logo

Снахата Стефка Карайончева: Живков се пазеше от Сенко, страхуваше се да не го преджоби

Снахата Стефка Карайончева: Живков се пазеше от Сенко, страхуваше се да не го преджоби

Навършват се 115 години от рождението на великия маг

"Всяка сутрин моят свекър вземаше вестника, поглеждаше последната страница, където са некролозите и казваше: „Няма те Сенко, значи още си жив и можеш вървиш и да си пиеш кафето. После се качваше на мерцедеса си и отиваше в тогавашния хотел „София“, където го чакаха Боян Радев, Хачо Бояджиев и другите му приятели. Винаги плащаше цялата сметка". Това разказва Стефка Карайончева, съпругата на единствения син на прочутия маг - Христо.

На 12 февруари се навършват 115 години от рожденито на големия артист Евстати Христов - Сенко. Преживе той бе станал легенда, любимец на народа. Националният отбор по футбол не тръгваше на отговорен мач без него, защото когато той е там и развее българския флаг, винаги печелеше.

Провинциалните бръснари го чакали с нетърпение. Пускали мълвата: Сенко беше тук , остави главата си да я обръснем и отиде да се разходи. Срещу това получавали гратиси за представленията му.

Евстати, бедното момче, родено във Враца, преживе спечели слава и награди, каквито малцина артисти в България са получавали. По популярност той надминаваше дори първият човек в държавата Тодор Живков, когото наричаше колега: И вие крадете и ние крадем, но ние после връщаме, казваше му.

 

- Мисис Сенко, не се ли сърдеше Живков на тези реплики?

- Не той харесваше свекъра ми. Когато са заедно Първият винаги държеше ръцете си прилепнали за панталона, страхуваше се Сенко да не го преджоби. Питаше го: Какво дава твоето изкуство? Отдих на хората, отвръщаше му свекъра ми?

- Вие кога го видяхте за първи път?

- Вече се бях омъжена за Ицо. Той имаше проблеми с „Концертна дирекция“. Не му даваха контракти. Казах му: Иди и говори с баща си. Той отвърна: Не мога. Тогава, нищо че не го познавах, аз отидох. Представих се: Аз съм съпруга на вашия син и обясних повода, по който го търся. Сенко стоеше, гледаше ме и мълчеше. За сметка на това аз не спирах разпалено да говоря. Накрая казах: Довиждане и си тръгнах. Той не пророни и дума. Това беше първата ни среща. После много се сближихме.

- Какво ви разказваше свекъра ви?

- Той беше самобитен талант, естествен човек. Народен съм по призвание, а не по звание, казваше. Петдесет години обикаляше страната. Беше постигнал всичко като артист, но за миг не забраваше от къде е тръгнал и винаги говореше да това. Десетгодишен остава сирак, баща му убит през войната 1913 година. Напуска училище и тръгва да си търси хляба. Като дете мете цирковия манеж, продава лимонада, пасти сладолед, научава репликите на клоуна Светослав Танчев от Русе и след неговоти заминаване го замества в антрактите като комика Сенко.

- А кога започва да се занимава с фокуси и илюзии?

- През 1923 в цирк „Колизеум“ на Лазар Добрич гостува известният френския илизионист Делоне, нарекъл се „Мистериозният турчин“. Той го прави свой асистент, а на раздяла му оставя една илюзия и няколко дребни фокуса. Две години след това Сенко става пътуващ артист и участва в циркови програми, по училища, площади, плевни читалища. Започва пред четиридесет зрител, за да стигне до 6000.

1929 година е първия му самостоятелен спектакъл. Изпипваше всеки номер до съвършенство. За мен най-важен е зрителят, казваше. В град Пещера си поръчва нови афиши, на които трябвало да пише: „Спектакъл на „Мистериозният Сенко“. Печатарят обаче, не могъл да събере дългата дума и така се родил „Мистър Сенко“ . Заедно с Георги Стаматов той става учредител на „Съюза на артистите в България“.

- Сенко е човекът, накарал света за първи път да заговори българското изюзионно изкуство...

- Така е . Той беше почетен член на „Френската асоциация на илюзионистите и носител на ордена й „Роберт Худен“, испанските му колеги му дават отличието „Сан Бернар“, американците- свое престижна награда, играе в Ню Йорк, Токио, Варшава, Москва, почетен гражданин на Париж, София, Враца и село Скримяно, Кюстендилско, но за първи пък е забелязан на един световен конгрес на илюзионистите в Берлин през 1939 година.

- Какво се случва тогава?

- Там се надпреварват най-големите магове в Европа. Съобщават неговото име, минават минути, но никой не се появява под прожекторите. Публиката започва нервно да подвиква и изведнаж застива: Сенко излиза като държи в ръка собствената си глава. За този номер му е присъждат втора награда. С един глас повече печели някакъв австриец, който е изкарал на сцената слон или голяма лимузина и след един негов един жест те изчезват.

- Много са легендите за прочутия ви свекър, някой от тях граничат с фантазията. Считаше ли се Сенко за свръхчовек?

- Напротив той беше съвсем обикновен и непрекъснато повтаряше, че всичко, което прави, е плод на много труд, ловкост остроумие, техника и бързина. И че в изкуството му няма нищо мистичмно и магическо

- Говори се, че преди пердставление Сенко е прибрал пистолета на втория човек след Хитлер- Гьоринг. Верно ли е това.

- Той го потвърждаваше. Казваше, че случката е описана в германски вестник. Много обичаше да ходи по пазарите. Хората веднага се струпваха около него и той започваше да ги забавлява. Застанал пред една жена, която продава в кошница яйца. Взел едно счупил го пред очите й и извадил една жълтица. После счупил второ и казал: Купувам цялата кошница. Жената обаче се сопнала: Не се продават. После се скрила зад някакъв ъгъл и почнала да чупи яйцата си наред. Такива неща правеше...

Обичаха го и обикновените хора и професорите. В Лондон лично Петър Увалиев, тогава невъзвращенец, дойде да се види с него. Обядвахме заедно в китайски ресторант, после ни разходи из целия град.

- Вашият син Христо –Сенко Младши е може би единственият му ученик...

- Той тръгва със него още от дете. Участва като асистент в спектаклите му. Но баща му никак не го е глезел. Докато Сенко е спял по хотелите, синът ме у прекарвал нощите завит със завесата на сцената. Двамата по време на Отечествената война са изнасяли спектакли на фронта. По време на бригадирското движение всеки ден са работили като всички останали, а вечерта за правили представления.

Ицо продължава делото на баща си. Предстоял е спектакъл в село Галиче: „Сенко и син“. На сутринта обаче бащата се събужда и казва: Днес навършвам шестдесет години и се пенсионирам. Ако искаш играй сам или отмени представлението. Оставам ти реквизита, ще ми плащаш процент от приходите.

После се качил на мерцедеса си и заминал. Вечерта Ицо излязъл сам на сцената, салонът бил пълен и имал голям успех. Беше много артистичен и харизматичен, но признаваше, че никога няма да надмине прочутия си баща./show.blitz.bg

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай