logo

Стефка Берова: Безобразно е това, което правят някои българи, затова се и разболяхме!

Стефка Берова: Безобразно е това, което правят някои българи, затова се и разболяхме!

На 3 май Стефка Берова отпразнува рождения си ден - за първи път съвсем сама, без близки и приятели, а причината е предсказуема - социалната изолация заради коронавируса.

Голямата ни певица, която изнася цели етюди на сцената, спазва стриктно мерките, обявени от националния оперативен щаб още от първия ден. И за разлика от много българи, не търси начин да "прецака системата", защото отдавна е разбрала, че в този случай единственият прецакан би била самата тя.

В откровен и много емоционален разговор пред "ШОУ" Стефка Берова споделя съкровени и любопитни истории от живота си, но и голяма болка, свързана с най-близките й същества.

 

- Г-жо Берова, наскоро имахте рожден ден, който едва ли ще забравите предвид социалната изолация и трудното време, което настана заради нея?

- Така е, наистина. И дано е единственият ми такъв рожден ден. Два месеца бях вкъщи съвсем сама. Не съм излизала абсолютно никъде. Далеч съм и от дъщеря си, и от внук си, но какво да се направи, не съм само аз в това положение. На 12 април моят внук имаше рожден ден и нямаше как да го прегърна, както е било досега. Те са самички там (в Италия, б.а.), аз – сама тук.

Не мога да отида дори и при сестрите си – едната е на 80, другата на 82 години, въпреки че и те са в София, пак заради социалната изолация, която трябва да спазваме. Те се и страхуват, както и аз.

Стефка Берова: Живея в Италия и вече не пея!

Първо бях 14 дни под карантина, след като се върнах от Италия, после от щаба казаха хората над 60 години да не излизат изобщо. А и понеже съм и изплашена, не посмях. Голямата ми сестра много ми се кара, ако реша да изляза за малко. Но вече е много трудно, краката ми се схванаха. Когато човек не може да ходи никъде, се схваща целия – не само физически, но и психически. Не всички могат да спортуват у дома, а и това е повече за млади хора. Вкъщи ми остана само да чистя и евентуално да готвя, въпреки че второто не ми се отдава много.

- Но стриктно сте спазвала всички препоръки на щаба и даже не сте излизала от дома си, а особено по Великден, видяхме безумна гледка и безразсъдни хора, които явно не уважават достатъчно не само своя, но и чуждия живот…

- Напълно си права, за съжаление. Това са абсолютно безобразни хора! Как е възможно ти да излезеш, след като правиш лошо не само на себе си, но и на най-близките си??? Четох как един баща заразил цялото си семейство от безразсъдство! Пълен глупак! Ето заради такива хора България е на това дередже. Но аз разсъждавам и по друг начин – младите хора не били доволни от това, което се случва тук и бягат от България.

Ами защо бягаш, бе? Първо искай, заяви себе си и тогава, ако не ти го дадат един, втори път, тогава си тръгни. Бори се, търси начини, искай, за да получиш! Ако всеки го правеше, всичко щеше да е по-различно, щеше да се запази и българския език. Сега, по време на тази изолация, няма какво друго да правя и гледам много филми. И съм потресена от това, което чувам като реч – как може „влезНах”, „излезНах”, не иди, а „отиди”, и какво ли още не. Развалиха ни езика!

Ами тв водещите? Ами тези в парламента? Тези, които постоянно слушаме и гледаме, и би трябвало да се учим от тях, те правят същото! Като не си учил, като не знаеш – какъв парламент за теб?! Как ще водиш една нация, как ще управляваш хората и ще им помагаш ужким, след като не знаеш да говориш?!

- Така се получава винаги, когато човек няма лични изисквания и вътрешна съпротива да променя това, което не му носи позитиви.

- Абсолютно вярно! Точно така е. Моят род е от Сопот, а в този край се говори по-меко, доста дразнещо. И когато дойдох в София, исках да кандидатствам във ВИТИЗ. Докато си казвах материалите, се чух как говоря, и се ужасих. Казах си – ааа, това няма да стане повече! Положих много труд и го изчистих в рамките на една година, в която правех постоянни усилия, упражнения, всичко. Всичко е въпрос на култура. Затова казват: „този човек е от сой”. Майка ми беше учителка, баба ми четеше непрестанно, баща ми беше книжар и те ме научиха първо да чета, след това да имам изисквания към себе си.

А във ВИТИЗ първо попаднах на Владимир Трендафилов, който беше превъзходен артист, който говореше изрядно. Първо той ме научи на техника на говора, след което същото направи и Иван Чипев, който също имаше брилянтен език.

- Има ли съвременен артист, който да ви прави впечатление с добрата си дикция и ясно говорене?

- Да, вероятно не е само той, но се сещам за Владо Пенев. Той говори ясно и всичко му се разбира. Докато има такива, които се напрягаш, за да ги разбереш, нищо не им се разбира. Какъв артист си, каква роля играеш, какво искаш да внушиш, след като нищо не ти се разбира?!

