Навършват се 115 години от рождението на великия маг
"Всяка сутрин моят свекър вземаше вестника, поглеждаше последната страница, където са некролозите и казваше: „Няма те Сенко, значи още си жив и можеш вървиш и да си пиеш кафето. После се качваше на мерцедеса си и отиваше в тогавашния хотел „София“, където го чакаха Боян Радев, Хачо Бояджиев и другите му приятели. Винаги плащаше цялата сметка". Това разказва Стефка Карайончева, съпругата на единствения син на прочутия маг - Христо.
На 12 февруари се навършват 115 години от рожденито на големия артист Евстати Христов - Сенко. Преживе той бе станал легенда, любимец на народа. Националният отбор по футбол не тръгваше на отговорен мач без него, защото когато той е там и развее българския флаг, винаги печелеше.
Провинциалните бръснари го чакали с нетърпение. Пускали мълвата: Сенко беше тук , остави главата си да я обръснем и отиде да се разходи. Срещу това получавали гратиси за представленията му.
Евстати, бедното момче, родено във Враца, преживе спечели слава и награди, каквито малцина артисти в България са получавали. По популярност той надминаваше дори първият човек в държавата Тодор Живков, когото наричаше колега: И вие крадете и ние крадем, но ние после връщаме, казваше му.
- Мисис Сенко, не се ли сърдеше Живков на тези реплики?
- Не той харесваше свекъра ми. Когато са заедно Първият винаги държеше ръцете си прилепнали за панталона, страхуваше се Сенко да не го преджоби. Питаше го: Какво дава твоето изкуство? Отдих на хората, отвръщаше му свекъра ми?
- Вие кога го видяхте за първи път?
- Вече се бях омъжена за Ицо. Той имаше проблеми с „Концертна дирекция“. Не му даваха контракти. Казах му: Иди и говори с баща си. Той отвърна: Не мога. Тогава, нищо че не го познавах, аз отидох. Представих се: Аз съм съпруга на вашия син и обясних повода, по който го търся. Сенко стоеше, гледаше ме и мълчеше. За сметка на това аз не спирах разпалено да говоря. Накрая казах: Довиждане и си тръгнах. Той не пророни и дума. Това беше първата ни среща. После много се сближихме.
- Какво ви разказваше свекъра ви?
- Той беше самобитен талант, естествен човек. Народен съм по призвание, а не по звание, казваше. Петдесет години обикаляше страната. Беше постигнал всичко като артист, но за миг не забраваше от къде е тръгнал и винаги говореше да това. Десетгодишен остава сирак, баща му убит през войната 1913 година. Напуска училище и тръгва да си търси хляба. Като дете мете цирковия манеж, продава лимонада, пасти сладолед, научава репликите на клоуна Светослав Танчев от Русе и след неговоти заминаване го замества в антрактите като комика Сенко.
- А кога започва да се занимава с фокуси и илюзии?
- През 1923 в цирк „Колизеум“ на Лазар Добрич гостува известният френския илизионист Делоне, нарекъл се „Мистериозният турчин“. Той го прави свой асистент, а на раздяла му оставя една илюзия и няколко дребни фокуса. Две години след това Сенко става пътуващ артист и участва в циркови програми, по училища, площади, плевни читалища. Започва пред четиридесет зрител, за да стигне до 6000.
1929 година е първия му самостоятелен спектакъл. Изпипваше всеки номер до съвършенство. За мен най-важен е зрителят, казваше. В град Пещера си поръчва нови афиши, на които трябвало да пише: „Спектакъл на „Мистериозният Сенко“. Печатарят обаче, не могъл да събере дългата дума и така се родил „Мистър Сенко“ . Заедно с Георги Стаматов той става учредител на „Съюза на артистите в България“.
- Сенко е човекът, накарал света за първи път да заговори българското изюзионно изкуство...
- Така е . Той беше почетен член на „Френската асоциация на илюзионистите и носител на ордена й „Роберт Худен“, испанските му колеги му дават отличието „Сан Бернар“, американците- свое престижна награда, играе в Ню Йорк, Токио, Варшава, Москва, почетен гражданин на Париж, София, Враца и село Скримяно, Кюстендилско, но за първи пък е забелязан на един световен конгрес на илюзионистите в Берлин през 1939 година.
- Какво се случва тогава?
- Там се надпреварват най-големите магове в Европа. Съобщават неговото име, минават минути, но никой не се появява под прожекторите. Публиката започва нервно да подвиква и изведнаж застива: Сенко излиза като държи в ръка собствената си глава. За този номер му е присъждат втора награда. С един глас повече печели някакъв австриец, който е изкарал на сцената слон или голяма лимузина и след един негов един жест те изчезват.
- Много са легендите за прочутия ви свекър, някой от тях граничат с фантазията. Считаше ли се Сенко за свръхчовек?
- Напротив той беше съвсем обикновен и непрекъснато повтаряше, че всичко, което прави, е плод на много труд, ловкост остроумие, техника и бързина. И че в изкуството му няма нищо мистичмно и магическо
- Говори се, че преди пердставление Сенко е прибрал пистолета на втория човек след Хитлер- Гьоринг. Верно ли е това.
- Той го потвърждаваше. Казваше, че случката е описана в германски вестник. Много обичаше да ходи по пазарите. Хората веднага се струпваха около него и той започваше да ги забавлява. Застанал пред една жена, която продава в кошница яйца. Взел едно счупил го пред очите й и извадил една жълтица. После счупил второ и казал: Купувам цялата кошница. Жената обаче се сопнала: Не се продават. После се скрила зад някакъв ъгъл и почнала да чупи яйцата си наред. Такива неща правеше...
Обичаха го и обикновените хора и професорите. В Лондон лично Петър Увалиев, тогава невъзвращенец, дойде да се види с него. Обядвахме заедно в китайски ресторант, после ни разходи из целия град.
- Вашият син Христо –Сенко Младши е може би единственият му ученик...
- Той тръгва със него още от дете. Участва като асистент в спектаклите му. Но баща му никак не го е глезел. Докато Сенко е спял по хотелите, синът ме у прекарвал нощите завит със завесата на сцената. Двамата по време на Отечествената война са изнасяли спектакли на фронта. По време на бригадирското движение всеки ден са работили като всички останали, а вечерта за правили представления.
Ицо продължава делото на баща си. Предстоял е спектакъл в село Галиче: „Сенко и син“. На сутринта обаче бащата се събужда и казва: Днес навършвам шестдесет години и се пенсионирам. Ако искаш играй сам или отмени представлението. Оставам ти реквизита, ще ми плащаш процент от приходите.
После се качил на мерцедеса си и заминал. Вечерта Ицо излязъл сам на сцената, салонът бил пълен и имал голям успех. Беше много артистичен и харизматичен, но признаваше, че никога няма да надмине прочутия си баща./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС
Коментирай