logo

Шефът на Съюза на писателите Боян Ангелов: Столът ми е като буре с барут!

Шефът на Съюза на писателите Боян Ангелов: Столът ми е като буре с барут!

Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършва философия и българска филология в Софийския университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при БАН и през 1992 г. получава научната степен доктор.

От юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели. Негови творби са превеждани на: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски... Самият той превежда от немски, руски, френски и гръцки.

Тези дни в поредицата „Дълг и чест“ на издателство „Захари Стоянов излезе книгата на Боян Ангелов „Марин Дринов“.

 

- Г-н Ангелов, с какво живота и делото на Марин Дринов привлече вниманието ви?

- Животът на Марин Дринов е тема, която ме е вълнувала от много време. Като малък често съм играл в двора на къщата-музей "Марин Дринов", разделена с една ограда от дома на моята леля. Отсреща пък се намира училище "Марин Дринов" в Панагюрище, където съм учил до пети клас и по-късно съм преподавал история.

- Кое е най-важното, което трябва да знаем за Дринов, който вие наричате "Първопроходникът"?

- Във времето, когато на карта е поставена историята на България и народа ни, значението на личността на Марин Дринов е неоспорима. Панагюрище, очертал се като център на българското възраждане, има своите двама колоси: Марин Дринов, основоположникът на новата историческа българска наука и Нешо Бончев, пионерът на българската литературна критика.

Двамата стават главни учители в родния си град, още ненавършили деветнадесет години. После местната общественост ги изпраща в Киевската духовна сименария и в Московския държавен университет. Дринов завършва там история. Той има щастливата съдба да преподава на децата на приближеното до императора семейството на княз Голицин.

Заедно с него той прави 5-годишна обиколка из Западна Европа. Там има възможност да работи по библиотеки, да пише и създава знаменитите си трудове, свързани с историята не само на България и на Балканския полуостров, а и на българската църква. Това са фундаментални разработки, които са в основата на българската наука.

- Естествено, създаването на Българското книжовно дружество, днешната БАН, е върховното дело на Дринов. Какво неизвестно открихте за него?

- В началото Дринов е искал то да се нарича Българско литературно дружество, но след това надделява становището, че трябва да се даде превес и на науката. Дружеството е създадено през октомври 1879-та в Браила и това, което малко се знае е, че сред учредителите и спомоществователите му е бил Васил Левски.

- Малко се знае и за личния живот на Дринов?

- Той има две сестри и шест братя, от които по-известни са Найден, приближен на Левски и след освобождението кмет на Панагюрище и Пею, баща на детския писател Стоян Дринов.

Марин се жени в Харков за благородничка от английски произход. Има дъщеря и двама сина. Единият, още като малък, се удавя, другият завършва юридически науки и работи като адвокат. Дъщеря му се омъжва за белогвардейски офицер, който е убит и след това тя и майка й живеят в голяма мизерия. Умират от глад в началото на тридесетте години. Внуците й са участвали във Втората световна война, знае се, че са идвали в България.

- Пишете, че Дринов е получил у нас високи постове и почести и в същото време в края на живота си заминава за Харков, огорчен и тъжен. Защо?

- Защото е отвратен от политическата обстановка през 1879 година. Тогава се създават политическите партии и започва подялбата на властта. Дринов вижда, че хора, които нямат никаква заслуги за освобождението на България, искат да я ръководят. В същото време довчерашни съедийници не могат да се гледат по политически причини. Това надделява да напусне България и да замине за Харков.

В последните 2-3 години, болен от туберколоза, той не е ставал от леглото. Почива на 67 години. Погребан е в Харков, но две години след това делегация, в която участва и директорът на националната библиотека Пенчо Славейков, отива и получава завещаните на България тринадесет ценни ръкописа. Тогава и тленните останки на Дринов се пренесени в родината му.

- Вие сте председател на Съюза на българските писатели. Този пост някога е заемал Иван Вазов. Удобен ли е стола на шефа наСБП?

- Не бих казал дори, че е стол, по-скоро това е някакво буре с барут. Не смятам, че можем да направим съчетание между колоса Вазов и днешното време, но, така или иначе, ние, като българските писатели, сме орисани да пазим пламъка и духа на българските възрожденци.

- В какви отношения са политиците и литераторите?

- Тъй като в политическия живот влязоха абсолютно случайни личности, хора, които довчера не са и мечтали, че ще могат да достигнат до такива постове, смятам, че има пропаст между властимащите и стойностната българска литература. Отношението на властта към литературата и писателите е потресаващо. Няма никаква помощ за възрастните творци с мизерни пенсии, особено в това трагично време.

- Смятате ли, че и книгите могат да бъдат сполетени от съдбата на вестниците, които изчезват един по един. Заплаха ли е интернет и за тях?

- Това настина е опасно. Настина, ако изчезне книгата, а това няма да се случи, ще разчитаме на един телефон и компютърен екран и едва ли ще достигнем много надалече. Сега е много модерно да се издават електронни книги, т.е. между короците на една нормална книга да се постави една флашка.

Тези неща са доста избързващи, но ние сме свикнали често да ти приемаме без да се замисляме. Смятам, че книжният вариант ще си остане, защото с него може да изчезне цяла епоха от световната кулкура.

- При социализма броят на членовете на СБП е бил около 300, сега са вече 800. Близо три пъти повече. Това добре ли е?

- Писателският съюз трябва да бъде отворен за талантливите творци, за хората, които имат желания да се развиват като писатели. У нас писателството не е признато като професия. Това е много позорно. Не можеш да бъдеш писател, художник, или музикант без талант. Затова ние, хората, които сме избрани да ръководим писателския съюз, трябва да бъдем много внимателни, да оценяваме можещите творци. Това задължава вратите на Съюза ни да са отворени за всеки, който има желание и талант да пише./show.blitz.bg

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай

aнонимен

aнонимен 20.07.2020 12:00

Kak prez 1879 godina Levski e bil ot uchreditelite na Knizhovnoto druzhestvo? Ega ti pisatelite i istoritsite i zhurnalyata.

повръща ми се

повръща ми се 23.07.2020 7:13

По всичко личи,че няма промяна в политическата ни култура през изминалото столетие.Простотия,наглост,неконтролируема жажда за власт и пари,егоизъм и липсана всякаква дисциплина.Така не се гради държава,което го доказва и сегашното й състояние.Що за народ сме ние?