- Как е дъщеря ви Косара, за която споменахте още в началото на разговора ни? Тя от години живее в Италия, но там в началото на пандемията наистина беше страшно…

- Страшно беше, да. Ние се чуваме непрекъснато. Нито тя, нито внукът ми излизат навън. Седят си вкъщи и спазват правилата. Слава Богу, нейната работа продължава от домашния компютър. Но се грижи съвсем сама за детенцето и няма кой да й помогне за абсолютно нищо. Гледат се, но да ти кажа – да, за нея е много трудно, но какво да каже този мъничкият, който е на 4 годинки и трудно разбира защо не може да излиза, да си играе с другите дечица.

- Сигурно неведнъж ви е минавала идеята да си ги приберете в България, макар от един момент нататък това вече да беше невъзможно…

- О, мислех го, да. Но не може да се пътува. Аз бих отишла при тях, да им помагам, както го правех досега, но няма самолети. Няма как да бъдем заедно за съжаление. И там мерките са изключително строги. Никъде не можеш да отидеш, освен до магазина, до банката и до аптеката, и то след като предварително си уточнил това. Иначе глобата е 1500 евро!

- 1500 евро за всякакъв тип нарушения ли?

- Абсолютно за всякакъв! Строго и така трябва. А не някои да си правят, както се случи тук, каквото си решат, без за мислят за никой друг, даже и за себе си. Когато генерал Мутафчийски казва, че не трябва да се прави това и онова, значи така трябва да се случва. Много интелигентен и всеотдаен човек е той. Прекрасен човек! Откакто е начело на този щаб, отслабна, промени се, колко безсънни нощи е изкарал, колко напрежение, а накрая за благодарност даже го и заплашиха с убийство??? Що за безумие! Що за абсурд! Какъв е този наш манталитет, какво е това чудо!

- Народопсихология! Описва я много точно още Иван Хаджийски, който, между другото, е бил радетел и за чист български език, за който говорихме преди малко…

- Вярно е, добро напомняне правиш. Българинът просто е белязан – така, както е белязан и с красота, с таланти. Колко много хора в България пеят, рецитират, играят и са красиви. Но някак си някаква завист има. Българинът непрекъснато казва „Аз”, „Аз”, „Аз съм звезда!”, „Аз съм най-добрият!”. Абе, спрете се, бе! Безобразно е, лошо е, ние затова се и разболяхме.

Тези, които сега за Великден си тръгнаха да пътуват, ама искрено ги презирам! Как може такова нещо! Много важно, че е празник. Купих си един козунак, взех си 6 яйца, боядисах си ги и пак си направих празничното вкъщи. Толкова глупави хора видяхме, че нямам думи.

- Има ли истина в това, че една от най-големите ви несбъднати мечти е тази да се реализирате като актриса?

- Истината е, че като по-млада живеех в едни други времена, различни от сегашните. Тогава пътищата ни бяха затворени, имаше много изисквания, които бяха подчинени пак на този прословут български нрав „Това ще правиш!”, „Аз знам!”, „Ще правиш това, което аз ти кажа” и т.н. Не, че са ми отказвали роли, напротив – аз бях младата артистка от Народния театър. Имах много артистични данни в себе си, каквито сега има моето внуче Максим, а е само на 4 годинки. Роден е да бъде артист, аз също бях родена за същото.

Но ще ти кажа – готвеха ме тогава да замествам най-добрата млада прекрасна артистка Мила Павлова, която умря от рак. Извикаха ме още като студентка, за да я замествам. Играех нейните роли. Но политиката беше такава, че като ти кажат, че сестра ти е лека, ходи доказвай, че имаш сестра… Трудно ми е да го обясня. Нарочиха ме. То не бяха на анонимни писма, защото тогава това вървеше много. Объркаха целия ми живот. Аз щях да умра някога, но си казах: „Бог ми е дал живота, дал ми е дарбата, таланта, трябва да живея, иначе е грях”.

- Нали знаете, че много често, когато се опитват да ти извадят очите, всъщност ти изписват веждите. Вашият случай е точно този – не сте станали актриса, но всъщност винаги сте била такава на сцената, докато пеете…

- Дано да си права за това. Благодаря ти много. Болеше ме много, да, но знаеш ли… права си, защото в театъра все пак имаш колеги, с които работиш, режисьор, който те направлява, институция, с която трябва да се съобразяваш, с художествен съвет, с директора, а като певица можех всяка една песен да превърна в своеобразна театрална миниатюра. И си бях самичка – сам юнак на коня.

Но да се върнем на настоящото трудно време. Наистина е трудно – и за физиката, и за психиката, но аз много искам всички да са здрави. И хората да са добри. Казват – дайте 1 левче за борба с коронавируса. Това е глупаво, но въпреки това бих го направила, защото искам да помагам, за да му е лесно на всеки човек. Защото ако му е по-лесно, той ще бъде по-добър и към мен. С една доброта и вяра в Бога можем да постигнем всичко, каквото искаме, а идват много тежки времена. Българинът е силен, интелигентен, ще се справим, ако сме заедно и си вярваме./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай