В един прекрасен пролетен следобед на 1906-ва красивата млада поетеса Дора Габе прекрачва прага на Народната библиотека, за да се срещне с 27-годишния старши библиотекар Пейо Крачолов Яворов. Тя е видимо притеснена, дори разстроена и иска да попита защо любимият й мъж се държи така безразлично? Яворов бръкнал с дългите си палец и показалец в малкото джобче на сакото и извадил малка снимка на момиче с бяла якичка - новата му голяма любов Мария /Мина/ Тодорова от град Елена.
Мина Тодорова е родена на 4 юли 1890. Отива си от този свят на 14 юли, двадесет години по-късно. Била умно момиче, интелектуално надраснала своите връстници. Слабичка, с невероятно излъчване, глас, изражение, и очи като звезди, които пленявали.
Любовта й с Яворов продължава четири години. Срещу нея възстава цялата й фамилия, приятелите от кръга "Мисъл", обществото й, но никой, не може да я прекърши. И двамата бързат за вземат всичко от нея. Туберколозата не дава на красавицата шанс за дълъг живот.
Когато неин дом става луксозния санаториум за туберколозноболни в град Бретан, северозападна Франция, Яворов напразно се опитва да я види. Братята на любимата му не го допускат. Вижда я чак на погребението й. После дни наред всеки ден ходи на гроба й. Но вместо да се отдаде на мъката си, там той трябва да отблъсква атаките на една друга жена - Лора Каравелова. Чака ги фаталната любов, която скоро ще погребе и двамата.
"Кръгът "Мисъл" Интимно". Това е заглавите на най-новия филм, върху който работи известният кинорежисьор Илия Костов. Лентата има амбицията да надскочи литературните интереси на героите си и да надникне дълбоко в душите им. Там, където върлуват страстите на големите им любови.
- Г-н Костов, за Мина и Яворов и другите му любови се знае много, но какво "интимно" открихте за останалите от кръга "Мисъл"?
- В кръга "Мисъл" има още трима мъже, литератори, интелектуалци и всеки си има лична драма, разбира се, свързана с жени. Жени, които в ония времена са имали съвсем друга социална функция и всичко, което произтича от това. Смея да твърдя, че дори любовта, като лично емоционално състояние, и изобщо социален феномен по онова време, е нещо съвсем различно от това, което означава днес и на което се гледа днес. Не само повече емоционалност и романтичност, но и по-голямо уважение, отговорност, стигаща до крайност... и всичко това може да се превърне в тежка лична драма.
Във всяка епоха има различни принципи, стойности и модели за поведение, оценка, критерии... От дистанцията на времето сега ние разполагаме и констатираме само фактите, известни на науката. Във филма ще се опитаме да стигнем до същността на чувствата, които определят поведението на един мъж, на една жена, ако щете на едно общество. Разбира се, ще има и нови факти, освен общоизвестните, които се знаят от обществото, за живота и делото на Яворов, д-р Кръстев, Пенчо Славейков, П.Ю.Тодоров.
- Любовите на Яворов са разтърсващи, дори фатални. Преживели ли са подобни страсти и другите членове от кръга "Мисъл"?
- Д-р Кръстев се жени млад, влюбва се в своя студентка и по всичко изглежда, че слага край на живота си поради тази странна любов. П.Ю. Тодоров първо изстрадва връзката на сестра си Мина с Яворов, накрая щастливо влюбен и женен, умира млад в разцвета на силите си. За Пенчо Славейков се знае много за неговата муза и спътница Мара Белчева. Починал далеко от Родината, единствено с любимата жена до себе си. А Яворов е трагична фигура - велик български поет, разкъсван душевно от своите демони - жена, революция, литература.
- Какви са били отношенията между четиримата от "Кръга Мисъл"?
- Покрай списанието така наречения кръг споделят някакво общо разбиране за литературата. Начинът на писане, смисъла на това писане, задачите и отговорностите пред обществото. И в това общо разбиране се крият и противоречия, понякога нелогични, дори странни... и все пак свързани с дълбоко уважение един към друг. Дори в личен план понякога стигат до конфликти. В писма и други документи не липсват и хапливи забележки един за друг... нещо напълно нормално изобщо в живота...
Не споделям принципа да се търси под вола теле, само и само филма да стане конфликтен и провокиращ. Понякога не се съобразяваме, както с епохата и нейната специфичност, така и с природата на човека и природата на човешките взаимоотношения. А това е важно... да извадиш истината на отношенията в контекста на епохата, на времето със своите специфики, изисквания, норми, задължения, морал, манталитет, култура и т.н, и т.н.
От днешна гледна точка много неща изглеждат осъдителни, неразбрани, странни, нелогични... това обаче, не ни дава право да съдим с днешните аршини. Напротив, трябва да се съобразим и да имаме предвид реалностите на онова време. Как си представяте днешен виден поет да тръгне с пушка да решава, да речем, македонския въпрос. Тоест да рискува живота си реално, не виртуално или в телевизионно студио. В името на национална кауза!? Всеки днешен интелектуалец лесно би преглътнал несподелена любов с няколко бутилки уиски, отколкото да погълне отрова...
- Каква роля за играли жените в живота им?
- Жената е всичко в живота не само на тези герои. Жената е това, което прави мъжа. Мъжът се стреми да стане това, което е, в голяма степан заради жената. Някъде това е подсъзнателно, другаде - необходима и осмислена позиция. Може да звучи странно, но усилията на един мъж да се докаже в дадена сфера, са почти толкова големи, колкото усилията му да се докаже в любовта... или да завоюва любовта. А когато загуби тази любов, е много по-тежко и драматично, отколкото, ако не се справи с едно стихотворение, рецензия или роман...!?
- Предстои премиера на най-новия ви игрален филм "Пътуващо кино" . Това е една картина на днешна България. Ведри или мрачни са цветовете в нея. Оптимистичен ли е края?
- Менцел има две прозрения за комедията. Първото е, че като се захванеш с комедия, трябва да знаеш от самото начало, че държиш в ръката си картата на "Черен Петър". Интелектуалците направо се хващат за пищова, когато чуят за жанра. И второто, че посланието в една добра комедия трябва да идва на подсъзнателно ниво. Другото е разказ, който трябва да прикове вниманието на публиката, каквато и да е тя, колкото и голяма да е тя.
- Това ли е вашето разбиране за филм?
- Това е разбирането на на всички, които знаят какво е естеството на филма, което произтича от природата на нещата. Бунюел го е казал най-точно. "Може дълго да се спори за достойнствата на един филм, за неговия сценарий, режисура, актьори, но той никога не бива да доскучава на зрителя". Това е прородата на филма! След това идват фестивалите, наградите и бонусите, които се получават от тях.
- Кога ще го видат българските зрители?
- В края на август, да даде Господ време, възможност, и... късмет. С нетърпение го очакват и Катето Евро, Любен Чаталов, Юри Ангелов, Зуека и другите актьори. "Пътуващо кино" е история за истински кинаджии, преживели живота си в киното наистина, не на ужким. Там, където розовите надежди пропадат в разбити и кални улички. Единственото, което остава, е надеждата и вярата, че всичко може да се повтори, но не и на същата цена. Цената никога не си струва, освен ако не си влюбен в киното до идиотизъм.
- Родното кино днес е като тежко ударено и от пандемията, и от вируса на безразличието на институциите. Виждате ли светлина в тунела? Как се прави кино в България днес?
- Тежка година за българското кино и както се очертава може да бъде още по-тежка. Дано, дано, дано се измъкнем с най-малко загуби!/show.blitz.bg
