Кирил Аспарухов, най-известният варненски и национален, шоумен навърши 70 години. Накратко биографията му изглежда така: Роден е в Петрич – перлата на българския Юг, шлифован в Долината на голямата химия – Девня, където 18 години е проектант и главен специалист направление „Култура”.
Строителен инженер по образование, поет по душа, журналист и телевизионен водещ по неизбежност, танцьор по темперамент, шоумен по необходимост – това е той. Някои твърдят, че съм се родил късно, други – много рано, за да бъда такава енциклопедична личност, казва юбилярът:
- Господин Аспарухов, 40 години сте в шоубизнеса, кога за първи път излязохте на сцената?
- На четири години, в родния ми град Петрич рецитирах „Вяра”, качен на столче. Странното е, че нямах идея какво значи „Вяра” и какви са посланията на Вапцаров. А и майка не ми обясни защо ме е накарала да науча точно това стихотворение.
Доста време бях конферансие на всички програми града, по-късно в Благовград изкарах първата в България школа за модерни танци. Учиха ни да играем валс, танго хали-гали, и-ха-ха, джинка пиринка, всичко измислено срещу рокендрала, туиста и „Бийтълс”, които вече бяха много популярни. От дете съм закърмен и с македонския фолклор.
- Защо решихте да учите за строителен инженер, а не актьорско майсторство във ВИТИЗ?
- Пренебрегнах мечтата си да стана артист, за да не отида в казармата. Завърших ИСИ. Станах инженер- геодезист, въпреки че исках архитектура. Не пропусках лекция, за да докажа, че не съм тъп. Вечерите ми обаче, бяха ангажирани с театър, кино, концерти. Не пропусках нищо, което става в зала 20 на Софийския университет. Станах танцьор в представителна състав на Студенския културен дом. Бяхме сто души, гъмжило. Около мен се разхождаха момчета и момичета с дънки и самочувствие, но аз имах висока танцова култура и ме уважаваха. Бях един от първите трима, които са демострирали спортни танци на сцената на модна къща „Лада”.
- Как започна инженерната ви кариера?
- Влюбен във Варна, дойдох тук. Започнах работа на маигстрала „Хемус” в отсечката от Варна до Девня. Бях последният, който направи проверката и подписа протоколите за годността на асфалта на Аспарухов мост. Извършвах анализа, Тодор Живков чакаше, за да пререже лентата, а под моста проектантите стояха в една лодка, докато отгоре минаваха бронетранспортьори и танкове, за да се види дали съоражението ще издържи. Беше страшно. После отидох в Девня. 18 години бях проектант в Азотно-торовия завод, за да получа варнеско жителство. Винаги съм гледал съвестно на работата си.
- Как тогава попаднахте в културата?
- Докато бях в Девня организирах срещи на трудовите колективи със златното поколение български артисти. Кралското войнство на театъра е идвало в Девня: Невена Коканова, Искра Радева, Йосиф Сърчаджиев. Това бяха събития, но ме уволниха, защото не можело инженер да бъде главен специалист направление „Култура” в общината.
- Вие сте от Петрич, какво знаехте за Ванга като малък?
- Само легенди, които чувах от майка си. Баща ми, като началник на „Паспортния отдел” в МВР, получил задача да монтира звънец под масата й, а тя да съобщава, когато попадне на криминално проявен или чуе нещо неприятно за властта. Ванга обаче, го изгонила.
- А вие били ли сте при нея?
- Колкото пъти майка ми е ходила заради роднини, тя все й е казвала: „Кирчо голям човек ще стане, ще се изучи. Не се притеснявай за него”. Нищо повече. Веднйж обаче, отивам, влизам в двора, притварям прозореца, тя пред иконата се моли:
- Лельо Ванге, викам.
- Кой си ти?
- Кирчо Аспарухов...
- Махай се оттук, разкарай се.
Изгони ме, така й не можах да вляза. Като ме съкратиха от Девня, се върнах в Петрич да правя Културно-информационен център. Реших първият гост да бъде Невена Коканова с пиесата „Последните 13 дни на Цар Борис”. Като знаех, че е близка с Ванга, решихме да идем, да ни благослови. Влязохме. Аз мълча, а Невена тайно включи една малко касетофонче, като го скри под голямата фруктиера с пуканки. Говорихме дълго, но когато проверихме записа се оказа, че няма нищо. Тишина. Останахме с пръст в устата. Това те изпълва със страх.
- Имате и поетична книга посветена на Невена Коканова...
- Казва се „Кестенов бряг” и е с нейни илюстрации. Реших да я подаря на пророчицата, без да съобразя, че тя, като незрящ човек, не може да чете. Чакам на Рупите, тя седи отвън и пие чай. Поднасям книгата, а тя ми казва: „Убави работи праиш, но скоро ке си бегаш”. Така и стана. След година отново се върнах във Варна.
- Разкажете за Невена Коканова?
- Когато я поканих да гостува в Девня я попитах какво трябва да й осигурим. „Нищо”, отвърна, аз идвам на бригадирски начела. Тоест без заплащане. Качих я на последния етаж на административната сграда и тя погледна отгоре комбината. После й показах банкнотата от 5 лв, на която бе изобразена Долината на голямата химия и стар содов завод. След като направи сравнение с това, което вижда, голямата актриса написа в книгата за впечатления „На колене пред Девня”. После неочаквано ми каза: „Когато решиш да се ожениш, ще ти стана кръстница.” Така и стана. Но веднъж се случи нещо твърде неприятно…
- Ще кажете ли какво?
- На едно от гостуванията с Коста Цонев в „Кошарите” на Златни пясъци, Невена дойде с брошка, наследена по някакви пътища от Цар Борис. Вдигнаха ги да играят хоро, брошката изчезна и не можа да се намери. Сигнализирахме МВР, написахме във вестника, че се търси скъпо бижу, но напразно.
- Съжалявате ли за нещо?
- Опреличават ме с актьора Коста Карагеоргиев. Може би, ако бях завършил ВИТИЗ, щях да играя в „На всеки километър”. Не стана. Но за сметка на това мнозина още мислят, че Аспарухов мост е кръстен на мен./show,blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС
