхме на интервю в Канал 1. Веднага след края му зазвуча „Незабрава”. Така се случи действително и преди 5 години, когато стартирахме едно турне. Не са случайни тези неща. Обикновено чуваме тази песен, когато сме направили нещо добро. Вярвам дълбоко, че на този свят има нещо, което не се усеща, не се вижда, но съществува. Обичаме Катя и дано да е с нас и на този концерт! Отиде си толкова млада, а като нейния глас няма друг в България.

- Да продължим със знаците на съдбата… Поръчвате си такси, чиято шофьорка се оказва дъщерята на Любен Цветков, автор на първата ви песен с Данчо Марчинков – „Има една светлинка”…

- О, да, точно така беше. Но така разбрах, че Любен Цветков е починал?! Как може такова нещо? И никой от естрадата не е разбрал. Никой не е съобщил за смъртта му. Никой не е отишъл на погребението. А е станало преди около година и някакви месеци. Срамота е! Човекът написа прекрасна песен – „Има една светлинка”, която е толкова емоционална. Същата емоция умееше да вади с песните си и не по-малко незабравимият Тончо Русев. Много беше талантлив и ми е много мъчно, че го няма и него. Както ми е мъчно и за Зорница Попова, и за много други талантливи хора на България.

- От няколко години живеете в Италия. Върнахте се специално за този концерт. Как върви животът далеч от родината?

- Живея в Италия вече от три години. Но знаеш ли, там хората ужасно ме дразнят! Защото те не говорят. Те викат! Просто викат! С теб сега си говорим, а те не умеят това, при тях винаги е като на последен дъх и с едни такива пределни височини на гласа. Освен това ръкомахат много, което също е много дразнещо. Телефонен разговор, който можеш да проведеш и да се разбереш с някого за 5 минути, при тях се случва за 25. И направо се чудя как им стига времето?! В това отношение ние за тях сме пример! Обаче… Когато вършат някаква работа, каквато и да е, я вършат винаги, безкрайно добре – отговорно, съвестно, в срок. А у нас едни правят всичко, други нищо не правят, трети отбиват номера и т.н. Трябва да се скараш, за да накараш някого да си свърши работата и пак не е сигурно, че ще го направи, както трябва. Колкото до музиката – италианските песни, които бяха пример за нас преди, мечтаехме и да отидем да ги слушаме, и самите ние да пеем на „Сан Ремо”, са вече в историята. Сега няма капчица от хубостта на предишната им песен! Какво да ти кажа още… жените им не са никак красиви! Имат само много хубави крака и дупета. Мъжете им пък са ниски и са два типа – едните са като комари, слаби и с очилца, ходят бързо, говорят бързо, а другите – пълни. А аз така и не научих италиански език, не е труден, но аз имам много работа и не ми остава време.

- С какво се занимавате в Италия?

- Поддържам къщата на дъщеря си и гледам внучето, което в момента е на две години и седем месеца. Ще бъда там поне още две години, защото дъщеря ми работи от сутрин до вечер. Старая се да й помагам, доколкото мога с домакинските дейности, гледам и детето, което Слава Богу наскоро тръгна на детска ясла. Сутрин ги изпращам, вечер ги посрещам, а по средата на деня или чистя, или готвя нещо. Много домакински дейности, а аз не съм свикнала на това, поради което ми е и ужасно трудно.

- И вероятно имате огромна носталгия към България?

- Как не! Огромна наистина! Обичам и хората, и родината. Обичам да говоря, да споделям, а в Италия това не може да ми се случи, защото не знам езика. Не говоря с никого. Дъщеря ми ми пише на листче какво трябва да се вземе и това е.

- А не ви ли липсва и музиката? Трудно мога да си представя как един артист и музикант може да се отдели изцяло от нея, ако веднъж вече я е допуснал в живота си?!

- И за това си права, миличка. Музиката е моят живот! Но понеже нямаше как, трябваше да замина, да се грижа за детето, за внучето, я оставих малко на заден план. Не пея вече. От три години не съм била на концерт. На концерта сега, заради който специално се върнах от Италия, се вълнувам най-вече от факта, че ще си видя колегите. Тези срещи винаги са емоционални. Но има и друго – когато човек спре да пее, той остарява.

- Концертът, на който участвахте наскоро, беше посветен на златните български хитове. Не ви ли се струва, че в България винаги има един барометър във всички сфери и сме много подвластни на този синдром – на „златните момичета” в гимнастиката, златните гласове на българската популярна музика, златното футболно поколение от САЩ ’94.

- Точно така е, браво! Радвам се много, когато има и умни млади хора, които правят такава преценка. Никога не спирай да пишеш за това и за тези теми, защото извън тези златни поколения, които са безспорни, мисля, че младите по някакъв начин бяха ограбени. Българинът има вкус, обича хубавите песни и хубавите изпълнители – но не толкова красиви, колкото гласовити. В България има прекрасни гласове и прекрасни песни имаше нашето златно поколение. А сега, когато си отидоха истинските композитори и расте новата смяна, тя не е научена да поддържа тенденцията на българската песен, светоусещането, нашата музика. Така наречената балканска музика те я разбраха като поп фолк, а това не е правилно. Трябваше да тръгнат от народната песен, не от поп фолка. Те направиха най-лесната съпротива – от гръцки, сръбски и турски маанета! И какво стана? Днес казват – ами те младите това искат. Ами не! Не ги искат. Просто ни спряха! И младите нямаше как да направят сравнението! Как да изберат?! Няма как да искат нещо различно, като е едно и също.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай